Николай Събев: Мостовете на Дунав – 5 нови, трябва да се строят едновременно
През 2026 г. ще имаме нови влакове и скорости от 160 км в час, казва министърът на транспорта и съобщенията
Още акценти
Всички видове транспорт да работят в синергия, а не да се конкурират
Южнокорейци, построили моста над Дарданелите, имат интерес за концесия у нас. Даването и на жп гари е най-бързият начин да се изградят
Приоритет са коридорите Север-Юг с допълнение трасе от Солун през Александруполис до Бургас, Варна и Русе
- Г-н Събев, в първото си интервю като министър за “24 часа” обявихте намерения за нови мостове на Дунав. Какво се случва половин година по-късно?
- Систематично и неотклонно продължаваме в посоката, която сме си задали. На срещата между румънския и българския премиер те се договориха да се създаде работна група. От румънска страна я води ръководителят на кабинета на премиера (който в Румъния е с ранг на министър), а от българска - министърът на транспорта. Имаме достатъчно добри аргументи да убедим румънската страна, че е нужно да започнем стадия за проучване на възможните точки на петте моста едновременно.
- От много години тече уточняване на местата.
- Но от 2019 г. има междуправителствено споразумение, в което България се е съгласила, че от 5-те точки ще се избере една, ще се работи за един нов мост, докато ние искаме да разширим това споразумение и да кажем - нека и петте точки да бъдат изследвани и там да има пет моста. Това е критичният момент, в който ние се надяваме да намерим общ език с румънската страна.
Паралелно имаме и страхотен напредък по проекта Fast Danube, който е за удълбочаване на реката. Направихме няколко срещи с министъра на околната среда Борислав Сандов и получих от него писмото до румънската страна, че имаме обещания от нас напредък и така можем през декември двете страни да кандидатстваме за европейско финансиране. Fast Danube е приоритет за румънската страна, днес се срещам с нея с този документ.
- Това защо е важно за румънците?
- За да могат да използват всичките си пристанища максимално добре, особено сега, когато трафикът по Дунав заради войната с Украйна е висок. Ако един кораб минава участъците със 700 тона, а има възможност да е натоварен до 1200 т, това са възможности за по-ниски цени на транспорта и всички търговци настояват да го направим - както са всички други участъци на реката от Сърбия нагоре. За съжаление, имахме лош старт, тъй като от наша страна е имало само обещания и румънците казаха “Хайде сега да видим, че нещо сте направили.”
- Какво става с транспортните потоци от Украйна към България, има ли оживление?
- Има, в момента вървят огромни количества слънчоглед. Житото се подготвя, а металите вървят по маршрут река-море. Имаме товарене в порт Бургас. Това, което украинският президент Володимир Зеленски поиска от премиера Кирил Петков, го правим - да осигурим капацитети и възможности за превози на стоки от Украйна, вече имаме първите няколко сделки. Координираме нещата, за да не вредим и на българския износ.
- След обявяването на намерението за петте моста и тунелите под Стара планина имаше коментари, че те не са ваша работа. Знаете ли за колко време се строи такава инфраструктура - мост или тунел, за което от ГЕРБ ви иронизираха?
- В правителството транспортната политика се определя от министерството на транспорта и съобщенията. Това е така и в платформата за развитие на България, по която в коалицията се споразумяхме. Когато един участък трябва да бъде изграден със средства от националния бюджет или с европейски пари, в изпълнението трябва да участва министерството на регионалното развитие. Когато обаче искаме участъците - както е с мостовете на Дунав, да бъдат дадени на концесия, тогава е в правомощията на министерството на транспорта.
- На концесия ли ще давате мостовете?
- Има вариант някои от участъците да бъдат на концесия. И тогава бенефициент и основен лидер в организацията е министерството на транспорта. Имаме избрана банка, която да ни консултира за концесиите не само на мостовете, а на пристанища, летища, пътища, жп линии, и това е ЕБВР. В това число и по темата с концесионирането на жп гари. Това е най-бързият начин за изграждането им. За ужас на строителите на тунели от предишното редовно правителство много бързо ще направим тези концесионни строежи.
- Има ли кандидати за концесии на тези големи строежи?
- Към нас се обърна консорциумът от две турски и две южнокорейски компании, който за 4 г. успя да направи 3,5-километровия мост над Дарданелите, който е едно чудо. Казаха - чухме, че сте о кей за публично-частно партньорство. Отвърнах им - да, имаме зелен светофар, ще го направим прозрачно и вие ще бъдете поканени, ако представлява интерес за вас. Новият мост при Чанаккале е на концесия за 12 години, като в този период се включва времето за строеж. Така че южнокорейците се успели да построят тази огромна конструкция максимално бързо, за да могат да се възползват от останалите години, през които ще събират такси и ще си върнат инвестицията.
