Невиждани мощи на светите братя Кирил и Методий идват от Света гора
В общия реликварий има и частица от светия кръст Господен - в понеделник на обед в София народ и духовенство ги посрещат
Мощи на светите братя Кирил и Методий, за чието съществуване малцина са предполагали, идват за първи път в България. Реликвите от Света гора ще бъдат посрещнати тържествено и с литийно шествие ще бъдат приети в митрополитския катедрален храм “Света Неделя” на 23 май, където ще бъдат изложени за всенародно поклонение до 25 май. Заради мощите на светите равноапостолни братя в тези дни храмът ще бъде отворен денонощно.
Досега българите, посещаващи Рим, можеха да се поклонят в базиликата “Сан Клементе” на мястото, където се пазят част от мощите само на свети Кирил. Те обаче не са в саркофага в криптата, където всяка година на 24 май официалните български делегации поставят цветя, а са зазидани в стената вляво от входа на църквата.
Те изчезват от “Сан Клементе” по време на Наполеоновото нашествие в Рим и са открити едва през 1962 г. в частен параклис на аристократично семейство от ирландския монах Леонард Бойл, който по-късно оглавява секретния архив на Ватикана.
Невероятната история по откриването на мощите на свети Кирил е преразказана от Асен Марчевски в книгата му “Италиански потайности”, която излиза у нас през 2005 г.
Там покойният вече дългогодишен преводач в българското посолство в Рим описва и как
през 1982 г. група българи отворили саркофага на свети Кирил в криптата на “Сан Клементе”, за да се убедят, че той е празен
Друг покойник - Божидар Димитров - също свързан с ватиканските потайности, разказваше, че през годините България е правила няколко опита да получи част от мощите на свети Кирил, но все неуспешни. Единствено Гърция успяла да се сдобие с част от тях.
Оказва се, че мощи не само на свети Кирил, но и на брат му свети Методий се пазят заедно с частица от светия кръст Господен в общ реликварий на Света гора. По-точно в манастира Есфигмен. А още по-точно в конака на манастира в столицата на Атонската монашеска република, защото самият манастир е окупиран от разколници вече няколко десетилетия.
Именно каноничният игумен на манастира архимандрит Вартоломей, който живее и служи в конака в Карея заедно с неголямо на брой братство, сега носи мощите в България.
От Софийската митрополия съобщиха, че това става с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и на Светия синод на Българката православна църква, както и с разрешението на Вселенския патриарх Вартоломей и Свещения кинотис на Света гора в Атон.
В съобщението се уточняваше още, че
светинята се пази в седалището на Есфигменската света обител в Карея
От митрополията публикуваха и подробна програма за пристигането на реликвите в България.
Посрещането на светите мощи ще стане на 23 май в понеделник, в 12 ч на кръстовището на бул. “Христо Ботев” и бул. “Александър Стамболийски”. Оттам с литийно шествие реликвите ще бъдат пренесени в митрополитския катедрален храм “Света Неделя”.
От 12,30 ч в храма ще започне молебен пред светите мощи, а от 13 ч - всенародно поклонение пред светините.
В 17 ч ще бъде отслужена тържествена архиерейска вечерня с петохлебие в памет на светите равноапостолни братя Методий и Кирил, след което отново на вярващите ще бъде даден достъп за почитание.
На 24 май в 9 ч сутринта ще има архиерейска света литургия в чест на св. св. Кирил и Методий, а от 17 ч - вечерня, след което в 18 ч - маслосвет за здраве и благословение на вярващите пред светите мощи.
До късно вечерта, а при необходимост и през цялата нощ мощите ще бъдат изложени за поклонение.
Преди отпътуването на реликвите за Света гора на 25 май сутринта в 9 ч ще бъде отслужена литургия и на обяд в 12 ч те ще бъдат тържествено изпратени.
“Приканваме честния клир, монашеството и верния народ на Софийска епархия и всеки желаещ да вземат участие в това историческо събитие. По молитвите на светите равноапостолни братя Методий и Кирил, Господи Исусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин!”, завършва съобщението на Софийската митрополия.
Пристигането на мощите на светите братя Кирил и Методий е двойна новина. Освен че се случва за първи път у нас, досега бяха известни единствено мощите на св. Кирил, които се покоят в базиликата “Сан Клементе” в Рим. Наличието на общ реликварий с останки и от двамата братя е голяма изненада за мнозина.
Съгласно църковния календар двамата се почитат според деня на успението им. Кирил умира на 14 февруари 869 г. в Рим, а Методий - на 6 април 885 г. във Великоморавия.
Затова и не е чудно, че мощехранителницата идва от Света гора - място, което е истинска съкровищница на подобен род святи реликви.
