Проф. Димитър Димитров: Да се слеят 2-3 университета, е административно-правен кошмар
Ректорите също искат да се повиши качеството на обучението и на научните изследвания. Но това трябва да бъде направено в добър диалог между всички, казва ректорът на Университета за национално и световно стопанство
Още акценти от интервюто:
- Преди обединяване на предприятия се правят сериозни анализи, а за висши училища?
- Трябва да се адаптираме към икономическата ситуация и да не клатим много лодката
- Зад Съвета на ректорите и зад Управителния съвет стоят 51 университета с 270 000 студенти и с десетки хиляди преподаватели. Това е огромен експертен потенциал, който трябва да се използва модерно
- Стремежът е да засилваме интеграцията между европейските университети. Засилва се интересът на чужди партньори
- Проф. Димитров, защо решихте да се кандидатирате за председател на Съвета на ректорите?
- Обстановката в момента е доста сложна. Пред висшето образование има сериозни проблеми, които трябва да се решават. И заради инфлацията, и заради енергийната криза, и заради войната в Украйна, и заради започналите реформи в нашата система. Решенията няма да са лесни, защото опираме до бюджетиране, до новия начин за оценяване на преподавателите и атестирането. Най-актуален е горещият картоф със сливането на университетите - все неща, които трябва да намерят решения и да успокоят академичната общност. Мисля, че съм достатъчно диалогичен и с останалите ректори, и с Министерството на образованието и науката, и с останалите институции. Затова се кандидатирам за председател на Съвета на ректорите. Може би за широката аудитория ще бъде добре да знае, че това е обществена длъжност, не е платена, но има големи отговорности, които доста хора не могат и да си представят. Става дума за работа с институциите, парламентарни комисии, участия в много различни съвети, представителни мероприятия. Отговорността е тежка, но все пак някой трябва да я поеме, а това ме мотивира.
Всички ректори са достойни кандидати, така че нашите идеи за промяна и за извеждане на системата към по-качествено състояние ще бъдат добре дошли и аз приветствам такъв диалог.
- Опозицията на министъра и предлаганите от него промени за атестацията и обединението на университетите ли провалиха избора на предишния председател на Съвета на ректорите?
- Не мога да кажа дали думата е опозицията, или позицията, но Съветът на ректорите е много особена институция. Той е неправителствена организация, но е много важен консултативен орган, който някак си остана в сянка около тези промени, предложени от министър Николай Денков. Затова е моята идея за диалог, прозрачност, откритост, работа с всички останали, информиране на цялата академична общност. Ректорите са в много особена ситуация. Те са избираеми от своите колеги, а в същото време работят и с институциите. Някои от тях са зависими от държавния бюджет. От много съществено значение е Съветът на ректорите да участва пълноценно във формирането на държавната политика в областта на висшето образование и научните изследвания, да поддържа добра връзка с държавните институции и обществените организации. Някак си се получи така, че има съпротива срещу реформи или по-скоро такова впечатление е останало. Ректорите също искат да се повиши качеството на обучението и на научните изследвания. Но това трябва да бъде направено по такъв начин, че да има достатъчно добър диалог между всички, да има разбиране между отделните направления и научни специалности с тяхната специфика, така че хората да бъдат стимулирани да работят, а не да бъдат вкарани в някаква рамка, от която трудно могат да излязат.
- Стигна се дотам и главният прокурор да поиска от Конституционния съд отмяна на разпоредбата, която обвързва финансирането на държавните университети с атестирането на преподавателите.
- Проблемът не е толкова елементарен, щом се стига и до Конституционния съд. А тези неща трябва да бъдат решени бързо, защото 20-те милиона лева, които предстои да бъдат разпределени в системата на висшето образование, бяха замислени като компенсация в началото на годината за възнагражденията на преподавателите. Надявам се с Министерството на образованието и науката и с останалите институции бързо да намерим решение на този въпрос, защото инфлацията си върви, проблемите също и може за дълго време да влезем в юридически спорове, което не е добре за никого.
- Чува ли се достатъчно гласът на съвета? Какво ново ще предложите в работата му, ако бъдете избран?
- Потенциалът на Съвета на ректорите е огромен и гласът му трябва да се чува много по-силно, много по-ясно и много по-самостоятелно, с уважение към традициите, натрупания опит, постигнатите резултати. Зад Съвета на ректорите и зад Управителния съвет стоят 51 университета с 270 000 студенти и с десетки хиляди преподаватели. Това е огромен експертен потенциал, който трябва да се използва модерно, в диалог, открито. Така академичната общност, която е саморегулираща се и автономна, трябва да получи увереност, че това, което правим всички ние заедно, допринася за високото качество на обучението и на научните изследвания.
- Каква е вашата позиция за предложените от акад. Денков минимални критерии за израстване в академичната кариера?
- В понеделник изтече срокът за представяне на становища за общественото обсъждане по тези въпроси. Има много детайли в тях, които може да бъдат променени в една или друга посока. Мисля, че академичната общност реагира по този начин не толкова заради самите критерии, а защото и тя иска да се повишава качеството на научните изследвания и на образованието. Реагира по-скоро заради начина, по който това беше направено. Очакват се административни трудности, които ще възникнат - дали се броят определени точки, дали този или онзи показател важи, или не, кое научно издателство се цитира и кое не. Това раздразни академичната общност. Гледах коментари на колеги в социалните мрежи, които казват: пак трябва да ни атестират, пак трябва да променяме нещата, като само преди 2-3 години въведохме минималните национални изисквания. Ако процесът бъде проведен в открит диалог заедно с представители на по-широк кръг от академичната общност, това ще се приеме. Всички имаме интерес да вървим по-нагоре. Някои водещи университети имат и по-високи изисквания в момента. Преструктурирането на техните изисквания пак ще отнеме време, пак ще се попълват най-различни таблици и доста хора се питат защо е необходимо, след като сме автономни, саморегулиращи се и искаме сами да повишаваме качеството, а министерството просто да ни подпомага.
