850 лв. трябва да е минималната заплата, не 770 лв.
Нима ще оставим 500 000 работещи с по-ниски доходи, отколкото им трябват за посрещане на базови потребности
Ако погледнем строго икономически, анализите на минималната заплата винаги са представяни в условията на конкурентен пазар на труда, където кривите на търсене и предлагане на труд са наклонени, съответно надолу и нагоре. Така, ако няма минимална заплата, то равновесната цена на труда и равновесното количество труд, се пресичат в точка, която изразява равновесието на трудовия пазар. Проблемите при този подход на анализ са два, откъдето и обществото често е заблуждавано от икономисти, които обслужват бизнес лобита.
Първият проблем е, че още в началото на дебатите допускаме, че ако има минимална заплата, то тя задължително е по-висока от тази, която пазарът може да си позволи и съответно това рефлектира негативно върху заетостта и безработицата. Вторият проблем е, че допускаме, че пазарът в съвършен, както в учебниците. Само че тези учебници и теории са измислени от хора, които са живели преди 200 г., когато никой не е могъл да предвиди бъдещето на трите типа пазарни взаимоотношения – на стоковия пазар, на паричния и на трудовия. Следователно, налице са изначално сгрешени базисни разбирания за ролята на минималната заплата в съвременното общество. Оттам идва и проблемът с неразбирането на ползите от нейното съществуване и постепенно покачване.
Мнозинството от работодателите упражняват „монопсонна власт“ по малките региони, т.е. имат пазарна сила при наемането на определен вид труд, често на определен местен пазар на труда (работници на дребно в сектора на услугите, например) и могат да задържат заплатите под техния принос към производителността.
Ако вие сте работодател и търсите труд в област Видин, например, с кое от изброените повече ще се съобразите – с производителността на труда на работника, който наемате или с нивото на заплащане в тази област? Нека бъдем честни. Ако можем да минимизираме разходите си, включително и тези за труд, но в същото време оптимизираме своето производство на местния пазар, кой би го интересувала брутната добавена стойност на един зает? Ако мултиплицираме този маниер на поведение по всички региони на България, с изключение на няколко по-големи градове, където наистина има реална конкуренция заради струпването на търсене на труд, то ще видите, че всъщност други фактори играят водеща роля при определянето на заплатата, като например: типът пазарна конкуренция и средната концентрация на работодател в определен регион и възможността за формиране на картелни или олигополни съглашения.
Как иначе средната работна заплата в София е два пъти по-голяма от средната работна заплата в Кюстендил, при положение, че разликата между двата града е около 80 км.? Нима работникът като отиде в София изведнъж става два пъти по-производителен? Или има нещо друго, което аз наричам – да преминеш от несъвършен пазар на труда към по-конкурентен такъв.
Всъщност, теорията не отговаря на практиката. Но вместо да променим теорията, като обогатим дебата по темата с алтернативно мислене и емпирични сведения, ние решаваме да заклеймим практиката, че не отговаряла на теорията. Дори известните в тази теория „модели за търсене“ показват, че при несъвършено функциониращи пазари на труда по-високите заплати за тези на дъното могат до определен момент да бъдат компенсирани от комбинация от намалени печалби, по-ниски увеличения на заплатите за мениджъри или други разходи. Това прави българският бизнес от години. При всеки ръст на минималната заплата, отначало бизнесът винаги казва че ще фалира, а след това не само, че не фалира, но дори увеличава своята печалба. Това е така, защото темпът на прираст на минималната заплата е толкова пренебрежимо малък, че бизнесът реализира „икономии от мащаба“ от години в резултат от по-ниското нарастване на минималната заплата от необходимото и икономически оправдано нарастване. Алтернативната цена в социален план я плаща цялото общество.
Съвременната макроикономика отдавна е доказала (Браун, 1999), че по-високите заплати увеличават потреблението сред нископлатените работници и техните семейства. Такива положителни ефекти върху потреблението могат да доведат до увеличаване на съвкупното търсене и заетостта. Всъщност, дори ако някои нископроизводителни фирми намалят заетостта или излязат от бизнеса, това не означава непременно, че съвкупната заетост ще бъде намалена. Един министър на финансите много добре го каза на няколко пъти през последната година: „Ако бизнесът не е способен да плаща поне минимална заплата, то този бизнес по-добре да фалира“.
По отношение на емпиричните сведения по въпроса, нека е ясно. От началото на 90-те години на миналия век и до днес, емпиричните изследвания все по-рядко успяват да открият значими отрицателни ефекти върху заетостта в резултат от ръста на МРЗ. Икономическата наука в другите страни и народи смени дебата по темата и насочи своето внимание върху алтернативните теории, които обясняват връзката между минималните заплати и пазара на труда. Нещо което от години препоръчвам, но в България упорито отказваме да го разберем и гоним призраците на комунизма цяло едно поколение по-късно.
Нещо повече, Кард и Крюгер (1992) са едни от първите, които успяват да открият емпирично доказателство, че ръстът на минималната заплата не намалява заетостта. Тяхното изследване е важно, тъй като е насочено към наблюдение на нискоквалифицираната заетост в Ню Джърси и Пенсилвания, където стандартната теория би предположила, че спад в заетостта при хората с ниска квалификация би трябвало да има в резултат от нарастването на МРЗ. Всъщност тяхното изследване не просто показва нулева корелация между двете променливи, а дори на моменти говори за положителна връзка между двете явления. Доказателство за приноса в развитието на теорията за МРЗ на Дейвид Кард е и фактът, че той получи нобелова награда по икономика за 2021 г. Разбирате ли? Хора получават нобелови награди по икономика за обратното на това, което твърди българският бизнес и икономически лобита на крайният капитализъм? След Кард и Крюгер много други икономисти през годините доказаха същите неща за различни държави и региони по света в различен времеви обхват.
