Карел Крал: Умни електромери, дронове и изкуствен интелект ще управляват мрежата
Новият собственик “Еврохолд” е стабилна и силна финансово компания, ще осигури това, което искаме да правим в бъдеще , казва главният изпълнителен директор на “Електрохолд”, доскоро “ЧЕЗ България”
Дигитализацията е основна предпоставка, за да се справим с много присъединени зелени централи и зарядни станции за електромобили
Цените на мрежовите услуги в България са с 50% под нивото им в Европа, което ограничава инвестициите
Ще се възползваме от мрежата от брокери на “Евроинс”, те ще предлагат и договори за електроенергия, а ние – застраховки
- Господин Крал, кога на сметката ми за ток ще пише “Електрохолд”, а не ЧЕЗ?
- Ако фактурата е издадена след края на април, тогава вече пише “Електрохолд”, защото промяната е записана в Търговския регистър на 27 април. От тази дата всички документи се издават с новото име. Така че зависи кога е вашият ред по фактуриране, със сигурност следващата ви сметка ще бъде с новото име.
- Как се чувствате с новия собственик и ребрандирането? Вие колко години ръководихте “ЧЕЗ България”?
- От октомври 2015 г., значи шест и половина години. Щом съм тук, значи се чувствам добре.
- Как ръководехте компанията през годините, докато течаха търгове за продажба, преговори – първи, втори кандидат? Това не създаваше ли несигурност?
- Лесно. Процесът започна през 2017 г. Имаше план, но с много неизвестни и накрая процесът беше по-дълъг от планираното.
Но ние в самото начало, през февруари 2017 г., седнахме с колегите и им казах: не знаем колко ще продължи, не знаем кой ще бъде купувач. За нас единственият възможен подход е да продължим да работим както обикновено.
Ръководехме компанията с мисълта, че това е един паралелен процес, който не влияе върху ежедневните ни задължения. Нашата роля е да поддържаме мрежата, да я развиваме, да се грижим за клиентите и да не спираме никакви проекти. Процесът на продажба не спря основната ни работа, ние трябваше да го подкрепим, правехме презентации, разговаряхме с потенциални купувачи и т.н. Щастливи сме, че новият ни собственик “Еврохолд” подкрепя нашата стратегия и планове, затова и преходът след продажбата е плавен.
- А защо останахте, а не се прибрахте в Прага?
- Когато стана ясно, че активите на ЧЕЗ в България са продадени, имах оферта от Прага, имах оферта и от новите собственици. Това, което е важно, беше, че тук имахме започната работа, която продължава с подкрепата на новия собственик. Затова офертата на “Еврохолд” беше интересна за мен. Още повече имаме и нови интересни неща, за които като “ЧЕЗ България” бяхме ограничени.
- Какви са тези неща?
- Като българско дружество на ЧЕЗ нашият пазар беше България, защото във всяка държава има отделни дъщерни дружества. Като станахме част от групата “Еврохолд”, това ограничение отпада и една от посоките, които следваме, е регионалното развитие, което за мен е изключително интересно.
Ако се върнем към въпроса защо останах тук – микс е от няколко неща, но преди всичко новата компания майка е стабилна група с достатъчно силен собственик, който подкрепя нашите планове. Имаме достатъчна стабилност и финансова сила да подсигурим това, което искаме да правим в бъдеще. Имаме и възможност да развиваме други дейности, които до момента като част от ЧЕЗ не сме могли. Прецених си плюсовете и минусите и накрая реших да остана и да развиваме дейностите тук.
- Кои проекти ще продължите от времето на ЧЕЗ? Вероятно са свързани с развитието на мрежите, с подготовка за либерализацията на пазара.
- И двете са в моето портфолио. Но нека да ги разделим на електроразпределение и на търговска част. В разпределението това, което продължаваме, е дигитализацията на мрежата. Звучи лесно, но зад това са няколко различни проекта – умни мрежи, които са свързани с умни електромери. За тази година планираме още 150 000 такива устройства, в следващите години ще продължим с подмяната на старите в такъв порядък.
- А колко монтирани вече имате?
- В момента имаме 350 хил. инсталирани. Важно е обаче да кажем какво е умен електромер. Не е само дистанционно отчитане на потреблението. За нас е важно, че това е точка, за която имаме онлайн информация дали има, или няма ток. Получаваме ежедневна информация за енергийния баланс в конкретен трафопост, което ни показва дали има загуби и да търсим начини за тяхното намаляване.
