Калоян Стайков: През 2021 г. повече ток от въглища беше рефлекс от болката от високите цени, но сега вече е осъзнат избор
Надявам се преговорите за дългосрочни договори за доставка на газ да са напреднали. Ако тепърва ще започват, зимата ще сме в тежка ситуация, казва главният икономист на Института за пазарна икономика
Още акценти:
При помощта за тока няма гаранции, че фирмите ще задържат цените
За момента с газа имаме краткосрочни решения, които в най-добрия случай са месец напред, което не е устойчиво
Каква е гаранцията, че ако възобновим отношенията с “Газпром”, ще получим доставките?
- Г-н Стайков, цените на тока на борсата са високи, минаха и 700 лв. за мегаватчас, пак се гонят рекорди. Трендът все нагоре ли ще е?
- Не става въпрос за тренд, а за абсолютно същите фактори, които движеха котировките миналата година и това е цената на природния газ. През първата половина на 2021 г. цената на електрическата енергия се движеше от цената на въглеродните квоти, но още през лятото водещият фактор стана природният газ. Причината за високите цени тогава беше по-бързо от очакваното възстановяване от пандемията и съответно по-високи заявки за природен газ от Русия. Хранилищата пък бяха празни заради студената зима. Не е един факторът, но основният е, че когато бяха поискани повече доставки, не бяха осигурени. Сега ситуацията не е по-различна, но отгоре на всичко дойде и войната. В първите дни се видя ясен шок от нея в цената на природния газ. После тя някак си се успокои, тъй като се видя, че въпреки военните действия няма проблем с доставките.
- Оказа се обаче, че има проблем.
- Точно така. Както Русия обясняваше, че няма да има проблем с природния газ, така изведнъж започна да го използва за извиване на ръце. Това е краткият отговор. Тъй като немалка част от електрическата енергия в Европа се произвежда от природен газ, това е движещият фактор, който увеличава и нейната цена. Колкото повече несигурност има, колкото повече са спекулациите дали Русия ще продължи по този начин, или ще намери решение, дали ще се намерят алтернативни доставки за потребление през лятото и за пълнене на хранилищата и за потребление през зимата, толкова повече флуктуации ще има на пазарите на газ и електроенергия.
- След като “Газпром” намали доставките за Европа, се оказа, че изходът са въглищните централи. Кои държави си включиха тецовете на въглища?
- На практика още миналата година всички държави увеличиха производството на електроенергия от въглища, още преди проблемите с Русия. Това беше продиктувано от високите цени на природния газ. Преди това тенденциите в Европа бяха към намаляване на капацитета на въглищните централи. 2021 г. е първата, в която производството на тези тецове нарасна, а на газовите намаля. Тази година ще видим същото, но не толкова движено от високи цени на газа, а от недостига му, освен ако ситуацията не се промени, което изглежда малко вероятно.
Интересното е, че миналата година увеличеното производство от тецовете на въглища беше рефлексна реакция, усещане на болката от високите цени и реакция от нея, докато тази година е по-скоро осъзнат избор - болката от високите цени плюс липсата на сигурност за доставките. Това накара страни като Германия, Нидерландия, Франция да приемат закони, които да регламентират по какъв начин ще се възстанови производството на електроенергия от въглища, очаква се Италия скоро да предприеме същото. Лека-полека едни базови мощности ще трябва да бъдат заменени от други базови мощности. Алтернативите на газовите централи са въглищните и атомните, ВЕИ производството няма същия профил като базовите мощности, то може да помогне в определени часове, но със сигурност не може да замести един блок на газова централа.
- Да стъпим на българска земя. Няма доставки на руски газ, как ще се постигне сигурност на доставките?
