Милен Велчев: Дано управляващите разберат, че да потушават недоволство с още и още пари, е основен фактор за по-висока инфлация
За индустрията не е толкова важно колко голямо е поскъпването на газа, стига нейните конкуренти да плащат същите цени, казва още бившият финансов министър
Удивително е колко бързо доскорошни съюзници се хванаха гуша за гуша
Ако целта е да отговорим на руската агресия с отказ от газ, това е възможно, но общо с ЕС, а не да сме по-големи католици от папата
Властта да даде ясен отговор на обвиненията, че корупционни схеми от недалечното минало продължават
- Усещате ли начало на политическа криза, г-н Велчев? Една от партиите в коалицията заплашва да я напусне, вицепремиер и президент си разменят все по-остри реплики. Идват ли нови избори?
- Удивително е колко бързо доскорошни съюзници се хванаха гуша за гуша, за да стигнем до ситуация “всеки срещу всеки”. Но в политиката понякога е така - когато рейтингът започне да спада, колективният спорт се превръща в индивидуален и теснопартийните интереси надделяват.
В България наблюдаваме и друг парадокс - колкото повече намаляват шансовете на управляващите за преизбиране, толкова по-стабилна става коалицията, тъй като никой не иска да клати лодката. Стига, разбира се, някой от коалиционните партньори да не се надява да спечели от провеждането на предсрочни избори.
- С 30% по-скъп газ - може ли това да се окаже довършителният удар над икономиката? Мненията се разделиха - едни казват, че ни чака апокалипсис и много фирми ще фалират, други твърдят обратното - че при адекватно поведение на държавата нищо такова няма да се случи. Вашето мнение?
- Дано да ни се размине с 30%. За индустрията не е толкова важно колко голямо е увеличението, стига нейните конкуренти да плащат същите цени. За тези фирми, които се конкурират с производители от Европейския съюз, е достатъчно да знаят, че целият съюз плаща високи цени.
За други, които се състезават с турски или сръбски фирми, а газът там е значително по-евтин, проблемът е осезаем. Друго е по-притеснително. Заваляха обвинения, че определена частна фирма, доставчик на газ, е знаела предварително за намеренията на правителството и е резервирала капацитетите на газопровода, свързващ ни с гръцката система. И че действията на правителството са мотивирани главно от нейните интереси.
Управляващите засега мълчат по въпроса, но е важно да дадат ясен отговор на обвиненията, че корупционни схеми от недалечното минало продължават.
- Какво би било най-адевактното поведение на държавата - облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества и с парите компенсиране на бизнеса и домакинствата? Или има и други работещи инструменти?
- Въвеждането на нови данъци е неотменим прерогатив на законодателния орган и управляващите имат право на преценка, ако смятат, че избирателите им искат това. Моментът, в който те могат да влязат в сила, е строго регламентиран и това е едва след приемането на нов бюджет. Другият потенциален проблем при облагането на свръхпечалбите е как те ще бъдат дефинирани, защото съм сигурен, че ще се намерят редица вратички за скриване по счетоводен път на тези свръхпечалби, ако те бъдат обект на облагане. Поне що се отнася до частните производители на енергия.
По отношение на газовата криза бих препоръчал тясна координация с политиката на нашите партньори от ЕС. Защото, ако целта е да отговорим на руската агресия със санкции като спиране на потреблението на руски газ, това е възможно в средносрочен и дългосрочен план, но категорично за това се иска общ отговор на Европейския съюз, а не ние да се покажем като по-големи католици от папата.
Иначе и от нашите действия ефектът би бил нулев.
На правителството е лесно да каже “можем без руски газ”, ако в същия момент същия газ го купуваме на повишена цена от Гърция или Румъния. Сметката накрая се плаща от потребителите.
- По-нисък ръст, по-висока инфлация. Ако това ни очаква, не води ли до стагфлация? Как се излиза от нея?
- Стагфлацията, която е комбинация от свиване на икономиката и инфлация, е сравнително рядко явление и за да съществува, са необходими много особени условия.
Обикновено икономическата рецесия е съпроводена с рязко падане на инфлацията. В началото на 80-те години бяхме свидетели на прекомерна парична експанзия, която трябваше да бъде овладяна с безпрецедентно високи лихви, въведени от централните банки, и това доведе до свиване на икономиката, но инфлацията продължи да се задържа на повишени нива за известно време.
