Красимир Катев: Еврото няма да качи инфлацията
Чертаенето на апокалиптични картини се прави от тези, които обслужват ориентирани на Изток националистически формации, казва финансистът
- Приемането на еврото пак поляризира мненията, г-н Катев. Броят се плюсове и минуси, излизат различни страхове. Като финансист и бивш зам. финансов министър какво мислите?
- Икономическите аргументи за влизане в еврозоната винаги са били много силни и те остават непроменени. По-силна конвергенция на доходите ни, което означава по-добре интегрирана икономика и по-високи реални доходи дългосрочно. Има ясна статистика, че колкото по-бедна спрямо средното ниво на еврозоната е новоприсъединила се членка, толкова по-силен е положителният икономически ефект от приемането на еврото.
Погледнете само изпреварващото икономическо развитие и ръста на доходите на присъединилите се източноевропейски държави – цифрите говорят сами за себе си. Неслучайно Хърватия - една подобна по развитие експортно ориентирана икономика, бърза да приеме еврото през 2023 г. - т.е. ще имаме пресен положителен пример още другата година.
По-високо доверие и засилени преки чуждестранни инвестиции, по-голяма предвидимост и стабилност, така че и местните бизнеси да реинвестират и разширяват дейността си у нас. По-ниска ще е цената на финансиране и по-висок кредитният ни рейтинг. По-ниски трансакционни разходи, по-голяма ценова прозрачност и избягване на местни ценови спекулации и картели.
- Добри новини в бъдеще време, но инфлационни очаквания тревожат хората…
- Страховете от инфлация в годината на приемане са силно преувеличени. Пак статистиката показва, че ефектът от въвеждането на еврото в балтийските републики, Словения, Словакия и т.н. е минимален и по-скоро еднократен – 0,3-0,4%.
Дългосрочно ефектът от въвеждането на еврото би следвало да е положителен, защото се присъединяваме към валутен блок със структурно по-ниска инфлация, с развита експортно ориентирана икономика и с формални критерии за ограничаване на бюджетния дефицит под 3%.
Ние и сега сме в еврозоната поради валутния борд и нямаме независима монетарна политика, но не сме де юре представени в управителните органи на ЕЦБ, така че нашият глас там да се чува, нашите интереси не се отчитат при вземането на решения.
Ние сме членове на ЕРМ-2, а и на банковия съюз, така че степента ни на готовност и интегрираност е много висока.
- Защо тогава се претоплят стари страхове, кой има интерес?
- Претоплянето и чертаенето на апокалиптични картини се прави от тези, които обслужват ориентирани на Изток националистически формации, а може би и бизнес интереси, които не искат да имаме по-тясна интеграция в еврозоната и евро-атлантическите структури. Войната в Украйна, несигурната геополитическа обстановка и враждебното отношение на режима в Русия към инакомислещите “неприятелски” държави като България прави необходимостта от приемането на еврото в срок още по-голяма, за да получим още една гаранция за необратимостта на интегрирането ни в ЕС и за принадлежност към демократичния евро-атлантически свят.
- Дали тези, които искат дебати по темата, са истински привърженици на членството ни - не само в еврозоната, а и в ЕС?
- Малко е късно за дебати. С подписването на договора за присъединяването ни в ЕС поехме ангажимент да приемем и еврото. Вече сме в чакалнята, с курс, фиксиран от 25 години, и сме членове на банковия надзор - всички тези решения са взети с национален консенсус от различни правителства.
Според мен с отварянето им сега по-скоро се търсят тяснопартийни политически дивиденти, а някои нови политически играчи, яхвайки популистката и националистическа метла, се опитват да се позиционират за евентуални предсрочни избори.
- С аргументи “против” се появи и икономистът Стив Ханке. Чухте ли ги?
- Запознат съм с повечето от аргументите на иначе уважавания от мен икономист. Ако не се лъжа, най-сериозният е, че ни чака висока инфлация заради еврото, и видите ли, сме щели да обеднеем. Това твърдение просто не е подплатено с факти, както вече споменах.
- Опасенията при какъв курс на лева ще приемем еврото, възродени основно от ИТН, имат ли основания?
- Опасенията са по-скоро неоснователни, макар че винаги е добре да има демократичен политически дебат, в който би трябвало да се ражда истината. Естественият изход от валутния борд е приемането на еврото на 1 януари 2024 г. при сегашния фиксиран курс. Всякакви други експерименти, отлагане или неприемане на еврото крият по-големи рискове при сериозна бъдеща криза, каквато не очаквам, но на теория не може да бъде изключена.
- Внушава се още, че като сме в еврозоната, ще плащаме дълговете на богати, но недисциплинирани държави. Има ли истина в тях?
- Несериозно е да се твърди, че ще се включим солидарно в бъдещо, малко вероятно спасяване на проблемни членове на еврозоната.
Нима Словакия или Литва пострадаха от спасителния пояс за Гърция? Не! Той е конструиран така, че да не ощетява по-малките, по-слаборазвити икономики в еврозоната, а по-скоро ги облагодетелства и действа като застраховка срещу бъдещи кризи.
- Сегашната висока инфлация може ли да ни препъне за еврото?
- Инфлационният критерий за 2023 г. е единствената евентуална пречка, но всичко това е на фона на извънредна ситуация. През тази година и догодина доста страни от еврозоната сами няма да отговарят на инфлационния критерий. Затова е добре правителството да се опита да договори още сега евентуално изключването му за следващата година.