- За момента имаме единствено краткосрочни решения, които в най-добрия случай са месец напред, което не е устойчиво. То трябваше да се вземе, защото доставките бяха спрени изведнъж, без гратисен период от 3 до 6 месеца, в който да се договорят алтернативи. Големият въпрос е дали правителството е използвало това време - от спирането на газа досега, да започне преговори за дългосрочни договори. Знаем, че имаме такъв с Азербайджан, газът по него е 1/3 от годишното потребление, от 1 юли започнахме да получаваме пълните количества. Не е задължително с нови договори да се покриват целите 2/3, малка част може да се осигурява от спот пазара, където цените са по-високи. Въпросът е да не се оставят изцяло тези 2/3 да се вземат от спот пазара, защото виждаме какви са цените. От изслушване на изпълнителния директор на “Булгаргаз” в парламента става ясно, че са договорени количества втечнен природен газ за юли и август, като вече е резервиран и капацитет за регазификацията му на терминала в Ревитуса.
- Какви сигнали има, водят ли се такива преговори?
- Имам достъп единствено до публичната информация, властта казва, че е започнала такива преговори още в края на февруари, тоест от началото на войната. Когато се говореше за американски втечнен газ за юни, се спомена, че предстои подписване на дългосрочен договор, но за момента нямам информация за някакво развитие. Надявам се този процес да е напреднал, защото ако тепърва започне да се преговаря, това означава, че ще започнем зимата в по-тежка ситуация.
- Как виждате българския енергиен микс в тази ситуация, четох, че сте казали, че не е изпята песента на въглищните централи?
- По всичко изглежда, че въглищата ще продължат да имат място в енергийния микс не само на България, но и на други страни в ЕС. Все още чисто технологично нямаме решение за проблема с базовите централи, които да са и нискоемисионни, освен ако не включим и ядрената енергия. Но както виждаме, има и противници на тази енергия в Европа и на този етап е трудно да се разчита на нея. Дори и в момента да се вземе решение за строителство на ядрена централа, това ще отнеме поне 10 г., а обикновено има и забавяне. Това в никакъв случай няма да реши предизвикателствата в следващите 2-3 години, може да е в помощ за постигане на климатичните цели към 2030-2050 г., но отново това решение трябва да бъде взето сега, а не след 10 г. и като видим, че не изпълняваме целите, да мислим как да спасяваме положението.
- Наскоро енергийният експерт Иван Хиновски оповести свой план, ако спре ядрената централа заради липса на резервни части или гориво заради напрежението с Русия. Предлага пускане на спрени централи на въглища. Как го приемате?
- Това е въпрос, който се разисква при съставяне на кризисни планове. Такива трябва да се изготвят както за електроенергийния, така и за газовия сектор, а след началото на войната трябваше и да се актуализират - да има алтернативи при нарушение на доставките, независимо дали става въпрос за внос, или за местно производство. Тези алтернативи трябва да са разписани и да може, като излезе една мощност, да бъде заменена с друга. Но не трябва да забравяме, че България е голям износител, 1/3 от производството се изнася. Ако изнасяме 2000 мегавата всеки ден и затворим атомната централа, означава, че просто няма да го правим. Има редица възможности за справяне с този проблем, не е само една, но трябва да е част от този кризисен план. Действително това е реален риск, който не трябва да се пренебрегва, трябва да имаме анализа и да сме готови за реакция. Да не стане като с природния газ – от днес за утре, по спешност да търсим доставки.
- Като се върнахте на природния газ, виждате ли опция за възстановяване на отношенията с “Газпром”?
- Опция винаги има. Въпросът е защо бихме го направили? Каква е гаранцията, че ако възобновим отношенията, ще получим доставките? Страни, които не се съобразиха с новите изисквания на президентския указ, а те не са част от съществуващите договори, получиха спиране на доставки. Страните, които се съобразиха с новите условия, също получиха спиране на доставките, при тях не беше 100%, но значително намаление, между 20 и 60%. Това означава, че независимо какво правите, Русия ви спира доставките. И в тези условия не разбирам каква е логиката да започнат преговори със страна, на която не може да се разчита. При усложняване на ситуацията, при липса на алтернативи, икономическото положение ще бъде тежко. Но моят контравъпрос е дали то няма да се утежни още, ако водим преговори със страна, на която не можем да разчитаме? Ние бяхме и сме коректен партньор не само в транзита, а и в плащането на газа и затова питам каква ни е гаранцията, че ако започнем да преговаряме, ще получим количествата. По-скоро трябва да е светнала червената лампа да се намери алтернатива на този доставчик, защото на него не може да се разчита. Дотам опря разговорът – да не говорим откъде е по-изгодно да купуваме природен газ, а от кого имаме гаранции, че ще ни го достави.
