Сопраното Марияна Арсенова: Младите познават вълнуващите оперетни мелодии
- Емоциите са жарки, когато мюзикълът и модерният балет са на открито, казва директорката на Музикалния театър
- Искам да съм Снежанка, но съм щастлива, когато малките ме харесват като Злата царица
- След пандемията в никакъв случай не е същата реалност. До голяма степен възстановяването ни зависи от начина на финансиране, по който ще продължим
- Творческото удовлетворение да изграждаш от младостта и да претворяваш в опитност е много по-голямо от това, което получаваш самият ти като артист на сцената
- Г-жо Арсенова, защо Музикалният театър за втори път излиза в парка на Военната академия?
- Оперетата, мюзикълът, балетът вълнуват силно хората на сцените, за които са създавани. Емоцията се засилва, когато тези прекрасни спектакли се представят на една открита красива сцена. Сградата на учебния корпус от царския комплект на Военна академия с изяществото на архитектурата си засилва фантазията на възприятието. Модерните спектакли се раждат отново на това прекрасно място. Получава се магично увеличително стъкло.
- Какви са изненадите тази година?
- Наред с най-престижните държавни оперни и музикални театри от страната тази година ще се представят и спектакли на най-реномираните трупи от Сърбия и Северна Македония. Така се стремим към създаването на една международна културна основа, която да е начало за бъдещи съвместни продукции и всякакви идеи, които биха се породили от фестивалния форум. В рамките на тазгодишното провеждане ще има и образователен модул - два семинара, със свободен достъп. На 25 юни от 14 часа големият театрален режисьор Небойша Брадич ще говори за тенденциите в съвременния мюзикъл. Беседата му ще е за режисурата и драматургията в модерния музикален театър, както и за изискванията към актьорската игра в съвременния мюзикъл. Той е режисьор на един от най-добрите и най-посещаваните спектакли на Музикалния театър - световноизвестния мюзикъл “Цигулар на покрива”, чието театрализирано концертно изпълнение ще бъде представено в последната вечер на фестивала - на 17 юли. На 8 юли от 15 часа пък най-значимият театрален и балетен хореограф в Северна Македония в момента - Олга Панго, ще сподели опита си за градиране на хореографията в мюзикълите и за необходимостта от нови движения в съвременните танцови спектакли. Същия ден от 21 часа в рамките на фестивала ще бъде показан балетният спектакъл “Госпожиците от Авиньон” на Националната опера и балет на Северна Македония с режисьор и хореограф Олга Панго.
- Предизвикателство ли е за артистите да играят на открито?
- Мястото е избрано специално - публиката да се радва на прекрасните спектакли, но и да се любува на красотата на парка и на прекрасната архитектура на комплекса Царски сгради на Военна академия. Да играеш на открито, е нова емоция - сякаш дебютираш в ролята. Липсата на изолацията на стените на една затворена театрална сцена те кара да играеш много по-съсредоточено и едновременно с това да дишаш с по-широки гърди. С много желание артистите пристъпват към този летен фестивал.
- Каква е публиката, различна ли е от тази, която влиза в театралния салон?
- Публиката е многоцветна - и традиционната, която редовно посещава спектаклите в театъра, и нова. Много млади хора, които често пътуват и имат възможност да получават информация за развитието на мюзикъла в световен мащаб, решават да видят нашите представления. Много от тях искат да ги сравнят с постановки на останалите трупи от България и с подобни в чужбина. Дори сме в преговори през следващото издание да гостуват и други чуждестранни трупи.
- Значи фестивалът ще се превърне в традиция?
- Да, амбицията ни е фестивалът да се превърне в притегателна европейска културна дестинация. Искаме да се направи инфраструктура между балканските и европейските държави, да се работи на принципа на градивна конкуренция, да обменяме постановъчни екипи. Говорим често за обединения. Смятам, че културата и спортът най-лесно и най-безпрепятствено могат да направят тези ползотворни и полезни, не самоцелни, а дълбоки и емоционални връзки между народите.
