Ивайло Дерменджиев: След като няма спор при развод по взаимно съгласие, съдът става излишен
Един арбитраж с "Газпром" ще продължи с години, предвижда известният адвокат
Ивайло Дерменджиев е рoдeн нa 7 нoeмвpи 1962 г. в София. Зaвъpшил e пpaвo в Юpидичecкия фaкyлтeт нa CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки”. Пpитeжaвa диплoмa пo aнглийcкo пpaвo и пpaвo нa EС oт yнивepcитeтa в Keймбpидж. Стapши yпpaвлявaщ cъдpyжник в адвoкaтcкo дpyжecтвo “Cимeoнoв и Дepмeнджиeв”. Арбитър по търговските спорове между ЕС и Великобритания и в Арбитражния съд по спорта в Лозана. Председател на Висшия адвокатски съвет.
- Г-н Дерменджиев, какво наложи да се срещнете със служебния министър на правосъдието Крум Зарков?
- Това са рутинни срещи с всеки, който заема този пост. Нещо като традиция. Не трябва да се забравя, че адвокатурата е най-голямата част от правосъдната система. Има около 14 000 адвокати. Това е повече от съдии, прокурори и всички останали, взети заедно. Ние също имаме идеи за подобряването на работата на системата. За едни е нужно да се променят закони, за което трябва парламент, за другите - просто трябва да се променят някои наредби.
- Като екзотична бе приета идеята разводите по взаимно съгласие да бъдат само пред нотариус в присъствието на двама адвокати на страните. Защо смятате, че това е нещо добро?
- От години се говори за прекалената натовареност на съдиите. Което е факт. В крайна сметка съдията трябва да решава спор. Да правораздава. Тогава защо трябва да има съдия, когато няма спор? След като страните са решили “дълбоко и непоколебимо”, както пише в закона. Така ще се отпуши част от системата.
А страните трябва да бъдат представени от свои адвокати, за да се избегне евентуална злоупотреба. Има случаи, когато двойката, която се разделя, ползва един адвокат. И в един момент той може да взема страна. По една или друга причина. И се стига до търсене на вина. Пък и някоя от страните просто може да не разбира точно за какво става въпрос. Искам да подчертая, че това няма да важи, когато има родителски права на непълнолетни деца. Защото те се уреждат по друг начин. Има си регламент за защита на правата на детето. Все пак в такива случаи има засегната трета страна. Но в болшинството от случаите това не важи.
Всъщност идеята не е нова. Това е било предложено и през 2019 г. Тогава е възроптала адвокатурата, защото се е смятало, че се отнемат дейности. Това не е така, защото е една алтернатива. Който не е съгласен, може да се обърне към съда. С всички усложнения като време, заседания. Няма да крия, че в момента някой, който иска да се разведе по взаимно съгласие, отива в по-малко натоварен съд. В района около София и дори доста далеч от София, за да ускори нещата. Сменят се седалища на фирми, адреси. Възникват проблеми с имуществото, защото се намира на друго място, и прочее.
Гаранциите за страните са също по-големи, ако всяка си има адвокат. Защото разбирането ще бъде по-добро.
Ще има допълнително натоварване на страните, но адвокатските хонорари не са толкова големи.
- Според справка на Софийския районен съд през 2020 г. има 1202 развода по взаимно съгласие и 628 по вина. За 2021 г. цифрите са 1311 и 797, а до юни на тази - 614 и 366.
- Значи всичко се потвърждава. Нали си представяте, да се освободят над 1200-1300 заседания на най-натоварения съд? Може да са по 5 минути, дори да са по една. Освобождава се огромен ресурс на съдиите да правят това, за което са в системата - да решават спорове, а не да са някакви регистратори.
Предложената процедура е добра и заради друг момент. Често между заседанията едната от страните по съвета на добри приятели започва да се разкандърдисва. И от развод по взаимно съгласие се отива на такъв по исков път. И нещата стават по-сложни. И се губи още повече време. Докато едно обмислено решение, консултирано с професионалист, е и бързо, и лесно.
- А има ли подобна практика някъде?
- Има го на много места в Европа. Ще дам пример с Франция, която минава за една от най-стабилните в правно отношение. Близка до българската правна система. Това действа от 1 януари 2017 г. Да не говоря за наши съседни държави. Разполагаме и с европейски регламент 2019/1111, който също така разрешава това.
Това е облекчение за всички. Защото основният принцип е като при арбитража. Имате ли споразумение да ходите на арбитраж, това е ваше задължение. Тук е същото. Двете страни се разбират, отиват при нотариус и всичко приключва. С всички гаранции за техните права. И правят това, което искат. Което е тяхната воля. Когато няма воля, тогава съдът ще се намеси.
- А защо предлагате големите сделки да се правят само в присъствието на адвокат? Да има повече работа за колегите ви ли?