- Значи ли това, че смятате предложеното за безсмислено?
- По начина, по който е направено и се предлага, няма да бъде прието. Наистина всички мнения бяха да се обсъди, да има достатъчно време. Има някакъв нюанс на приемане от академичната общност, но когато липсва диалог, нещата се получават така.
- Добре ли е университети да се обединяват под обща шапка, сред аргументите са, че така ще са по-разпознаваеми в международните класации?
- Пак зависи каква е крайната цел. Ако е само спусната отгоре административна реформа, няма смисъл. Ако университетите обаче видят полза и бюджетно, и за повишаване на качеството на изследванията и обучението, мисля, че няма да имат нищо против. Академичната общност мина през доста реформи през изминалите години. Колегите са достатъчно интелигентни и разумни, за да могат да ги оценят. Когато не се вижда ползата обаче, няма смисъл от административно сливане. Освен това да се слеят 2-3 университета по този начин, е един административно-правен кошмар. Има доста други форми за обединение на усилията на висшите училища. Миналата седмица се събрахме по проекта ENGAGE.EU, в който 9 водещи бизнес университета от Европа засилват своето сътрудничество. Говорим за общи дипломи, общи стратегии, общи научни изследвания, но не веднага, не на момента, добре обмислено, финансирано от Европейската комисия, без университетите да губят своята идентичност. Така че има и други начини това да се случва.
- Аргументите са, че университетите ще бъдат по-разпознаваеми в международен план.
- Нека видим как ще се случи. Работна група движи законодателните промени. Има идея външна организация да оцени въздействието от сливането на университети. И отново всички не може да бъдат поставени под общ знаменател. Има огромна специфика, има университети, важни за определени региони, има университети, които може би не се нуждаят от сливане с по-слаби. Всеки случай е конкретен и специфичен. Икономист съм. Като заговорим за сливане или закриване на предприятия например, са необходими сериозни анализи как това да се случи. Засега не виждам нищо подобно в случая с университетите. На преден план стои само идеята.
- УНСС с кое друго висше училище би могъл да се обедини?
- Ние сме достатъчно голям университет и едва ли ще тръгнем по този път. Сигурно има варианти, но не бих искал да спекулирам. Когато всички видят ползата, повярвайте ми, че ще изберат едната или другата алтернатива. Понякога по-малките структури са по-гъвкави и по-конкурентоспособни, но пак зависи от ситуацията. В други случаи пък малките не могат да оцелеят и трябва да се слеят. Общи формули за едно или друго не работят в реалния свят.
- Миналата седмица се заговори за възможност от ново нарояване на университети, съществува ли такъв риск?
- Някои го свързват с картата за висшето образование и падането на мораториума за разкриване на нови специалности и нови университети. Процесът е сложен. Не се създава лесно университет, и то модерен, с високо качество на обучението и научните изследвания. Трябват десетки милиони и база. И пак това трябва да бъде обсъдено и между институциите, и от Народното събрание, и с активното участие на Съвета на ректорите.
- УНСС беше домакин на присъединяването на два университета - Ramon Llull University Hanken от Испания и School of Economics от Финландия, към ENGAGE.EU, гост беше и еврокомисарят Мария Габриел, какво е да си част от тази мрежа?
- Значи, че си на равна нога с останалите европейски университети. Благодарение на това сътрудничество ние спечелихме още 2-3 европейски проекта. Стремежът е да засилваме интеграцията между европейските университети. Засилва се интересът на чужди партньори. С подобни мрежи бихме могли да привличаме чуждестранни студенти. Те са огромен резерв за българското висше образование, което е с много високо качество, има добри традиции и отлични връзки с бизнеса. Поради прекалено тежки процедури за приемане на студенти или трудности за организиране на кандидатстудентски кампании за привличане на студенти от Виетнам и Филипините например няма толкова много чужденци. А мрежите помагат това да се случва по-лесно.
- А с помощта на университетски мрежи ще дойдат ли наистина у нас студенти от Виетнам и Филипините?
- Надявам се. Когато имаме обща маркетингова стратегия, когато престижът на мрежата е много висок, ще дойдат.
- Организирате ли сбирки на клуб на бивши видни възпитаници на УНСС?
- Съвсем скоро създадохме алумни център. В момента запълваме нашата база данни. Имаме няколкостотин хиляди завършили. Това е огромен резерв за привличането им като практици в обучението. Разчитаме на тях за спонсориране, финансиране, участие в съвместни проекти.
- Като специалист икономист каква е прогнозата ви за икономическата ситуация у нас?
- Всички институции повишават прогнозите си за инфлацията с няколко процента, намаляват и прогнозите си за икономическия ръст. Икономическата ситуация не е много благоприятна. Това изисква внимателен подход към всичко, което правим, и компенсиране и във висшето образование, и в цялата икономика. Понякога цените на някои стоки и услуги растат скокообразно. Сега е топло, но трябва да се мисли преди новия отоплителен сезон. Както каза г-жа Кристалина Георгиева, когато ѝ връчвахме “доктор хонорис кауза”: наслагват се две кризи една върху друга - енергийната и войната в Украйна. Свързано е с много други процеси - и с храни, и с енергия, и с доставка на основни суровини и материали. Ние трябва да се адаптираме и така да не клатим много лодката.
CV
- Завършил е икономика и управление на промишлеността във ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г.
- Професор е от 2012г.
- От 14 години е ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”
- Декан на факултет “Икономика на инфраструктурата”
- Ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия
- Избран е за ректор на 18 декември 2019 г.