Арх. Бойко Кадинов: Българските панелки не са най-грозните - отидете в Лондон и Париж
Модернизмът възниква с философията на “Орнамент и престъпление”, дава основата на съвременното поведение
- Арх. Кадинов, кога и как се заражда модернизмът?
- Той бележи своите първи проявления в началото на 20-и век. Много често споменавана отправна точка на модернизма е т.нар Вила Щайнер на австрийския архитект Адолф Лоос, който пише едно много кратко, но огнено четиво, озаглавено “Орнамент и престъпление”, т.е този свят, който живее в епохата на канкана, на флоралните мотиви, на балзар.
Промяната идва през световната индустриализация. Вече всичко е много динамично, както се казва, трябва да тичаш много бързо, за да стоиш на едно място. И тази висока технологичност и индустриалност създават идеята за нов тип действие - живот, който е много по-забързан, освободен от предразсъдъци и който започва да разкрива и други културни слоеве. Появяват се автомобилите, симптомите на футуризма. Това е едно цялостно движение, което води не просто до симплифициране на изразните средства, но и до нов тип житейски цели и перспективи.
Настъпват и много сериозни катаклизми - двете световни войни, които са в основата на зараждането на модернизма. Първата световна война създава изключителна хуманитарна човешка и жилищна криза, която създава необходимостта разрушенията от войната да бъдат компенсирани много бързо със средства, които означават индустриализиране на самото производство.
Появяват се няколко направления, които продължават да владеят не само архитектурата, но и философията. С тези проблеми се занимават и световни мислители като Умберто Еко, Жак Дерида и това е идеята за конструирането на новото общество.
Ражда се баухаус, като идеята за него съществува и днес - това са новите зелени идеи за преустройство на Европа, т.е. това е повече от едно художествено действие и неслучайно повече от 100 години то продължава да бъде актуално и валидно, защото в него са включени енергии - архитектурна, изобразителна, художествена. Появява се кинематичната скулптура, нещата почват да се движат, хората мечтаят за други взаимоотношения и въобще правенето на ново общество.
Така се появява и прочутата атинска харта, от която има една изумителна фотография. Събират се Льо Корбюзие, Ханес Майер и др., които правят една портретна групова снимка и изписват целите на тази Атинска харта -
да се преконструира
обществото
Много често, когато след това се преработва самият модернизъм, в желанието той да бъде изведен до други нива се забравят основните му цели, а те са да бъде преобразен старият неуютен и зле хигиенизиран град, живеенето да бъде изведено на зелена морава под слънчеви лъчи в свободни взаимоотношения между хората. Действия, които след това много често довеждат до нивото на един панелен блок, една кутия за обувки. Така че е много важно да бъде разбиран този дух на модернизма.
- А кога се пренася у нас?
- В България, заедно с този порив да бъде скъсена културната дистаниция, още в 20-те години се появяват първите примери благодарение на родни архитекти, следвали в Прага, Париж, Берлин. Сега, като се оглеждам, мисля, че това бяха повече от едни преносители, защото бяха успели да разберат магически и в дълбочина идеите на този тип съвременно поведение и в много от случаите надминават онова, което можем да наблюдаваме днес в Западна Европа.
Виждал съм на живо творбите на един от бащите на модернизма Льо Корбюзие - прочутата Вила Савой. Като студент гледах едни чернобели фотографии, а по-късно като член на едно международно жури ни поканиха да я видим. Първоначалната ми реакция беше абстинентна - трябва да ходим някъде, да пътуваме... Но когато попаднах на място, разбрах магията на модернизма. Това е един разказ, при който някой те хваща за ръка, тръгваш по една стълба, преминаваш през определени състояния, които архитектът е видял предварително. Това те извежда чак горе на покрива. Затова покривите обикновено са плоски и можеш да видиш целия пейзаж. И ти си награден с тази привилегия да доминираш физическото.
