Джакпотът за България от кризата - да преосмисли ролята на природния газ
България печели много от сегашната енергийна криза. Една голяма дългосрочна полза ще дойде от това, че кризата ще ни принуди да преосмислим ролята на природния газ. Само преди година нагоре-надолу можеха да се чуят убедени твърдения от типа:
"Газът е необходимо преходно гориво."
"Европа е газифицирана, ние не, това е проблемът."
"Транспортът трябва да мине на газ."
"Държавата трябва да субсидира битовата газификация."
"Марица Изток трябва да мине на газ."
"Мариза Изток ЩЕ мине на газ."
"Газът е евтин."
"Трябва да изградим национална газова инфратсруктура."
"Газ, газ, газ...."
Това бяха не само случайни ФБ постове, но и позиции, защитавани от хора от експертната, енергийната и политичиската общности. Имаше и пари. И се харчеха.
Тъй като България няма реална енергийна стратегия, вероятно няма и скоро да има, българската енергетика се движи от обстоятелствата, вятърът я духа насам и натам. По тази причина енергийният ни сектор беше много серизоно заплашен от масова и дълбока газивфикация. Тогава България щеше да нагази със затворени очи в много дълбоки газови води и да се удави.
Ударът с газа, отново неочакван, хаотичен и замайващ, ще предизвика страх и ужас от газа и България вероятно ще се оттегли от онова, което някои патетично наричат с нелепия русизъм "синьо гориво". Така България ще спечели дългосрочно и много - и икономически, и геополитически.
Газовите ветрове ще принудят България да вземе правилното решение и да дефинира газа по адекватен начин: газът не е преходно гориво и газът не трябва да бъде източник на базова електрическа и топлинна енергия. Газът трябва да се помести в графата "специални горива", "балансиращи технологии", "луксозни горива". Дори и да спорим дали това е така или не, страхът и паниката ще ни насочат към подобна стратегия. Още един джакпот от кризата.
(От фейсбук)