Протяга ли българското правителство ръка към "Газпром“
Съдбата на газовата връзка между България и Гърция е критичен тест, който недвусмислено ще разкрие характера на четвъртото служебно правителство на президента Румен Радев. Ако кабинетът „Донев” осуети влизането в експлоатация на интерконектора, това ще означава желание България да остане в орбитата на „Газпром”, т.е. отново да бъде заложничка на геополитическите интереси на Москва.
Само лингвистичен проблем?
Според служебното правителство причините за забавянето са „обективни”. Това е отказ от Агенцията по вписванията да приеме промените в структурата на управление на проектната компания ICGB. От тези промени зависи дали компанията ще получи сертификат за независим преносен оператор на интерконектора. Отказът се дължал главно на разминаване между начина на изписване на личното име на един от новите директори (Георгиус/Джордж Сатлас) в одобрените от регулатора документи и в тези, които са подадени за вписване.
Това лингвистично препятствие обаче може лесно да се преодолее. Остават съмненията, че министърът на енергетиката Росен Христов желае друг надзорен съвет на ICGB, включващ лица, които са по-близки до новата власт. За капак, началничката на политическия кабинет на министър Христов - Любомира Ганчева - изглежда симпатизира на руския президент Путин и неговата политика.
Всичко това подхранва усещането, че духът на Радев, който се завърна в Министерския съвет, иска да прати в „трета глуха“ интерконектора за сметка на затопляне на отношенията с „Газпром”. Енергийният експерт Васко Начев каза пред ДВ, че в поведението на служебното правителство през последните дни се наблюдават промени. Кабинетът опитал по „късата допирателна” да спре вписването на проекта в търговския регистър, но се е „вдигнал много шум”, поради което в МС дали „крачка назад”. Правителството тогава опитало да използва като претекст недовършена работа по трасето на проекта, за да бави топката, уж „чрез сериозни аргументи”. След като обаче и тук „нещата започнали да загрубяват”, управляващите заявили, че ще се направи всичко възможно за най-бързо пускане на интерконектора.
Негативите ще са за България
На въпрос дали това не е поредна заблуждаваща маневра, Начев каза: „Ако пропуснем новата газова година, която започва от първи октомври, всичко съвсем ще се обърка и ще рефлектира като бумеранг и върху управляващите”. Експертът изрази надежда, че в Министерския съвет си дават сметка за това. Но Начев същевременно има резерви към подготвеността на правителството: „[там] няма нито един човек, който да разбира от газ”.
Кабинетът „проявява изключителна наивност – протяга ръка към „Газпром” и едва ли не чака нещата да станат от само себе си”, отбелязва Начев и допълва: „Газпром” обаче няма да ни даде и един кубически метър газ, ако не отворим преговори за нов дългосрочен договор. А този договор не става за месец-два. Така че правителството ще пропусне този влак; ще пропусне и да възстанови доставките от „Газпром”. И така, накрая ще получим и тоягите, и боя, и солта, и всичко”.
Според Начев проблемът за новото правителство е двояк: има некомпетентност - не се осъзнава какво се случва, ала не е изключено също да има и клиентелизъм, т.е. зависимости, породени от интерес да се запази топлата връзка с „Газпром”, защото в противен случай „по веригата ще има много губещи”.
Експертът смята, че не е изключено кабинетът все пак да продължи да се аргументира с недовършени работи по проекта, за да бави издаването на Акт 16. С тази тактика влизането в експлоатация може да се проточи с месеци.
„Нищо добро не ни чака“
„Ние имаме резервиран капацитет на „Неа Месемврия“ до 30 септември, оттам влиза цялото количество азерски газ: 1/3 от него е по договора, другите 2/3 ги получаваме по пазарни цени с една премия от 20 евро/MWh“, казва Начев и допълва:
„Ако се провали интерконекторът нищо добро не ни чака. Освен че няма да получим останалите 2/3 на по-ниска цена, затваряме и достъпа през Сидерокастро-Кулата – а оттам влиза в момента азерският газ. Така го блокираме за азерски газ и няма да можем да вкарваме допълнителни количества.”
Ако интерконекторът не заработи, причината изглежда няма да е лингвистичен проблем, загубване в превода, а загуба на национално достойнство - пожертвано заради некомпетентност, клиентелистки интереси и чужди зависимости.