Освен че на Атон се пазят огромен брой мощи на знайни и незнайни светци, именно от там идва и самата идея за обединението им в едно. През Средновековието св. св. Кирил и Методий не се празнуват заедно както днес.
Реално за първи път в българската историография отец Паисий Хилендарски ги обединява в едно, говорейки за двамата като създатели на азбуката и като следствие от това в средата на XIX в. се ражда и първото им общо честване на една дата - 11 май/24 май, запазило се и до днес.
Поставянето на двамата равноапостолни братя като идентификационен фактор в българската история и въобще създаването на българоцентрична история
- това в действителност е най-голямата заслуга на свети отец Паисий Хилендарски
и неговата “История славянобългарска”. Всичко в тази толкова митологизирана книга е представено като случило се по божият промисъл.
Така както идеята за общото и свято дело на двамата братя идва чрез Паисий от Света гора, така не е странно, че днес този реликварий с мощи и на двамата, свързани с частица от светия кръст Господен, идва пак от същото място.
Как тези мощи са попаднали на Света гора и защо никой досега не е знаел за тях, това е въпрос, който от гледна точка на вярата е без значение.
Самата история за добре познатите ни мощи на св. Кирил в Рим го доказва, защото до невероятното им откриване през 60-те години на миналия век от ирландския монах Леонард Бойл пак никой не е предполагал, че са запазени.
Как отец Бойл откри костите на св. Кирил в италиански замък
165 г. след изчезването им от Рим по времето на Наполеон костите на светеца се връщат в “Сан Клементе”
Много хора и до днес не предполагат, че саркофага на св. Кирил в криптата на “Сан Клементе” е празен, а откритите от отец Бойл мощи са зазидани в стената на горния етаж.
За личността на отец Ленард Бойл е писано през годините много у нас. Той е ирландски доминиканец и изследовател на стари ръкописи, археолог, свещеник и интелектуалец, който по-късно става префект на ватиканската библиотека по времето на папа Йоан - Павел II.
“Бих искал да разкрия една тайна: Всъщност гробът на св. Кирил, където полагаме венците, е празен, мощите на светеца не са тук. За това ми беше споменал и игуменъг падре Бойл, но аз някак си не вярвах. Игуменът ми обеща, че някой път ще побутнем леко плочата, за да видя с очите си, че е така. Един път, може би през 1982 г., около 24 май на една от “бригадите” по почистване на криптата постъпих чисто “по български” и реших да попреместим леко плочата на саркофага. В криптата бяхме само българи: първият секретар на посолството Кумбиев, двама-трима от шофьорите, все яки момчета, и една от чистачките...
Напънахме се, плочата се хлъзна настрани и се оказа, че саркофагъг действително е съвсем празен. Върнахме плочата на място. Свършихме с почистването, другите си тръгнаха с рейсчето, аз останах. В багажника на колата носех бутилка троянска ракия, качих се при игумена падре Бойл и след втората чашка му признах, че сме надзърнали в саркофага и той действително е празен. Разбира се, че мощите не са долу, каза авторитетно падре Бойл.
И тогава в килията на монаха пред бутилка сливова чух най-загадъчната и романтична история, която ми е била разказвана...”
Асен Марчевски пише това в книгата си “Италиански потайности” като разказва чутото от отец Бойл, който по-късно става епископ и префект на ватиканската библиотека по времето на папа Йоан - Павел II.
Как отец Бойл е открил мощите на св. Кирил обичаше да разказва и историкът Божидар Димитров.
В разказа на покойния директор на НИМ и този на Марчевски почти всичко от историятана отец Бойл се припокрива, с изключение на някои исторически данни и името на графовете, в чийто частен параклис е запазена реликвата.
Според версията на Марчевски става дума за фамилията графове Винченци, чийто замък е някъде около градчето Канобио до езерото Лаго ди Комо в Северна Италия.
Как започва всичко? Някъде след победата си при Аустерлиц, около 1809 г., Наполеон навлиза в Италия, обявява я за своя и достига до Рим. Манията за величие на императора е пословична. В Рим той решава да построи триумфална арка някъде около Колизея, а от тази арка да започне широк булевард, който да води към Неапол, следвайки старата Виа Апиа Антика, по която са били разпъвани на кръст гладиаторите на Спартак.
Архитектурният план на булеварда минавал точно през базиликата “Сан Клементе”... Започва работата по булеварда и работниците се заемат да къртят оградата на манастира.
