Георги Пеев: Нула са закъсненията в небето ни. Иначе цяла Европа щеше да е блокирана
Самолет, който влиза в България, може да си избере най-прекия път, казва генералният директор на ДП "Ръководство на въздушното движение"
- Г-н Пеев, откъде дойде сегашната ситуация - закъснели и отменени полети, чакане по летищата, изнервени хора?
- Когато се генерира закъснение, всички в авиацията участват в него - от летището, минаваш към небето, към авиокомпаниите. Възстановяването на трафика след пандемията е много по-бързо от това, което Европа очакваше. Прогнозите бяха, че нивата на 2019 г. ще се постигнат през 2024-2025 г. В момента в европейската мрежа имаме 90% възстановяване, а в нашия регион има дни, когато ги надминаваме. Миналия уикенд прелетяха над 3000 самолета на денонощие, което е 100% от нивата на 2019 г. В Европа подцениха тези процеси, в пандемията от COVID-19 съкратиха персонал, който е квалифициран, и няма как да го привлекат отново.
- Нали целта беше да се запазят хората?
- За да се запазят хората, трябваше да има ресурс. Тенденция в ЕС е услугата да е разходоориентирана, за да са цените възможно най-ниски, но тогава
те не са устойчиви на криза
Когато нямаш буфер, с който да покриеш намалението на трафика, трябва да освободиш персонал, да намалиш инвестициите и когато нивата се възстановят по-бързо, няма как да го върнеш обратно, тези хора са си намерили друга работа.
По-висококвалифицираният персонал, дори да иска да се върне, трябва отново да премине обучение, лицензиране. Същото е за пилоти и стюардеси - когато не летят, губят компетентност и трябва да преминат курсове. И се получи, че не достига персонал на летищата, няма достатъчно пилоти и стюардеси, както и ръководители на полети. По време на кризата нямаше подбор и обучение.
- И вие спряхте програмите за прием на ръководители на полети, нали?
- И е така, и не е. В българското небе има нула закъснения, породени от обслужване на въздушното движение. А много държави прекратиха подборите, намалиха заплати, пенсионираха хора, така броят на ръководители на полети в Европа намаля. Не се правят инвестиции в технологии, а те ти дават капацитет във въздушното пространство. Цялата тази верига води до глобалните закъснения. В Германия, Франция, Чехия, Унгария, почти навсякъде в Европа има недостиг на ръководители на полети, заради което ти казват - за да преминеш през това въздушно пространство, трябва да чакаш половин час на земята. И като насложиш багажи, пътници, липса на капацитет в дадено въздушно пространство, всичко това
води до толкова голямо
закъснение, че отменят полета
- Къде са тапите в региона? И какво е положението на наша територия?
- Ние и Турция имаме най-много капацитет в региона, обслужваме най-много самолети без закъснения и това увеличение на трафика го поемаме двете страни.
- Ще обясните ли на хората какво означава липса на капацитет в небето?
- Нямат достатъчно ръководители на полети, които да покрият нивата на трафика. Когато прелитането е ограничено от изток заради войната, от запад и от юг заради липсата на възможност да обслужват повишените нива на трафика, той влиза в турското и в българското въздушно пространство и оттам се започва разпределението през Румъния и през Сърбия в различни посоки.
Очакваме още по-голямо увеличение през юли и август. Обаче на морските ни летища ще има доста по-висок трафик от 2019 г.
- Това заради конфликтите с Русия ли е?
- Най-вероятно. Чартърната програма не е възстановена, доста по-надолу е. Добро е възстановяването на летище София, 70-80%, с тенденция към пълно достигане на нивата от 2019 г.
- Задават ли се мерки за този летен кошмар, който се очертава - със закъснели и отменени полети и опашки по летищата?
- Всяка седмица имаме срещи с колегите от Евроконтрол в Брюксел. Те са управител на мрежата, следят всичко и предлагат мерки. Но каквито мерки да предлагат, ако няма достатъчно персонал, те няма да са ефективни. В краткосрочен план, в летните пикови периоди не очаквам подобрение на ситуацията. Какво трябва да се направи? През лятото да се намалят закъсненията и отлагането на полети, ако е възможно, но след това мигновено авиокомпании, летища, РВД да подновят подбора и обученията. Нещо, което ние направихме.
- Вие не сте съкращавали хора, нали?
- Не, този сценарий го предвидихме. Нашата прогноза е малко по-ниска от реалното в момента, но е много по-близка, отколкото европейската. Базирайки се на нея, не спряхме инвестициите в технологии, с които обслужваме повече самолети. Подновихме обученията на ръководители на полети. Така че
не сме притеснени от
повишаващите се нива
Почти съм убеден, че ще успеем, въпреки че сме блокирани от изток, от юг и от запад - откъм Кипър, Гърция, Северна Македония, Сърбия.
- Къде са най-големите закъснения?
- Германия и Франция са държавите, които генерират най-големи закъснения в мрежата, но така е от години. Сега много държави се опитват да обяснят, че има преместване на потоци заради войната.
- Не би ли трябвало вие да се оплаквате от това?
- Да, ние сме засегнатите, но не се оплакваме. Примерно проблемите в Карлсруе в Германия, един от центровете, които генерират най-големи закъснения, водят до съществени измествания на глобалните потоци. И когато около теб има проблеми, няма как да не те засегнат, защото траекториите на трафиците стават необичайни. Влиза трафик, който обикновено не е в твоето пространство, и го обслужваш, защото можеш.
- А кои са авиокомпаниите, които генерират най-големи закъснения?
- Пак немските и френските. Например “Луфтханза” няма достатъчно персонал, а и той иска по-добро заплащане. Турските авиолинии, “Катар еъруейз”, “Емирейтс” нямат такива проблеми, защото получават помощ от държавата, имат ръст на полетите. Наблюдава се борба между два модела - европейският казва, че една авиокомпания трябва да се самоиздържа, големите извън Европа казват - за нас е престиж, ако трябва, държавата ще помага. Получава се лека неравнопоставеност - моделът на големите превозвачи извън ЕС, които са подпомагани от правителствата, води до това, че европейските стават неконкурентоспособни.
- Какво лято ни чака?
- Влизаме в тежко лято с
предизвикателствата на войната
и многото затворени въздушни пространства, с лошо време с тежки гръмотевични облаци и градушки, добавяме липсата на персонал и отменени полети и последното е неравното разпределение на потоците самолети. Бурното развитие на турското летище ни води до нива, които са по-високи от 2019 г., но при много по-тежки условия. Има четири важни неща при въздушното движение - да си безопасен, да не генерираш закъснения, да се дават на самолетите най-преките маршрути, четвъртото е да предлагаш конкурентна цени.
- Как отговаряте на тези четири условия?
- Ние сме безопасни и не генерираме закъснения, а като влезе самолет при нас от Турция, излиза чак при Унгария и Словакия, и имаме едни от най-добрите цени.
- Какво означава въздушно пространство без планиране?
- Няма ги класическите трасета, а има обединение на въздушните пространства на България, Румъния, Унгария и Словакия. Трафик, който влиза в България и иска да излезе при Унгария, може да си избере най-прекия път.
- Да разбирам ли, че българската авиация няма да е инициатор на драми?
- Ние ще сме факторът, който ще решава драмите и проблемите. Ние поемаме трафика от Далечния и Близкия изток, от гръцките и турските острови и го вкарваме в Европа. На нас и на Турция трябва да се гледа като на такива, които решават проблемите в европейската мрежа, а не ги създават. Ако ние и Турция имахме проблеми със закъсненията, щяхме да блокираме цяла Европа.