Мария Карагьозова: Парламентът може да открива, но не и да закрива органи на съдебната власт
Общата бройка с архивните дела на спецправосъдието е над 100 хиляди, от които 20 хиляди е архивът на регистратура „Класифицирана информация" за десетте години на съществуването на Специализирания наказателен съд, разположен на 4000 кв. м разгъната площ, казва председателят на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет Мария Карагьозова
- Г-жо Карагьозова, Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС) прие становище по повод закриването на специализираното правосъдие. Какво е то и предвиждате ли да го предоставите на Конституционния съд, където има образувано дело?
- Още преди разглеждането на този въпрос в правна комисия на парламента, на 25 февруари Гражданският съвет проведе професионален дебат с магистратите от спецправосъдието и се отправи искане до компетентните да сезират Конституционния съд на Република България субекти да направят запитване относно законодателните правомощия на Народното събрание, предвидени в конституцията да закрива органи на съдебната власт.
Съветът отправи искане до комисията по конституционни и правни въпроси към Народното събрание да отложи разглеждането на ЗИД на Закона за съдебната власт в частта, отнасяща се до закриване на специализираното наказателно правораздаване в България, до произнасянето на Конституционния съд.
Според сега действащата конституция българският парламент може да открива орган на съдебната власт, а не да закрива. Веднъж създаден органът става част от съдебната власт и тя трябва да се разполага с него.
Становището ни е в този дух - че Народното събрание има право да създава, но не и да закрива органи на съдебната власт.
Моето лично становище, на организацията, която аз представлявам и голяма част от правната общност е, че веднъж създадени обаче, тези съдилища (СПС, АСНС и административните съдилища) вече са част от конституционно установената система на правораздаване в България.
Поради това, от една страна, е твърде спорно дали цялостно закриване на специализирани съдилища може да бъде подчинено на общия ред по член 194 от ЗСВ, който в никакъв случай не засяга премахването на конституционно установени органи на съдебната власт.
Подобно законодателно правомощие на Народното събрание по отношение на специализирани съдилища изобщо не е предвидено в конституцията и е проблематично без изменение в самата нея.
Във всички случаи, когато на парламента се предоставят правомощия за закриване на органи в или извън съдебната власт, независимо дали това се прави със закон, конституцията го посочва изрично. Ще дам пример:
- член 84, точка 7 (относно правомощията на НС) "създава, преобразува и закрива министерства;
- член 149, алинея 2 "Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд".
Това е в подкрепа на тезата, че конституционният законодател е избрал подход на изрично изброяване на правомощията. ВСС не разполага с правомощия да закрива съдилища от цял вид (примерно всички районни съдилища в България), тъй като не може да променя подсъдността. От своя страна, НС може да променя подсъдността, но няма правомощия да закрива съдилища. Единственият вариант би бил подобни въпроси да са в правомощие съвместно на съдебната и законодателната власт (ВСС и НС), евентуално с участието на изпълнителната (министъра на правосъдието), но това не е предвидено в конституцията.
Управляващата коалиция създаде опасен прецедент с начина, по който се извърши ликвидацията на органи на съдебната власт - спецправосъдието. Необмислени са последствията. Бързаше се – очевидно. Всеки опит да се обмислят в детайли бъдещите последствия беше отчитан като саботиране на устрема за реформа. Представете си какво би станало, ако се реши да се закрият административните съдилища в България - всичките. Те също са специализирано правосъдие, не се рeгламентирани в конституцията, а са създадени с промяна в Закона на съдебната власт. Тоест, ако на някого от политическите партии не му харесва каква решение взима административния съд да се ликвидира с обикносенно мнозинство в парламента?
Изпратихме нашето становище по тези въпроси на Висшия съдебен съвет с цел да се вземе предвид при изготвянето на тяхното становище, което трябва да дадат по делото, образувано в Конституционния съд. Нашето мнение бе, че процедурата по приемането на промени в ЗСВ трябваше да се стопира до произнасяне на конституционните съдии, но това не се случи. В понеделник аз ще го изпратя и на самия КС.
- Вие направихте няколко дискусии по тази тема. На тях изяснили се какво ще стане на 28 юли? Вие имате и още едно предложение, че трябва да се даде буферен период от три месеца. Да, но след дискусията в Гражданския съвет, оглеждайки делата и преписките, административните ръководители на специализираните структури, са преценили, че 3 месеца няма да стигнат. Какво ще се случи с архива, с делата, със СРС-тата?
- Да, на 29 април, след като исканите от управляващата политическа коалиция законодателни промени, свързани с ликвидацията на спецправосъдието бяха вече факт, без да се вземат предвид препоръките на магистратите от тези органи, в Гражданският съвет на дневен ред се постави тема, свързана с обмисляне на решения за минимилазиране на негативните последствия от това решение, вкл. по отношение на прехвърлянето и съхранението на архива.
По предложение на Валентина Маджарова се отправи препоръка към Министерство на правосъдието и парламента за необходимост от „поправка на поправката“ в Закона за съдебната власт, в която да се регламентира „буферен“ период от минимум 3 месеца, след датата 28 юли 2022 г. В предлагания „буферен“ период специализираните органи на правосъдие ще продължат да съществуват като такива единствено с цел да имат един реалистичен срок, в който да довършат или пренасочат по компетентност вече започнати от тях преписки, досъдебни и съдебни производства, съдиите да дават указания по прилагането на вече разрешени от тях СРС-та, вкл. по въпроси изискващи спешност в рамките на 48 часа, както и да извършват други процесуални действия. В този „буферен“ период специализираните наказателни съдилища и прокуратури няма да имат компетенция да започват работа по нововъзникнали преписки и дела, каквито те ще имат до последния ден преди закриването им.
