Сакскобургготски: Проект за ядрена централа би ни обединил
Един проект за ядрена централа би ни обединил. Това заяви бившият премиер Симеон Сакскобургготски, който бе домакин на кръгла маса на тема "Ядреният преход към устойчива енергия. Реалностите". Форумът се организира от Либералния институт за политически анализи (LIPA) в двореца "Врана" в София.
"Когато през 2004 г. посетих "Белене" ми се стори чудовищно такива пари, които бяха вече вложени в този проект, просто да се изоставят, отпишат и въобще да не се продължи. Тогава се говореше за 20 години, ако бяхме успели да достроим "Белене", щяхме днес да се радваме на допълнителна мощност", заяви той.
От страна на държавата липсва стратегическа визия за развитие на ядрената енергетика, каза Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт, който бе модератор на кръглата маса. Има много отворени въпроси за развитието на ядрената енергетика, но те са основно към парламента и правителството, а не към гражданското общество, смята експертът.
"Бъдещето е наелектризирано", цитира думи на международен експерт бившият министър на енергетиката в кабинета на Сакскобургготски Милко Ковачев. Според него сигурността на българската електроенергийна система се осигурява от АЕЦ "Козлодуй" и от големите водни централи. При зелената сделка основен става и въпросът за сигурността на доставките. Той даде данни за развитието на ядрената енергетика, чийто център се е преместил в Азия - в Китай и Индия. Бившият енергиен министър заяви, че най-евтиният източник на енергия са модернизираните ядрени блокове, чийто живот е удължен.
Може ли да се използва оборудването (има предвид доставеното за "Белене" в контекста на войната в Украйна). Не е лесно, но е възможно, даде си отговор той и даде пример със смесване на технологии в Украйна.
Към 2050 г. ще махнем въглеводородите и ще останат два компонента - електроенергия и водород. Това пък заяви председателят на "Булатом" Богомил Манчев. Според него в бъдеще 50% от електроенергията ще трябва да бъде произвеждана от базови централи и 50% от възобновяеми източници. Той подчерта, че новото поколение реактори имат голям диапазон за регулиране. "И някъде далеч от тях, заради безопасността, трябва да има инсталации за производство на водород. Това е, което трябва да направим", каза той. "Булатом" е дал програмата си за развитие на енергетиката на всички държавни структури, но такава програма трябва да се направи и да се приеме от парламента и да се даде на правителството да я изпълнява, без значение дали ще сменяме кабинети на 3 месеца или на 4 години, допълни той.
Бившият министър на икономиката и енергетиката в кабинета Станишев Румен Овчаров пък даде пример с Германия, която има 125 000 мегавата възобновяеми мощности, но те са произвели миналата година 6,7% от потребената в страната електроенергия.