Измислени са ръкохватите на вратите, дръжките на чайника, определените гледки отвътре, дори това в определена степен някак си несъобразяване на природата. Затова са и тези лентовидни прозорци, в които никога погледът ти да не спира, да няма в ъгъла колона, която да ограничава. Неслучайно модернизмът е толкова пламтящ и запалителен.
- Кои са най-емблематичните български обекти от този период?
- Една прекрасна илюстрация за качествата на тези български творби беше през 2007 г. във Виена - имаше организирана изложба на българска архитектура от 20-и век. Домакините бяха подбрали най-сериозните достижения на модерната ни архитектура, като бяха обърнали особено внимание на комплексите по брега на морето - това, което беше направил архитект Кольо Николов, хотела “Созопол - Несебър” и други подобни, също Евгени Зидаров и сградата на БТА - с най проста мозайка, бяла и черна, но проведена през настилката с една простота, лаконичност, но и съотншение на пропорцията. Много от тези архитекти са автори на значими творби.
Български модернизъм е изнасян в Африка,
Сирия, Алжир, Тунис, т.е. той надхвърля границите.
Всичко това се активира допълнително с последващата Втора световна война, която разрушава почти наполовина Европа, а някои градове - изцяло.
Тук ще кажа нещо на вашите читатели - българските панелни комплекси не са най-грозните в Европа. Можете да отидете край Лондон и Париж. Нашите учители доведоха все пак дори панелните сгради до едно ниво на пропорция. Дори и по отношение на жилищата вътре. Жалко е, че днес можем да видим новопостроени жилища в София, които са с по-лоша планировка от панелните.
- С какво тези в Лондон и Париж са по-лоши от нашите?
- С жилищната структура и с композирането на градоустройството, с начина, по който деградират и стареят.
Една голяма част от населението на София, Варна, Бургас, Кърджали и т.н. живее в такива индустриализирани постройки и доста хора се притесняват какво ще се случи след по-сериозно земетресение например. Основният проблем на тези жилища е начинът, по който се експлоатират - без решение за това как се стопанисват, общи инженерни мрежи, водопроводи, канализация, асансьори и отопление. Това са въпроси, които се приписват на модернизма, но те са част от тази стратегия, на която нашето общество трябва да може да отговори.
Не трябва да се гледа на модернизма като лошото дете.
Това са уроци по история
Много е важно всички тези територии да бъдат конструирани по съвременен начин.
- Кои са най-характерните външни белези на модернизма - тези, по които всеки може да го познае дори и без да е добре запознат?
- Сградите с плосък покрив, фасадите са лишени от излишни детайли - пиластири, капители, колони и т.н. Най-често те са равнинни, в които се появяват елементи като балкони парапети, т.е. там се работи със светлосенки. В някои обекти има въведен цвят, но най-често са изцяло бели или с частично активни елементи като например черни линии. Един такъв пример в София е “Славянска беседа” на улица “Раковски”, има и други примери от това естество. Изобщо модернизмът е един културен феномен.
Може да познаете модернизма по неговата простота - прости стоманени метални конструкции, остъклявания, които са най-често правоъгълни и квадратни. Геометрията му е много близка до златното сечение 3:5, 5:8. Парапетите на балконите нямат излишна патетичност - най-често са едни метални шини, напомнящи парапета на кораб, който ще излиза в океана. Работи се най-често с правия ъгъл. Обикновено покривът е една леко отстъпила назад тераса. Сега това го виждаме в опитите за съвременна перифраза - с пергола на последния етаж.
За съжаление, много от съвременните строители не разбират, че тези перголи се слагат, за да те пазят от слънцето на юг, а те ги слагат на север.
- Малко са обектите от периода, които са получили статут за недвижимо културно наследство. Има ли такива от тях, които са били унищожени?
- Кино “Изток”, което от един знаков салон на “Цариградско шосе”, в момента е нещо като квартален магазин.