- Какво казват за фестивала домакините от Военна академия?
- Безкрайно съм благодарна на цялото ръководство на Военна академия за търпението и за разбирането. Оказа се, че в ръководството има изключително артистични натури, които съвсем естествено възприемат нашето начинание. Няма нищо по-хубаво от това да видиш, че хора от едно на пръв поглед коренно различно поприще се усмихват и са съпричастни с нашата работа. Започнахме с ген. Груди Ангелов, когато ръководеше Военна академия. В момента продължаваме прекрасно работата си с ген. Тодор Дочев и подполковник Методиева, която е свързващото звено между тях и нас и е страхотен координатор. Искам да благодаря специално на Столичната община за подкрепата. За втори път оказват помощ за осъществяването на фестивала, както и за включването му в културния календар на столицата.
- По-достъпно ли става изкуството на открито?
- Много по-жарки са емоциите, когато в топлото време изкуството е на открито. Нямаме никакви колебания. Всички, които се интересуват от Софийския фестивал на музикалния театър, трябва да бъдат предупредени, че ако времето е лошо, спектаклите ще бъдат пренесени на сцената на Музикалния театър, като часът ще се запази и това ще е известно до 14 часа в деня на спектакъла. Спектаклите са от 20 часа. “Някои го предпочитат горещо” на Народния театър в Ниш ще се играе само на сцената на Музикалния театър поради невъзможност декорът да се прехвърли на открито, като единствено този спектакъл е с начален час 19 ч.
- Говорите ли си с хората след представление? Те какво ви казват?
- За мен е много важно мнението им, аз искам да чуя какво казват. Радвам се, че през последните години все повече хора споделят положителните си емоции от нашите представления. Аз съм човек, който “купува” от всяко мнение и не се обижда. Дори да е отрицателно, винаги може да бъде градивно и полезно.
Културата и спортът най-лесно правят дълбоки и емоционални връзки между народите
Поради тази причина присъствам почти на всички спектакли, които се играят вечер в театъра. За мен е важно да виждам очите на хората и техните реакции. Като творец получавам силна положителна енергия, когато усмихнатите погледи и щастливите впечатления от нашия жанр на оптимизма, красотата и любовта съумяват да достигнат до хората и да ги развълнуват.
- Какво ще отговорите на хора, които смятат оперетата за остарял жанр?
- Последният спектакъл за сезона беше на “Графиня Марица” на закритата ни сцена. Отзивите за него в социалните мрежи са невероятни. Това ни дава увереност, че оперетата продължава да живее с новия начин на представяне, макар отдавна да не се създават нови образци. Остарява нещо, което не се развива и не се променя и не намира своята проекция в новите поколения. Оперетната музика е една от най-завладяващите, най-вълнуващите и най-красивите. Всеки я познава, дори младите да не знаят, че е точно от оперета. Такава е “Графиня Марица”. Българската оперета продължава да живее. Така казва наша фенка във фейсбук. Написала е, че се смеят от сърце и дори избърсват по някоя сълза.
Младите артисти до такава степен са отдадени на нашето изкуство, че имат жаждата да играят всякакви роли - независимо дали са в детски спектакли, в оперети, или в мюзикъли. Най-малката публика, която идва при нас, се влюбва в нашето изкуство благодарение на таланта и искреността, с които тези млади звезди се превъплъщават и в детските роли.
- На премиерата на новата версия на “Графиня Марица” през март в публиката ви изненадаха премиерът, министри и много известни лица, идват ли по-често при вас политици?
- Посещението тогава беше съвсем спонтанно. По-късно си дадох сметка колко важни хора са били на спектакъла. Те обаче се потопиха в него, станаха част от нашата емоция. Уважиха силното ни вълнение, а протоколът остана на втори план. Иначе - не, не идват по-често политиците. Надявам се обаче да се случи, защото е много важно хората, от които държавата и ние зависим, каквито и политически убеждения да споделят, да идват по-често. Така ще се усмихват по-често и оптимизмът и човеколюбието ще им помогнат в работата.