Дигитализацията на мрежата означава, че имаме информация откъде и накъде тече токът, къде се ползва, къде го няма. Това е абсолютно необходимо в бъдеще, за да можем да присъединим нови възобновяеми източници, особено малките.
Умните електромери като една част от умната мрежа са предпоставка за това. С тях ще знаем потреблението не само в крайната точка, но и по пътя на електроенергията - трансформатори, подстанции. Наличието на дистанционно управляеми съоръжения и автоматизирани подстанции е предпоставка за включване на повече ВЕИ, както и на зарядни станции за електромобили.
- Мислех, че това ще е малко далечно бъдеще, но пък познати вече си купиха такива коли. Като че няма да е толкова далечно това електромобилно бъдеще, така ли е?
- Не, не е толкова далечно. Ако си направите сметка колко мощност би трябвало да има в един и същ момент за зареждане на всички електроколи, няма мрежа, която би могла да издържи. Затова трябва да има умна мрежа, която да разпредели товара така, че да могат да се зареждат всички коли поетапно.
Защо е необходима умна мрежа? Давам ви опростен пример - имаме производител на ток, който е една голяма централа, електроенергията се транспортира през преносната мрежа, през трансформатори и подстанции стига до разпределителната мрежа и оттам - до краен клиент. Енергията върви в една посока – от централата към потребителя. Когато присъединим много на брой малки мощности, производители, които могат да са и потребители, които понякога харчат ток, понякога произвеждат, връщат ток, картинката изцяло се променя от гледна точка на управлението на мрежата.
Сега диспечерите управляват стотици, дори хиляди точки. Ако обаче имаме много такива производители-потребители (просюмъри), плюс зарядните станции за колите, точките може да са стотици хиляди, дори милиони, които трябва да се управляват в един и същ момент. Без дигитализация, без изкуствен интелект няма как да стане.
Такива системи има и сега, има места, където са въведени. В момента приключваме един двугодишен проект за една част от мрежата с точно такава система.
- Къде е това?
- До София. Имаме три подстанции, 50 извода от тях, където сложихме такава система, за да видим как работи, колко и какви данни трябва да съберем и по какъв начин, включително и с дронове, къде е по-добре да имаме автоматизация на мрежата и да си направим дългосрочен план за следващите 5, 10, 15 години. И това да го имаме в цялата разпределителна мрежа.
- Регулираните цени, които определят размера на инвестициите, ограничават ли този процес на дигитализация?
- Ще ви дам пример с цените за мрежовите услуги. България е някъде под 50% от европейското ниво. А километър кабел, трансформатор струват еднакво и в България, и в Германия. Цените за материали не са по- ниски, трудът е малко по-евтин, но за километър мрежа няма голяма разлика между Чехия, България, Германия, Унгария. Ясно е, че инвестициите в мрежата не са на нивото на другите европейски страни. ЕРМ Запад има 2,2 млн. клиенти, в “ЧЕЗ Груп” в Чехия са 3,6 млн., което е близо два пъти по-голяма мрежа. Но инвестициите ни, въпреки че започнахме да ги увеличаваме, в последните години са към 40-50 млн. евро годишно. Чехия с 3,6 млн. потребители инвестира 400 млн. евро годишно. Инвестициите в Румъния са двойно-тройно по-високи от нашите.
- И как ще разрешите това предизвикателство?
- Има два начина за финансиране на инвестициите. Единият е през цената на мрежовите услуги, които да се платят от крайния потребител. Вторият източник са еврофондовете, като например Модернизационния фонд или и плана за възстановяване. Това не важи само за нас, но и за другите ЕРП-та, трябват инвестиции за умни мрежи, за присъединяване на нови ВЕИ, зарядни за електромобили, дигитализация на мрежата.
Проучванията показват, че 70% от новите ВЕИ ще бъдат присъединени към разпределителната мрежа, а не към преносната. Това изисква инвестиции, за да бъде мрежата укрепена и подготвена.
- Говорите за дронове, за изкуствен интелект в управлението на мрежите. Как ще стане?
- Една от задачите, които предстоят, е да събираме данни за мрежата и да я замерваме точно. Част от работата, която сега правим на крака, да можем да я правим от компютъра. Използването на дронове има много предимства. Първото е да се събират данни от тях. Дронът лети по една линия и снима. Един полет означава стотици снимки. Тук се развива изкуственият интелект, който се учи.