Модернизмът не е само една проста фасада, а изразяване на времето, в което живееш. На Кольо Николов бяха Созопол и Несебър. Към днешна дата е оцелял само хотелът на “Балкантурист” в Търново, с цялата му странност на своята постмодерна култура, но носейки и някои български белези.
Бившият квартал “Ленин”, сега “Яворов”, е добър пример как една индустриална политика може да бъде доведена до това да живееш в градина. Всички тези дървета са подбирани старателно, целогодишно. Има бял бор, ела, кестен, акации. Всъщност това е смисълът на модернизма - хората да заживеят сред природата дори и в тези паралелепипеди. Творбите
“Ропотамо” и “Феята” на проф. Вълчанов
също бяха едни прекрасни примери на българския модернизъм. Считам, че трябва да се засилят усилията ни в обществото той да се съхрани.
- Отличава ли се българският от европейския модернизъм?
- От 1930 до 1990 г. българските архитекти получават степен на своеобразна автономност за разлика от тежката индустриализация в Чехия, Словакия, Полша и Румъния. Те имат известна свобода и това все още може да се види по Черноморието. Има примери и в Пазарджик и Пловдив, които заслужават да бъдат съхранени.
Трябва да се започне процедура по сертифицирането им като паметници, защото в близко време една значителна част от тези сгради ще останат снимки, а те са знак.
Наградата за съвременна архитектура в Европа от името на Европейския съюз се връчва в павилиона “Мис ван дер Рое” в Барселона. Той е с големината на един квартален клуб, не надхвърля 150 кв.м с прости елементи, стоманени колони, вода, камък една скулптура.
Трябва да разбираш нещо, за да започнеш да го виждаш. А виждайки го, да започнеш да го оценяваш.
- Какво съвременните архитекти вземат от модернизма и го пренасят в работата си?
- Той продължава да говори на хората през желанието за освободеност.
Марк Зукърбърг днес ходи с една фланелка - изключително примамливо пред това да ходиш непрекъснато с папийонка или с вратовръзка. Нещо подобно е и модернизмът
- той ти казва бъди свободен, естествен. Често обаче се е превръщал в догма, както стана през 70-те под формата на панелни сгради, тежка индустриализация, изключително висока степен на повторяемост, липса на каквато и да е била индивидуалност. Всичко това доведе до съпротивата и революцията срещу него. Така се появи и постмодернизма - от необходимостта от различни гледни точки и разнообразни култури.
Към днешна дата се говори и често се практикува идеята за неомодернизъм. Доколко и как това се изразява, е един сложен въпрос. Много често само се копират повърхностни белези - плосък покрив, слагаме една пергола, редим прозорци, тук-таме се появават кръгли колони. Но това не е достатъчно и аз не съм убеден, че модернизмът трябва да се връща изцяло и единствено в този си вид, защото това е все едно да живееш постоянно в един музей. Той трябва да бъде разбиран, интерпретиран и най-доброто от него да бъде пренесено. А то е свободата на духа, която той носи. Може би онова, от което имаше нужда, дойде и това е зелената архитуктура, необходимостта да разберем, че трябва да живеем в диалог с природата. Именно това ме впечатли в Люксембург и Белгия - нарастващото проявление на тези модерни фасади, по които върви вертикална зеленина, а плоските покриви се превръщат в живи градини.
- Можем ли да говорим за разлики между ранния и късния модернизъм и какви са те?
- Със сигурност. Ако до един момент всичко е било под прав ъгъл, то след това започват да се появяват диагоналите, динамиката. И модернизмът вече не е само прав ъгъл.
- Кои са характерните цветове за архитектурата на модернизма?
- Бялото е основният цвят. Също червено, жълто, синьо, черно, но за тях говори определен тип тоналност. Те са сигнални цветове, които имат за цел да организират и да разпадат, но винаги са в пропорции. Отнасят се и за интериора, като при него се появяват по-сдържано, но като цели равнинни плоскости.