- Успя ли Музикалният театър 100% да се възстанови след ограниченията заради пандемията?
- В никакъв случай не е същата реалност. До голяма степен възстановяването ни и продължаването на съществуването ни зависят от начина на финансиране, по който ще продължим. Да, делегираните бюджети са една система, от която, ако един добре работещ културен институт има печалба, може да си позволи и увеличаване на заплатите, и пищни постановки. Слава на Господ, Музикалният театър достигна такива върхове през 2019 г., когато имаше над 3 милиона и половина положителен приходен остатък. След стресовата ситуация с пандемията преминахме на финансиране, при което - не може да си изкривим душата - работещите в държавните театри бяха с осигурени заплати и това може само да кара хората на изкуството да са благодарни. Бяхме в условия, в които и да работим, и да не работим, получавахме заплати. Но ние не спряхме да играем, спазвайки всички изисквания и ограничения от противоепидемичните мерки, и бяхме възнаградени от малобройната, но вярна публика, която сякаш искаше да повиши своята устойчивост срещу вируса с горещите емоции от нашите представления. След това дойде момент, в който публиката се завърна и отново влезе в салона след падането на ограниченията. Сега отново има отлив на публика поради най-различни инфлационни, финансови и други причини. Изключително важно е обаче как ще продължи финансирането на държавните институти от областта на културата. Ако досегашното финансиране с осигурени средства за заплати и задържане на приходите със стандарти по делегираните бюджети продължи, това ще е изключително благоприятен начин. Ние сме направили юридически и финансово обосновано предложение по този въпрос, което сме предоставили на вниманието на комисията по култура и медии към НС, на Министерството на финансите и на Министерството на културата още през април.
- Какво предстои през следващия сезон - повече класически оперети или мюзикъли?
- На 1 октомври откриваме с “Гран КанКан” - прекрасна гала с произведения от класическата оперета. След това предстои премиера на детския мюзикъл на композитора Любомир Денев “Законът на джунглата” по Киплинг. Ще имаме традиционни коледни и новогодишни концерти. На 28 декември ще е новогодишният оперетен бал в зала 1 на НДК. Замисляме втора част на “Вариетето”, което имаше невероятен успех сред публиката. Следват и двата големи мюзикъла - втората част на “Фантомът на операта” - “Любовта никога не умира”, и “Суини и Тод”.
- В какво ще гледаме сопраното Марияна Арсенова?
- Ако ми останат време и спокойствие заради сериозната мениджърска работа и се кача на сцената, за да получа положителния заряд, участвам в “Царицата на чардаша” като Цилика и в “Цигански барон” като Сафи. А на 16 юли ще играя в “Царицата на чардаша”, който ще се състои в рамките на фестивала на прекрасната новопостроена сцена във Военна академия.
- Не страдате ли, че по-рядко се качвате на сцената?
- Сърцето ми е на сцената. Това е жанр на младостта, на красотата и на любовта. Ролите, които пълнят най-много сърцата, са централните, на героините, на красивите млади жени. По-добре е да се разделиш с тях малко по-рано. Много ми липсва Силва от “Царицата на чардаша”, но съм убедителна като Цилика. Много ми се иска да бъда Снежанка, но пък много се радвам, когато малките зрители ми се радват, когато съм Злата царица, която играя в момента.
- Преподавате актьорско майсторство в Музикалната академия, как върви работата ви със студенти?
- Първо открих режисурата, която дава още по-голямо творческо удовлетворение. Невероятно обаче е усещането да видиш младите хора, които обучаваш, в началото да те гледат скептично, постепенно се потопяват в магията на музикално-сценичното изкуство и започват да ти вярват и да искат все повече и повече да научават от опита и знанията, които имам. Като пластилини започват да се моделират и сами се изненадват, че някой е успял да провокира и извади от тях умения, които дори самите те не са подозирали, че притежават. Творческото удовлетворение да изграждаш от младостта и да претворяваш в опитност е много по-голямо от това, което получаваш самият ти като артист на сцената.