3 спешни стъпки пред (новия) кабинет, какъвто и да е той
Вотът на недоверие е праг в политическата криза. Но и след него пред България стоят много неотложни решения - социални, икономически, външнополитически. Кризите се трупат.
Затова още преди гласуването снощи попитахме социолози с кои 3 неща правителството, което и да е то - сегашното, ново в този парламент или служебно, трябва веднага да се заеме.
Тъй като българското вето върху старта на преговорите за еврочленство на РС Македония е сред важните нерешени задачи, попитахме и как ще се развие сюжетът преди днешната среща на върха в Брюксел, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви подкрепа за френското предложение
Ето и отговорите на социолога Боряна Димитрова и политическия анализатор доц. Татяна Буруджиева:
Доц. Татяна Буруджиева, политически анализатор: Цените, икономиката и нова политика за българската идентичност
На първо място, което и да е следващо правителство, трябва да се заеме с инфлацията и цените. Може би в София не се усеща чак така, но в страната много ясно се усеща драстично обедняване на база ниската покупателна способност.
Второ, трябва да вземат много сериозни мерки относно развитието на новата обстановка в българската икономика. Имам предвид включително насъщното осигуряване с енергия и възможността
да привлечем производства, които се връщат в Европа от Азия
В България трябва да има активна политика по отношение на преструктурирането на трудовите пазари.
Трето, трябва най-накрая да реформираме една активна действаща и ефективна за българската идентичност национална политика. Тук са големите въпроси не просто за изучаването на българския език, а за демографията и политиката по тежката демографска криза. Тук е и големият въпрос за събирането на българите в България и от чужбина. Не може по този начин да имаме разделителни линии и един друг да се смятаме за чужди и различни. Или едните да се изживяват като спасители на другите.
Трябва да станем единна нация, но това е въпрос на национална репутация и на много работа в изключително много сектори, за да се представи всичко онова, което може да създава гордост у българите и уважение към тях. Тук в тази национална стратегия е и мястото на казуса с Македония, защото минахме през доста перипетии и установихме като държава, че
не може да формулираме своите национални приоритети по отношение на защита на правата на българите, където и да са по света
Това са трите важни задачи и те са стратегически.
Колкото до ГЕРБ и френското предложение за Северна Македония, в рамките на българското председателство на ЕС ГЕРБ лансира идеята за интеграция на Западните Балкани. Логично и очаквано беше ГЕРБ да приемат
оптимални варианти, които защитават българския интерес,
а в същото време са достатъчно добре гарантирани, защото са включени като част от преговорния процес.
Това е по-добрата крачка, отколкото да изглеждаме като запънали се. За българите е по-важно да престане тази омраза, разделение и конфронтация с нашите съседи. Това е добро решение от позицията на защита на българския интерес.
От своя страна поведението на “Продължаваме промяната” е безотговорно. В крайна сметка те са избрани и са политици не за да защитават собствените си виждания и емоции, а за да защитават националния интерес. А той няма нищо общо с това те от кого не искат подкрепа. Те са длъжни да вземат решение като правителство. Кой как ще гласува в парламента - това не е подкрепа за тях.
Тези иначе симпатично изглеждащи момчета имат само врагове. В теорията на социализацията това е
периодът на негативизма у малките деца,
които, за да разберат и за да могат да бъдат оценени като отделно от всичко друго, казват на всичко “не”. Тогава изграждат собственото си усещане, че са различни от другите.
Това в политиката не може да доведе до нищо добро. По принцип бях убедена, че правителство на малцинството е възможно по простата причина, че има политики и политически решения, около които могат да се изградят мнозинства.
С изключение на “Възраждане”, всички останали политически сили по всички останали въпроси биха могли да подкрепят действията на правителството.
А когато си в едно правителство, най-важното е да може да осъществиш политиките, които хората очакват от теб и които ти си убеден, че са правилните в този момент.
Да отказваш тази възможност и в същото време да твърдиш, че ще управляваш и винаги ще си на страната на хората, според мен е оксиморон.
Боряна Димитрова, социолог: Енергийна независимост и пътят към еврото
Трите важни неща пред управлението:
Енергийна политика, енергийна ефективност и независимост
Демографска политика
Присъединяване към еврозоната