Кое налага това? Ако тръгнем от закона, който е приет, задължение да се организира правоприемството на архивни, висящи преписки и така нататък е задължение на председателите на Специализирания наказателен съд и на Софийски градски съд.
Първо, единственото, с което те ще се съобразят, е законът и указанията на Държавата комисия по сигурността на информацията, тъй като досега един път е закриван съд, съвсем по други процедури - Военният съд във Варна, мисля, че беше. И ДКСИ за регистратурата му за класифицирана информация е дала съвсем конкретни указания как се извършва това. Никой друг не може да дава указания как да стане.
20 хиляди е архивът на регистратура „Класифицирана информация" за десетте години на съществуването на Специализирания наказателен съд, дела, свързани с разрешаване, отказ, прекратяване прилагането на СРС. И не само. Архивът е доста по-голям, тъй като включва ВДС-и, секретни материали към висящи наказателни дела и друг тип информация. Тук няма спор, че всички архивни преписки и висящи дела, цялата регистратура „Класифицирана информация" преминава към Градски съд. Няма да ходи никъде другаде, само към Градски съд.
Как сегашният парламент е уредил това правоприемство, което никой друг път на законодател не се е случвало да прави? Той привидно дава някакъв 3-месечен срок, от края на април до края на юли 2022 г., в който обществото, тъй като обществото се интересува от специалните разузнавателни средства, остава с впечатление, че специализирания съд в тези три месеца, заедно със Софийски градски съд работят по правоприемството - предаване, описване. И на датата 28 юли в крайна сметка всичко е предадено и делата тръгват в Софийски градски съд.
Не. Законодателят не го е решил така. Всъщност тези три месеца са за уреждане статута на съдиите, през което време Специализираният наказателен съд работи така, че никога няма да бъде закриван. До последния ден той ще приема обвинителни актове, ако може - ще провежда разпоредителни заседания, и съответно ще се произнася по искания на различни заявители за разрешаване или отказ на СРС. И, видиш ли, когато дойде датата 28 юли, той спира да съществува и ако може на тази дата всичко да е предадено. Съответно френетично е да се счита, че това ще се случи така. Излиза, че предаването ще бъде извършено веднага след това, да, но тогава Специализиран съд няма, няма и административен ръководител. Няма кой да поеме задължението по това предаване.
Това, разбира се, рефлектира не само върху архивните дела и регистратура „Класифицирана информация", а върху всички дела. Кой всъщност ще организира след това делата, които стоят? Искам да кажа, че общата бройка с архивни дела е може би над 100 хиляди. Представете си на 4000 кв. м разположени архиви, дела, преписки и така нататък. И къде отиват те всъщност? В Съдебната палата?
Оттук насетне проблемите със специалните разузнавателни средства, по които в момента виси прилагане. Не сме ги смятали, не знаем колко са. Виси прилагане.
Тезите са две, те няма да бъдат и повече. Едната е, че прилагането трябва да се прекрати със закриването на Специализирания наказателен съд, защото органът, който осъществява съдебния контрол вече не съществува и както каза, мисля, че колегата, ако се наложи ревизия на това издадено разпореждане за прилагане, кой е компетентният да я направи? Съответно Специализиран съд вече няма. И поради тази причина едната теза е, че трябва да се прекрати прилагането с влизане в сила на закона.
Тук е и другият проблем - ами, кой да го прекрати? Съдът го няма. Не може да си прекрати вече разпореждането. Кой тогава ще го прекрати - също не става ясно.
Другата теза е, че все пак това разпореждане е издадено от законосъобразно съществувал съд, от съдия със съответната, ако всичко е наред, разбира се, от съдия със съответната компетентност във връзка с компетентност на Специализирания съд. И ако всичко е наред, другата теза е, че то ще продължи да се прилага и с оглед правоприемството на преписки, компетентен да контролира ще е Софийският градски съд. Тази теза има и противници сред съдиите, но в крайна сметка очевидно ще се прилагат и двата случая - от всеки съдия, по вътрешно убеждение.
Следващият проблем, който ще възникне са сроковете, защото заявителят ще отиде в съда Х и ще каже: ние прилагахме 4 месеца с разпореждания на Специализиран наказателен съд.
Съдията от съда Х ще каже: ами, аз как да го проверя това нещо, имам 48 часа да взема решение по вашето искане, как да проверя дали това е вярно за четирите месеца? Тръгне ли да пише секретни писма до Софийски градски съд, не могат му отговорят в рамките на тези часове.
Ето това са част от проблемите, до които ще се стигне по отношение на СРС-тата.
Сещам се за незаконното подслушване. Всъщност аз не знам обществото като говори за СРС какво има предвид - незаконно разрешение, незаконно прилагане, и то не знае всъщност, но е притеснено. Или незаконно ползване след това, но доста широко се упражняват в тази насока на „на гърба“ на спецправосъдието.
Дори съдията Пенка Велинова, зам.-председател на специализирания съд, констатира, че в медиите се тиражира, че бройките на „подслушваните протестиращи“ стигат над 3 хиляди, като говорещите, обикновено представители на политически партии, дори не са си направили труда да проверят, мисля, че на страницата на Бюрото има годишната бройка на лицата, които са обект на специални разузнавателни средства, че те са по-малко от „протестиращите подслушвани“.
Което дори и на тази плоскост е ясно, че се говорят общи приказки. След многократните проверки за „незаконни СРС-та“ в спецсъда, такива така и не бяха открити. А това беше един от основните аргументи за закриването на тези работещи структури на съдебната система в България.
Очаквам ликвидация в следващите години на Софийски градски съд ако не се пребори с корупцията по високите етажи на властта, така както ще го разбират тогавашните политици – този горещ картоф, сега по неволя е в него.