- Преди дни кабинетът обяви пакет от мерки срещу полуделите цени. Критиците смятат, че те всъщност ще увеличат поскъпването. Вие от тях ли сте?
- Целта на мерките явно е да се смекчи инфлационният удар за най-ощетената част от обществото, което, естествено, е похвално.
В част от мерките, като например нулев ДДС за хляба, прозира популистки опит да се спечели народната любов, а ефектът върху крайната цена е, меко казано, съмнителен.
Като цяло съм против диференцираните ставки, тъй като, приети като временни, често остават постоянни. Може и да стимулират изобретателни икономически субекти към злоупотреби с ДДС, което не е добре за устойчивостта на фиска.
Други мерки, като 25-те стотинки намаление за най-евтиния бензин и дизел, би трябвало да са по-добре таргетирани към истински нуждаещите се, но такава диференциация е трудна и дори невъзможна поради технически проблеми.
Общо взето, инфлационният ефект би трябвало да е минимален, тъй като бюджетният дефицит няма да се увеличи в резултат на тези мерки. Те явно се финансират от преизпълнението на бюджета, причинено от по-високата от заложената инфлация. Тази година е кризисна, такъв пакет е по-скоро адекватен, но временните мерки наистина да са временни.
- Притеснителен ли е бюджетният дефицит? Казахме ли довиждане на фискалната дисциплина?
- По-големият дефицит бе заложен за тази година и се надявам при актуализацията да не бъде увеличен като процент от БВП. Ако не се отчитат мерките срещу пандемията, т.нар. структурен дефицит е около 3,6%, което е под средното за еврозоната за тази година. Дори истинският дефицит от 5,2% е приблизително на средното ниво на ЕС, така че аз особена драма тук не виждам.
По-важното е дали догодина ще е под 3%, което е един от критериите за еврозоната, както и дали в средносрочен план ще успеем отново да балансираме бюджета. Силно се надявам да не сме казали сбогом на фискалната дисциплина и да има трайно намаляване на текущите разходи. Надявам се то да се случи чрез оптимизация и реформи на държавната администрация и увеличаване на инвестициите в инфаструктура. Дано те да са ефективни и прозрачни и да се разделим с порочните практики на минали правителства.
- Имате опит в излизането на международните пазари - да се появим ли точно сега с нов дълг, или да изчакаме?
- Фискалният резерв към края на април е на прилични нива от 7,5 млрд. лв., преизпълнението на бюджета е над 800 млн. лв., при около 170 млн. лв. миналата година. Икономиката расте през първото тримесечие и се очаква за цялата година да сме с над 2,5% реален ръст на БВП, което е над 12,5%.
Държавният дълг като процент от БВП е още на 25% - втората най-ниска стойност в ЕС, и след новите емисии най-вероятно даже ще падне под 25% от БВП. Доходността, респективно лихвите, на които се финансираме, са ниски и стабилни, по-ниски от някои членки на еврозоната.
Ако не се пусне емисия сега, дефицитът от 5,2% към края на годината би изял голяма част от фискалния резерв, ако не се рефинансира от вътрешния пазар. Прекомерни емисии в левове на местния пазар обаче могат да доведат до дислокация на банков ресурс и не са препоръчителни.
На този фон, ако успеем да хванем емисионен прозорец на затишие на външните пазари, преди ЕЦБ да започне да вдига лихвите през юли 2022 г., е добре да емитираме превантивно и да рефинансираме в голяма степен очаквания дефицит с настъпващите падежи през 2022 г.
С интерес наблюдавам, че се планират две емисии - една в долари и една в евро, което оценявам положително с оглед на това, че немалка част от вноса на енергоемки суровини се плаща в долари. Също и защото чрез доларова емисия ще разширим значително кръга от инвеститори, което е добре дългосрочно.
- Очакванията ви за световната финансова система след войната - какво ще се пренареди и готови ли сме за това?
- Първо се надявам войната да свърши колкото се може по-бързо, за да се избегнат не само ненужни човешки жертви, но и да се успокоят цените на енергоносителите и зърното, а инфлацията да започне да се нормализира.
Иначе в геополитически план поне засега се очертава големият губещ да е режимът на Владимир Путин за сметка на едно по-сплотено и разширено НАТО, водено от САЩ. Старите прогнози за многополюсен свят и възход на Китай и Русия сякаш се отлагат за известно време, особено по отношение на Русия.
Световната финансова система би трябвало да не е засегната особено, ако конфликтът остане локален и не се разрасне. Иначе замразяването на валутните резерви на Руската централна банка, които се съхраняват в западни банки, ограниченията в SWIFT разплащанията и произтичащите от това силно негативни последствия за руската икономика са неща, което Китай би трябвало да калкулира много внимателно като рискове, в случай че реши да се намеси в Тайван.
CV
Има бакалавърска степен от Будапещенския университет по технологии и икономика и магистърска степен по финанси от Лондонското училище за бизнес и финанси. Прави следдипломна специализация в Харвард бизнес скул
От 1994 до 1995 г. работи в “Париба Капитъл Маркетс” в Лондон
През 1997 г. оглавява отдел за търговия с дълг и валути в Daiwa Europe Limited
2000 –2001 г. е вицепрезидент в AIG International Trading, Лондон
От 2001 до 2004 г. е заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски
Има собствена консултантска компания