- Какви процедури ще пуснете?
- Засега нямаме нужда от външни инвеститори за тунели, имаме интерес от външни инвеститори за жп и шосейни участъци и мостовете.
- С кое смятате да започнете?
- Когато питаха министър Гроздан Караджов кога ще стартирате отсечката Русе - Велико Търново, той каза “Трябва да започнем от нулевия километър”, който е мостът. Ако трябва да разглеждаме как ще се разгърне планирането, то трябва да се започне от структуроопределящото - наличието на мост, който свързва две държави. Оттам следва планирането на инфраструктурата и развитието на другата връзка - на българо-гръцката граница, където имаме напредък с гръцката страна.
- Кои коридори са приоритет?
- Основно коридорите Север-Юг. Има и едно допълнение, което гърците искат заедно да построим, и то свързва Солун - Александруполис - Бургас - Варна - Русе. Русе е една добра връзка за товаропотоците и трябва да направим довеждащата инфраструктура. Това е един добър проект, който смятам, че трябва да бъде подкрепен.
Предстои конференция за инициативата “Три морета” във Варшава. Трябва да завършим с една съвместна декларация между България и Полша за развитието на транспортния коридор Балтийско - Черно море - Западни Балкани. За нас е важно да създадем колкото се може повече транспортни връзки с всички съседни държави, за да бъдат възможни големите пътища през нас.
- Все пак какви концесии ще стартирате в рамките на една година?
- Трябва да започнем от мостовете. Ще имаме възможност за европейско финансиране, от националния бюджет, от група банки, водени от Световната банка. Четвъртият източник за бърз строеж на инфраструктура е концесионирането. Много зависи от решението на румънската страна, мостовете не са само наше желание. Така че първото е да се разберем, че започваме да обследваме 5 точки, следващото е да се разберем как започваме. Трябва да минем стадия на изучаване на геология, екология - всички важни неща, за да не сбъркаме в определянето на мястото. След което да решим кой и как ще ги прави и кой е подходящият начин, така че да имаме паралелно строителство. Чудеха се как така ще се успее за 4 години да се направят. Ами ако се строят последователно, може да трябват и 40 г. За мен основната цел е да сме достатъчно убедителни, че в това има полза и за румънската страна, и да разгърнем цялата стратегия.
- Шест месеца и половина сте министър. Намерихте ли си хората, с които да работите? Сменяхте зам.-министри, два пъти ръководството на БДЖ...
- В началото предупредих премиера Кирил Петков, че моят екип ще е динамичен, тъй като имам претенции към експертизата и реалните качества, които ще показва в работата си отборът, с който работя.
- Вярно ли е, че ще правите пак смени в БДЖ?
- В момента мога да се похваля след няколко корекции, че хората, които представляват интересите на бъдещата Национална компания БДЖ, работят като машини. Имахме няколко случая, в които трябваше да покажат качества за справяне в екстремни ситуации. Справиха се. Но ако някой се разсее - довиждане.
- Увеличихте малко скоростите на влаковете до морето - с 30 до 50 минути. Това началото ли е?
- Това е резултат от добро управление на разписанията и това, което инфраструктурата ни позволява сега. Още ги няма екстрите - да сложим вагон - ресторант, вагон за превоз на велосипеди, за коли. Но в крайна сметка ще осигурим интернет, а чистотата на влаковете е постоянна грижа. Имаме тайни агенти, които пътуват, подобряват се нещата. Не е на нивото на “Хилтън”, но постепенно вдигаме летвата.
Обърнахме и финансовите резултати, тръгнахме нагоре с приходите. Още сме крехки, чакам отчетите за второто тримесечие. Добре върви предприятието, аз съм спокоен. Моята задача е като модел жп предприятия да започнат да функционират правилно, да генерират резултати и да не дърпат излишни пари от бюджета.
- Обявихте пазарни консултации за нови влакове за 1,7 млрд. лв. Те ще са скоростни, нали?
- Нека обясним за българите, които не са се возили на високоскоростни влакове - такива са тези, които могат да развиват от 260 до 380-400 км/ч. Имаме евентуален интерес на концесия да бъде направена жп линия, свързваща Букурещ, София, Атина, но това е друга тема. Говорим за това, че локомотивите, които ще получим, трябва да могат да работят със скорост до 160 км/ч. Искаме да подобрим универсалния релсов път, да стигнем поне до проектната скорост, която в рамките на България е също 160 км в час.