Римските аристократи получават разрешение от Ватикана да спасят по домовете си всичко ценно от манастира и църквата – статуи, свещници, част от олтара, дърворезби, художествено украсени врати и пр. За щастие, италианската кампания на Наполеон свършва зле за него, френската армия се оттегля и оградата на базиликата “Сан Клементе” е възстановена.
Това е предисторията според Марчевски. Според разказа на Божидар Димитров това се е случило през 1798 г. Войниците на Наполеон влизат в Рим, викайки: “Смърт на кралете и папите!”. Така много църкви са разгромени и плячкосани, включително и “Сан Клементе”, където е гробът на св. Кирил. Дълго време се смята, че войниците са изхвърлили и неговите мощи. Докато учи в Рим, Димитров се сприятелява с отец Бойл и затова обичаше да припомня историята, чута от него, сякаш е бил очевидец.
Самият Леонард Бойл като префект на Ватиканската апостолическа библиотека идва в България през 1993 г. Тогава той разказва:
“Вече почти четири десетилетия аз проучвам делото на св. Кирил и на св. Климент Охридски, а то е свързано с българите. Отидох в Рим в началото на февруари 1955 г. Имам университетско образование по история и се заех да издирвам из различни архиви материали за историята на базиликата “Сан Клементе”. Един ден видях в някакъв магазин неизвестна литография на базиликата. Тя бе свързана с Лоренцо Античи Матеи - един от хората, спасили базиликата от унищожаване. Той от своя страна е бил по-късно свързан с църквата “Сан Джовани ин Латерано”. В тази църква намерих доклада му по повод прехвърлянето на мощите от базиликата. В него той потвърждаваше със сигурност, че сам е преместил мощите на светеца в “Сан Джовани", но там нямаше никаква следа от тях. Тогава потърсих наследници на тази известна аристократична фамилия.
На 21 юли 1963 г. те ми разрешиха да разгледам
техния архив. В него не открих нищо, което засягаше моето дирене. Сетне от любопитство влязох да разгледам семейния параклис. В него се съхраняваха всякакви реликви. Върху една кутия съзрях надпис на латински “Мощи на св. Кирил”. Кутията бе запечатана лично от самия Лоренцо Матеи. Славяните в Рим бяха силно развълнувани от моето откритие. На славистичен конгрес в Залцбург след няколко месеца аз го представих официално.
6 месеца след това аристократичната римска фамилия подари мощите на св. Кирил на папа Павел VI и те бяха тържествено погребани под олтара на св. Кирил в базиликата “Сан Клементе". Сам бях изненадан от себе си, че успях да осъществя толкова важна мисия. И съм щастлив, че отново моите сънародници, ирландски монаси, днес бдят над гроба на светеца. Нескромно казано, ходатайствах за това пред висшестоящите духовници. А през лятото на 1974 г. бях натоварен да следя за поставянето на мозайката върху стената срещу гроба на св. Кирил.
Културният аташе при българското посолство ми помагаше. На другия ден предстоеше посещение на български държавник. В полунощ ние успяхме да завършим монтажа на мозайката. Изпихме с работниците и аташето по глътка руска водка, преляхме гроба на св. Кирил, така да се каже. Работниците запяха някаква песен. Аз запитах аташето какво пеят те. Той ми отговори: “Пеят химна на Кирил и Методий!...”
Асен Марчевски също пише, че папа Павел VI имал позитивно отношение към българите и приноса им към делото на светите братя. По времето на същия папа в Рим е поканена и първата официална българска делегация за 24 май 1975 г.
Бях включен в тази първа делегация и докато превеждах думите на папата, за първи и последен път в кариерата ми на преводач се просълзих, признава Марчевски.
Приживе Божидар Димитров твърдеше, че е бил посредник в поредица от преговори и опити България да получи от Ватикана частица от мощите.
Светият престол първо отказвал с аргумента, че мощите на св. Кирил са малки и крехки.
По-късно гърците построиха край Солун църквата “Св. св. Кирил и Методий” и след постъпки пред Ватикана, получиха един от двата пръста на светеца, твърдеше проф. Димитров.
След като Гърция получава част от реликвата, Божидар Димитров инициирал нови разговори с Ватикана, но тогава оправданието да не получим, по негови думи, бе, че ако дадат на нас от мощите, трябва да дадат и на македонците.
Последният опит да бъде получена частица от мощите на св. Кирил е преди посещението на папа Йоан - Павел II в България през 2002 г. Тогава обаче папата носи мощи на друг голям светец - св. Дасий, който е родом от Доросторум - днешна Силистра. Днес те се съхраняват в катедралната църква в града.
След посещението у нас на папа Франциск през 2019 г. България получи мощите на св. Климент - първия сердикийски епископ, и св. Потит - друг сердикийски светец и християнски мъченик.