Всички тези изследвания в глобален план категорично могат по емпиричен път да се потвърдят и в България, а данните са публични в НСИ, както за нивото на МРЗ през годините, така и за всички останали макроикономически индикатори, които според пишман анализаторите ще се влошат, ако вдигнем минималната заплата. Ето така например, заетосттта расте с умерени темпове в периода 2006 – 2008 г. (второ тримесечие – предкризисния период) – през същия период расте и МРЗ като най-голямото увеличение е отбелязано 2005 г. – 25%. Следователно може да се твърди дори, че растежът на МРЗ стимулира заетостта. Ситуацията е обратна в периода след 2010 г., но отново е в посока, което не потвърждава допусканията на теорията. Когато няма увеличение на МРЗ след 2010 г., заетостта намалява или остава непроменена. В периода от 2011 г. до 2020 г. се наблюдава плавно увеличение на заетостта, едновременно с което нараства отново МРЗ. Следователно през целия период връзката е права (НСИ, 2021). Тези взаимовръзки ясно могат да се проследят и по иконометричен път, независимо от използваните методи за анализ и количествена оценка.
Освен това българската икономика от много години се движи от вътрешното търсене, което е основен двигател на растежа (МФ, 2021). Може да се допусне, че е налице определена зависимост между увеличението на минималната работна заплата и икономическия растеж именно по този косвен начин. В макроикономическите прогнози на Министерство на финансите, които се публикуват няколко пъти през годината, ясно може да се види, че за последните години основен двигател на реалния растеж на българската икономика е вътрешното потребление. Ситуацията през 2021 г. е същата, като делът на потреблението като съотношение спрямо общия реален растеж за годината е рекордно висок спрямо целия наблюдаван период (МФ, 2021). Това означава, че политиката по доходите дава директен ефект върху генерирането на по-висок реален икономически растеж през елементите на разходния мултипликатор.
И така негативно влияние от повишаването на МРЗ върху заетостта и икономическата конюнктура не само че не се установява, но е налице дори стимулиращ ефект. Възможно е това да се дължи на редица други конюнктурни фактори или предприети мерки или политики, но в никакъв случай не може да става въпрос за рисково покачване на МРЗ, ограничаващо възможността за заетост или по-слаб икономически растеж.
Този факт остава неразбран не само от бизнеса, но и от правителството на този етап, което предложи 770 лв. минимална заплата от 01.01.2023 г., като твърди, че това е 50% от средната за страната и отговаря на европейската директива. Но коя средна? Взимаме средната за 2021 г. и нея използваме за база, за да определим минималната заплата за цялата 2023 г. Разликата е 2 г. в условията на всякакви по вид, форма и обхват кризи. Определено не е справедливо да се вземат 2 г. назад за базисен период. Това не отразява реалността, покупателната способност на хората, инфлацията, жизненото равнище и др. показатели, които трябва да се вземат предвид. Средната заплата вече е над 1700 лв. и ако искаме да променим нещо в положителен план, би било удачно да се използва максимално близък базисен период и като такъв да се вземат първите 6 месеца на 2022 г., например. НСИ ще разполага с данни през септември-октомври 2022 г. за полугодието, което е точно тогава, когато трябва да се приема законът за държавния бюджет за 2023 г. Следователно, време има. Данни има. Но няма политическа воля срещу огромното лоби, което стои срещу вдигането на МРЗ. Защото ако сме честни, към тази Директива и един към друг, то 50% от СРЗ за полугодието, при СРЗ за полугодието в размер на 1700 лв., то минималната заплата през 2023 г. трябва да бъде поне 850 лв., а не 770 лв., колкото се предлага в момента.
В заключение емпиричните сравнения по темата показват разминаване на твърденията на бизнеса и реалността по отношение на влиянието на ръста на МРЗ върху изменението на заетостта и други ключови икономически показатели. Нещо повече данните за икономиката на България напълно отхвърлят техните разбирания. От друга страна, връзката между наличието и размера на МРЗ и намаляването на бедността, особено за работещите бедни и ниско платените работници, е доказана отдавна и в икономическата теория и практика е налице консенсус. Следователно, може да очакваме само положително влияние от ръста на МРЗ, както върху икономическия растеж и резултатите ни като национално стопанство на макроикономическо ниво, така и върху социалните индикатори за намаление на работещите бедни и доходните неравенства, които в момента са на рекордно високи нива.
Минимална работна заплата от поне 850 лв. догодина е най-малкото, което българският работник заслужава. Всичко по-малко от това, би било поредният компромис към българския бизнес, който не съм сигурен, че го заслужава, тъй като цената за по-малкото разходи за труд от години се плаща от всяко българско домакинство, в което работи човек на минимална заплата. Тази цена се изразява в невъзможността да посрещнеш основни базови нужди.
Кое е по-важно? Да не позволим да фалират няколко тариката или да оставим 500 000 работещи за поредна година с по-ниска минимална заплата, отколкото им е необходима за посрещане на базови потребности?