Някой в началото трябва да му покаже – на тази снимка се вижда спукан изолатор, и когато има 10-15 такива, на 20-ата изкуственият интелект ще го познае. Това е един пример за използването му. Вторият е за управление на мрежата – преди малко говорих, че диспечерите управляват стотици, дори хиляди точки, ако ще станат стотици хиляди, дори милиони, тогава изкуственият интелект ще се учи как работи мрежата и ще каже на диспечера – ще ползваш това трасе, защото така е най-ефективно.
- Какъв е коментарът ви за доклада на експертите на КЕВР за цените на електроенергията за клиентите на “Електрохолд” от 1 юли?
- Ние сме в средата на тригодишен регулаторен период, което означава, че основните параметри като инвестиции, оперативни разходи, размер на технологичните загуби са определени с решението от миналата година и не би трябвало регулаторът да ги променя сега.
Основната причина за промяната на ценовата компонента на мрежовите услуги е заради тока, който купуват електроразпределителните дружества от борсата за покриване на технологичните си разходи. На откритото заседание на КЕВР възразихме срещу инфлационната корекция на оперативните разходи, срещу подхода при прилагането на т.нар. Z-фактор и срещу непризнаването на разходите за енергийна ефективност.
- Електроразпределителните дружества и ЕСО са единствените, които са компенсирани за скъпия ток на борсата на 100%.
- Не изцяло. До 30 юни бяхме компенсирани до ниво базов продукт. Размерът на компенсацията не покрива цената на пикова енергия. За следващите 12 месеца регулаторът е определил прогнозна цена от 446,78 лева за мегаватчас. Ако действителната цена е около прогнозната, няма да имаме нужда от допълнителни компенсации. Нека все пак видим финалното решение на регулатора на 1 юли.
- Нека се върнем към търговската част. При представяне на новото име на фирмата беше заявено, че ще откривате офиси на територията на другите ЕРП-та. Ще се конкурирате на тяхна територия ли?
- Ние вече продаваме на цялата територия на страната. “Електрохолд Трейд” има клиенти в цяла България. Но ще търсим и по-малки предприятия, защото имаме още едно предимство с новия собственик.
- Какво е то?
- Застрахователното дружество “Евроинс”, което е част от “Еврохолд”, има изградено порт фолио от клиенти на цялата територия, има мрежа от брокери. Логично е да се възползваме от това и да работим и с техните брокери.
- Те ще са брокери и на електроенергия ли?
- Да, ще могат да предлагат и договори за електроенергия. Ние ще се възползваме от синергията на двете групи и ще предлагаме застраховки на нашите клиенти. Това е една посока, в която ще се развиваме и не само за България.
- Обявеното разрастване в Централна и Източна Европа какво означава?
- Където “Евроинс” има изградена клиентска база, за нас е логична крачка да използваме тази мрежа и в чужбина и да продаваме и там.
Следващата крачка е да гледаме към пазарите на съседни на България държави, и да търгуваме енергия и там. “Електрохолд трейд” има лицензии за търговец за тези и други пазари.
- Не говорите за придобиване на дружества?
- Не го изключвам, но това е въпрос към „Еврохолд“.
- Колко ще продължи тази ненормална ситуация с високи цени на борсите в Европа?
- Нямам добра новина, ако гледаме цените на дългосрочните продукти на пазара на едро. Ако искам да предложа на клиент едногодишен или двугодишен договор за доставка на ток, трябва да го купя.
На унгарската борса, която е най-близо до нас като цена, тези дни фючърсите за 2023 г. са около 250 евро за мегаватчас за базова електроенергия. За 2024 – 2025 г. цените започват да падат под 200 евро. Но това, което беше преди година - две, с цени от 45 евро, а още преди това – 25 евро, няма да се върне. В близките 5 години цена под 100 евро не очаквам.
Роден в Чехия през 1974 г.
Завършил е икономически науки в университета в Пилзен
Близо 25 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката
От 2009 г. е част от управленския екип на “ЧЕЗ Груп”, като от януари 2013 г. е главен финансов директор на “ЧЕЗ Груп” в Румъния
От 2015 г. е регионален мениджър на ЧЕЗ за България
След сключване на сделката с “Еврохолд” от 27 юли 2021 г. е назначен за главен изпълнителен директор на “ЧЕЗ България”, която от края на април 2022 г. се нарича “Електрохолд”