- Бизнесът трябва да е доволен от тези 100% компенсации при цена над 250 лв. за тока при сегашните цени на борсата. Според вас добро решение ли е?
- Без да коментирам самото ниво на компенсацията, идеята тя да се дава на всяка компания поравно за мен е неоснователна. Идеята на държавната помощ, независимо дали ще бъде субсидии за битовите потребители, или за бизнеса, е тя да е насочена там, където има нужда от нея. Да се дава за всички – за тези, които имат нужда от нея, но и за тези, които нямат нужда, е безсмислено. Първоначално, миналата година, когато от края на лятото рязко се увеличиха цените на тока, имаше логика да се подпомогне целият бизнес. Когато обаче се вижда, че това няма да трае няколко месеца, държавната помощ трябва да се диференцира. Първо, да се дава на тези, които имат нужда, и второ, да им се дава толкова, че реално да им се помогне. В противен случай за едните компании помощта е недостатъчна, а за другите е излишна и на практика те формират печалба. Нямаме основание за отпускане на помощ за компании, при които има увеличение на борсови цени или те сами са си увеличили цените. С тези компенсации се цели да се задържи увеличението на цените на стоките, да не прехвърля бизнесът високите цени на енергията върху потребителите.
- Не смятате ли, че още от началото на годината бяха прехвърлени високите разходи за електроенергията върху цените на стоките, а оттам и по-голямата инфлация у нас?
- Някаква част прехвърлиха. На тези компании не би трябвало да се предоставя същата помощ като за компании, които или не са си увеличили цените, защото са на пазари с голяма конкуренция, или пък ги увеличават по-малко. Затова казвам, че трябва диференциран подход, да се гледа какъв е финансовият резултат на компаниите, до каква степен енергийните цени оказват влияние върху него и на тази база да се даде диференцирана помощ. По-трудно е, трябва да се обясни на Европейската комисия, но в тази ситуация се намираме от лятото на миналата година, не е като да е нямало време да се измислят механизмите.
- Европейската комисия като че по-лесно одобрява помощ на калпак, отколкото диференцирана, не е ли така?
- Да, въпросът е, че за едните не е необходима, а за другите не е достатъчна. Няма смисъл от това нещо. И нямаме гаранции, че компании, които получават държавна помощ, няма и да си увеличат цените. Логиката е ето, даваме ви пари, за да не увеличавате цените, да не помпаме инфлация. Когато нямаме гаранция, че това се случва, трябва да се върви по обратния начин – виждаме дали компаниите са увеличили цените и ако не са го направили, тогава им даваме помощ.
- Какво е отношението ви към тези 25 ст. отстъпка за горивата? В момента, в който ги обявиха, цените се вдигнаха и ги погълнаха.
- Това е единият проблем, че когато ги обявиха, цените бяха около 3 лв., в момента целият ръст отдавна е изял предвидената помощ.
Вторият голям проблем беше с контрола и администрирането, защото това създава възможности за злоупотреби, които са трудно проследими. Третият проблем се появи в последните дни, когато стана ясно, че тази помощ няма да бъде задължителна за всички бензиностанции. Това означава, че по-големи бензиностанции, които имат съответните оборотни средства, могат да си позволят да предоставят помощта, което автоматично ще изкриви пазара - голяма част от потребителите ще се насочат натам. А други бензиностанции, които нямат такава възможност, ще връщат клиенти. Т.е. дава се държавна помощ, която не е достатъчна, но тя създава огромен стимул за изкривяване на пазара и преразпределение на пазарни дялове. Не разбирам идеята за това.