Благодарим, братя македонци! За допинга, който ни дадохте
Сега става лесно да оправдаеш българската позиция в Европа, просто пращаш запис от мача и дори дебилът ще разбере
Грозно беше в Скопие. За това няма спор. Освирквания, обиди, изгорени български знамена. Пред очите на премиера на Евросеверна Македония, член на НАТО и една от най-древните според техните представи “държави” на планетата, пък и в цялата Вселена.
Но трябва да благодарим на югозападните ни съседи, въпреки че са северни, че успяха да реанимират нещо, което всички бяха отписали в последните години. Националният ни отбор по футбол. Едни момчета, оплювани на всяка крачка. Загубили самочувствие и само на една крачка от дъното на всички класации на континента. Такъв допинг ни дадоха, че и най-вещият в тази сфера не може да го измисли.
Едва ли някой си спомня кога за последно национали са си драли така гърлата на “Мила родино”
в отчаян опит да заглушат “татари”, “бугарски пички” и “цигане” от трибуните. Прегърнати. Едва ли някой ще си спомни кога български футболист е подскочил като Кирил Десподов след химна и да изреве с пълно гърло “Айде”! И 90 минути да дадеш всичко от себе си за честта на родината и собствената си чест. За тези, които загинаха за онова парче земя, наречено “най-романтичната част от българската история”.
През ноември 1993 г. незабравимият Николай Колев-Мичмана обяви Господ за българин. В последните години бяхме забравили напълно това. Господ ни бе забравил, особено във футболно отношение. Както и за много други неща.
Но на стадиона в Скопие всичко се върна.
Няма как да е по-голямо от Божие наказание
това момчето от Симитли (Радослав Кирилов) да подаде на момчето от гара Пирин (Десподов) и топката да се оплете в мрежата.
Направо сюжет за Холивудска продукция с неочаквано драматичен край. Пиринска Македония отново се оказа по-силна от Северна.
Няма как да е различно от Божие наказание това, че “татарите”, водени от сърбин, набиха европейците от Скопие. Тези, които дори и в химна си крадат Гоце Делчев. Защото точно сърбите и българските комунисти на Георги Димитров, верни на интернационала, създадоха тази “нация”. И сега малко я разпердушиниха, поне във футболно отношение.
Трябва да благодарим на хуните от Скопие и за това, че хиляди българи превключиха канала и гледаха мача. Доказателства за това в социалните мрежи колкото искаш. Защото всеки нормален запалянко след последните резултати се стягаше да гледа шоуто Англия - Германия, а не да си образува нерви с родните национали. Благодарение на тези, които ни псуваха и
феновете се върнаха десетилетия назад
Във въздуха замириса на едно американско лято. Когато националният отбор бе на пиедестал, по-висок от всичко в тази държава. Е, да се надяваме, че първата стъпка в тази посока е направена точно в Скопие. Защото тези, които гледаха мача, видяха един неслаб отбор, който може да спазва тактическа дисциплина и да играе с невероятен хъс. Защото с този хъс на някои дори им прощават загубите. А те спечелиха най-важния си мач - за честта на родината.
Нямаше нито една псувня, или пък жлъчен коментар след двубоя. Само съжаление, че отново не успяхме да спечелим като гости. Все пак си играхме на родна земя.
Защото това наистина бе повече от мач. Както първият в Разград, когато никой не разбра от нашите за какво става въпрос.
Този път в Скопие всички от делегацията ни бяха разбрали. До последния човек. Така и бе представено от домакините. Медиите забравиха въобще, че имат други мачове. Имаше само този срещу “татарите”, “фашистите” и прочее.
Но ги оставихме с празни ръце и да вият от ярост,
а че бяха подготвени, бяха. Премиерът на мача, половината депутати и прочее. “Легендите” на 30-годишната държава също нахъсваха всеки ден. Събраха се и на стадиона. Нищо, че повечето от тях направиха първи стъпки в големия футбол точно в България, а със сигурност и пазят някой “бугарски пашош” в джоба, защото иначе никой нямаше да ги купи. Благодарности, че дори накараха и политическата ни класа да се сети, че има и такова животно като национален отбор по футбол. Не на Борислав Михайлов, Йордан Лечков, Димитър Бербатов или някой друг. А на тази пустата Българияяяя, от която е излязла и Македонияяяя.
Трябва да благодарим, че става много лесно да обясним позицията на България пред всякакви евроинституции по македонския въпрос. Само им пращаме записа, снимките и всичко около мача. Само дебил след това би ни обвинил, че сме наложили дори вето на тези.
Иначе всичко си е наред, ако съдим по географско положение. Все пак сме на Балканите и трудно ще се преместим към центъра на континента. На Балканите национални химни са били освирквани, са освирквани и ще бъдат освирквани. И от наши, и от техни. От което всъщност печели единствено УЕФА и никой друг. Прибира си глобите, а ти се прибираш радостен у дома, че си им показал на тези татари бугарски, че не стават за нищо. И си по-велик от тях, защото, когато те са си правили държавата, ти вече си бил империя. Пука ти, че е лъжа. Пука ти, че говориш на техния език, но ползваш преводач. Или си им откраднал цялата история, защото нямаш собствена. Поне видяхме треньорът им каква мерзка душица е, два пъти. Един път на македонски язик, след това на български. Едва ли не ни били смачкали от бой. Е, нито ни смачкаха, нито победиха.
Някои съжаляват, че не им вкарахме повече голове. Напротив, точно така трябваше да завърши мачът. С едно на мъка повече боли.