- Кога жп инфраструктурата ще бъде готова за тази скорост?
- Към момента, в който пристигнат новите влакове. До 2026 г., когато приключва Планът за възстановяване и устойчивост, те трябва да са на релсите. Затова говоря за концесии, ускорени ремонти, рехабилитация и нови инфраструктурни проекти. Основният проблем в железницата беше да спрем падането надолу и договорите, които не водеха доникъде. Целта сега е да завъртим посоката и да е ясно, че ускоряваме темпото, с което строим жп инфраструктура и даваме възможност да се вдигне средната скорост.
- И по основните линии това ще стане до 2026 г.?
- Още от тази година виждате - тук 30 минути, там 50, ще подобрим още някъде с 20 минути. Ще сложим много строг контрол върху графиците.
- Всички министри преди вас бяха много внимателни с превозвачите, защото имат силно лоби, силен бранш са. При вас не е така, защо?
- Аз съвсем сериозно се заех да работя да се облекчат мерките по пакета “Мобилност”, да ускорим движението на пътници и товари през граничните пунктове и макар да става бавно този процес, виждате, че не спирам. Работим активно, и ако те смятат, че държавата трябва да им помогне в това направление, аз това правя. А ако смятат, че някой може да е привилегирован и да си затваряме очите, няма да стане. Някой да блокира държавата за 7 дни също няма как да допуснем. Бях помолен от премиера да не допусна да бъдат блокирани доставките, превозите на хора. Справих се. Нито един от хората в България не беше притеснен. Обадиха ми се основни вериги - “Кауфланд”, “Лидл”, “Била”, с въпроси какво ще правят, като им спрат доставките. Казах им: “Работете спокойно, държавата е гарант, че няма да ви прекъснат доставките.”
- Досега автотранспортът като че ли беше фаворизиран, сега вие сте се насочили да укрепите железопътния. Дали не неглижирате автомобилните превози?
- Да, искам да укрепне железопътният, но не неглижираме автомобилния. Това, което предлагаме, е да имаме допълнение на единия транспорт с другия, така че да работят като система. Дори и концесионирането на гарите от автотранспортни сдружения е предложение в тази посока. Мисля, че автобусните превози трябва да работят в синергия с железниците, а не да се конкурират.
- Отмъщавате ли си на превозвачи, които протестираха, с тази проверки? Целенасочени ли са?
- Защитавайки обществения интерес, сме задължени да правим проверки. Помолих за справка от “Автомобилна администрация” и от инспектората на министерството - оказа се, че тези фирми, които смятат, че са проверявани “тенденциозно” и водеха протестите, са 17% от проверяваните. Очевидно няма специален фокус. Така че първо, аз съм длъжен да ги проверявам, и второ - тези хора не ги познавам, за да има елемент на “отмъщение”.
- Не давате летища да стават заводи или пък фотоволтаични паркове. Чуват ли ви? Каква е визията ви за развитието на вътрешните полети?
- Не искат да ни чуят, защото е по-лесно да надупчиш пистата, вместо да строиш фундамент за фотоволтаици. Но там ще се борим докрай.
Малките летища трябва да бъдат съживени, не бива една инвестиция, вече направена в годините, която струва все повече, да я разваляме - би могла да носи полза за българите в бъдеще. Намеренията ни са и те да бъдат давани на концесия.
- В последните седмици има като че раздвижване около обучението на кандидатите за шофьорска книжка. Какви промени предвиждате?
- Въпросите с учебния материал, хората, които го преподават, условията, при които се дават свидетелства, изпитите трябва да бъдат прецизирани така, че да осигурим по-висока безопасност на пътя. Моята теза е, че не е висока скоростта, ниски са уменията за управление. Аз бих искал в рамките на разрешената от държавата скорост да имаме шофьори с добри умения. И с 90 км/ч човек, който не владее колата, може да направи сериозни произшествия. Уменията защитават.
CV
- Роден през 1960 г. в Русе
- Завършил през 1983 г. с отличен успех Висшето военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров” - Варна, специалност “Управление на флота и пристанищата”
- Завършва УНСС, специалност “Икономика и управление на транспорта” през 1990 г.
- Бил е търговски директор в държавното предприятие “Параходство Българско речно плаване”
- Професионалният му път в частния сектор стартира през 1993 г.
- Създател на логистичната група с марката “Еконт”