- Това е друг въпрос, който се някои адвокати го повдигат постоянно. Тук отново не става въпрос за изземване на функции. Всяка сделка, която се прави пред нотариус, така или иначе актът вече е написан. Някой път го пишат нотариални помощници, някой път адвокати. Различно е. Обаче има случаи и те не са малко, когато го пишат агенции за недвижими имоти, които нямат юридическа квалификация. Най-големите от тях имат юристи, но много често се използват едни бланки от интернет на предварителни договори, на други неща, които в никакъв случай не гарантират сделката. Нямам нищо против агенциите за недвижими имоти, но така една агенция може да докара сделката до нотариус без достатъчна юридическа подготовка. И проверка най-вече. Заради това е хубаво при голям размер на сделката, а не само тогава, защото тя може да е сложна, да е между няколко страни, би могло да се въведе нещо подобно. Това е малко по-комплексен въпрос, отколкото разводът по взаимно съгласие.
- А какво точно предлагате?
- При определен размер и комплексност (повече страни, съдружници, международно участие) да има задължително участие на адвокат по сделката. Защото сега няма такова изискване. Страните могат да дойдат с адвокатите си, но не е задължително. И адвокатът да бъде вписан като присъствал на сделката.
- Като че ли търсите повече работа на адвокатите.
- Това не е само заради адвокатите. Преди всичко това е сигурност на всички страни по една сделка. Защото най-общо в нея участват продавач, купувач, понякога и други лица като преводач, вещо лице с оценка и прочее и накрая нотариусът. Нотариусът е органът, който узаконява сделката. В крайна сметка от това предложение всички имат интерес. На първо място е нотариусът, защото отговорността, която носи за нещо, свързано със сделката, е споделена. С професионалист, адвокат. Има по-голяма защита, защото все пак още един юрист е прегледал нещата. Страните имат интерес, защото и те са по-гарантирани, когато още някой е прегледал нещата, а не са се предоверили на някоя агенция, която няма как да носи и професионална отговорност, ако се случи някакъв проблем. Българинът, когато става въпрос за големи суми, е свикнал да се опитва да мине по-леко.
Но проблемите идват после. Това е с всеки договор. Защото, ако той е прегледан и съгласуван с адвокати, страните няма да стигнат до съд и до неизпълнение. Когато е карано с бланки, винаги се получава проблем.
Адвокатите имат достатъчно работа. Това предложение е най-вече за сигурност на гражданите. На практика това е превантивна дейност.
- Имаше предложение пред Висшия адвокатски съвет да се атакуват служебните преференции на водачите на листи на изборите пред Конституционния съд. Какво се случи с него?
- Това предложение още не е разглеждано. В момента го обсъждаме. Включително сме ангажирали и експерти, защото това е специфична дейност. Ангажирали сме включително и бивши конституционни съдии, членове на ЦИК. Най-общо става въпрос за няколко текста в Изборния кодекс, които създават преференции за водачите на листи. Става въпрос за пасивен и активен вот. Аз например съм чувал от познати, че фактът, че еди-кой си е водач на листа, го демотивира да гласува за съответната партия. За мен, както е записано в предложението към нас, има отлив на избиратели при сегашното положение. Но това не е актуално за сегашните избори. Адвокатът трябва да се бори да не се нарушават правата на хората. Е, не може за всяко нещо, но когато има генерален проблем, е длъжен да реагира.
- Вие сте и един от най-известните български арбитри, включително за последно бяхте избран да решавате търговските спорове между ЕС и Великобритания. Но България се интересува какво ще стане с “Газпром”?
- На този етап има едно мълчание. Първо не сме наясно с клаузите на договорите. Материално право, съд. Това, което излезе в публичното пространство, е материално право - швейцарско, арбитраж - Париж. Казусът не е лесен, защото и двете страни имат претенции. Ние - че сме подали заявки, искали сме количества и не сме ги получили, въпреки че има дори и плащания. Другата страна - форсмажор, има заповед и не може да се разплаща с друго освен с рубли. Ако някоя от страните заведе иск, най-вероятно ще има насрещен иск. Заради това е толкова сложен. Форсмажор има и от двете страни - едната, че има забрана за разплащания в рамките на санкциите на ЕС, другата - вече споменах за рублите. Как го решават този проблем другите държави, които са контрагенти на “Газпром”, е отделен въпрос. В крайна сметка всяка държава има собствен договор. Няма един общ европейски договор, който да урежда отношенията. И сега чакаме развитието.
Доколкото знам, са правени консултации с международни кантори, и то за доста сериозни суми, и вероятно позицията на правителството към онзи момент е била съгласувана с тези съвети, които са получили. Едно е сигурно. Ако се стигне до арбитраж, ще бъде дълго дело. Давам пример с арбитража за АЕЦ “Белене”, който продължи няколко години. А ако говорим за най-големия арбитраж в световната история - за ЮКОС, той продължи 10 години.
- Има и предложение за вдигане на адвокатските такси.
- Идеята е да направим адвокатската работа адекватна на пазарните условия и съответните регламенти на Европейската комисия, свързани с изпълнението на адвокатската дейност. Много от тези въпроси бяха дускурирани на международната конференция, проведена през март в София, на която взехме най-добрия опит от практиките в Европа. И да защитим адекватно правата на гражданите. В момента тече обществено обсъждане на наредбата между заинтересувани организации, граждани и прочее.