Някои икономисти смятат, че и сега сме в риск да се озовем в такава ситуация. Аз не бих го изключил, но смятам, че вероятността не е много голяма към днешна дата.
- Инфлационната спирала ще спре ли, ако централните банки спрат печатането на пари и повишат лихвите?
- Централните банки са наясно каква е основната им задача. Към настоящия момент тя е да овладеят инфлацията с всички инструменти, които имат за това.
- Наливането на пари в потреблението кога и доколко е оправдано? Ако постоянно се вдигат доходите, те не притискат ли цените и така да се завърта един порочен кръг?
- Всяко правителство е изправено пред изкушението да тръгне по лесната плоскост и да потушава недоволство с даване на още и още пари. Надявам се, че постепенно нашите управляващи ще разберат, че тяхната разхлабена фискална политика е един от основните фактори за инфлацията в България.
Мантрите за привнесена отвън инфлация са верни само отчасти, не и когато в ЕС тя е 5%, а при нас – 10%. Така че аз искам още веднъж да призова към по-благоразумна фискална политика и поне докато изглежда, че икономиката ни продължава да расте, да не се генерират рекордно високи бюджетни дефицити, които дисбалансират икономиката и увеличават дълговото бреме, натоварвайки с него младите.
- А съгласен ли сте с тези, които смятат, че парите на държавата са свършили, че задлъжняваме неудържимо и влизаме в дългова спирала? Какво им дава основание за подобни констатации и прогнози?
- Не, рано е за такива констатации. Те могат да станат уместни, ако продължи днешната политика по-дълго време. Но България продължава да бъде на второ място в ЕС по най-нисък публичен дълг и въпреки че той расте, все още е далеч от стойностите, които предизвикват безпокойство.
Няколко правителства поред със своята фискална политика имат заслуга за това финансовият министър днес да спи спокойно. Но никога не трябва да се забравя, че са необходими само няколко години, както се случи в Гърция, за да се озовем в дългова криза.
- Пак е актуален въпросът с намаляване на данъците. При промяна на кои от тях би се постигнал бърз ефект - ДДС за всички стоки, само за ток, парно и газ, защото са с регулирани цени, намаляване на акцизите за горивата? Или това не е добър инструмент?
- Според мен по-важно е да се свие бюджетният дефицит. Намаляването на данъците ще затрудни допълнително тези усилия. Убеден съм, че пипането на тези данъци няма да има осезаем ефект на укротяване на инфлацията. Това, което е наложително, е да се унифицира най-после ставката по ДДС за всички стоки и услуги, защото кризисното ѝ намаляване за малък кръг от отрасли беше предвидено за кратък срок, който изтече.
- Мерки като по-висок праг за задължителна регистрация по ДДС, намаляване на законовата лихва при просрочия, подпомагане на инвестициите, които по същество са антикризисни, могат ли да работят и като антиинфлационни?
- Не, инфлацията се влияе от съвсем други фактори. И тези мерки, които отделни прослойки от обществото отдавна пропагандират, не са невъзможни, нито са неразумни, но изискват по-внимателно оглеждане, преди да бъдат предприети.
- Верни ли са твърденията, че насложилите се кризи и инфлацията ускоряват обедняването на бедните, поемат се основно от средната класа и така расте неравенството, което носи недоволство, протести, нестабилност? Какво трябва да се прави?
- Това е напълно вярно. Даже бих коментирал, че в сравнение със средната класа, която, разбира се, е силно засегната, бедните страдат още повече от инфлацията. Все пак цените на стоките от първа необходимост растат най-бързо. Правителството е длъжно да помогне на бедните с добре премерени мерки, насочени именно към тях. А не с такива като например мораториума за тока, които най-силно облагодетелстват най-богатите.
- Санкциите на Европа и САЩ към Русия ще се отразят ли върху икономиките и финансовите системи? Например, ако държави като Китай направят собствени платежни системи, продължи обезценяването на някои валути, а Русия спре да плаща дълга си?
- Всичко това са възможни последствия от санкциите. Някои по-непосредствени, някои по-дългосрочни. Например създаването на паралелна платежна система от Китай и други страни, които го обмислят, ще бъде силен удар върху САЩ и техните съюзници. Аз съм сигурен, че политиците в САЩ си дават сметка за този риск.
Що се отнася до неплащането от Русия по нейния дълг, което някои наблюдатели вече обявиха, не би имало катастрофален ефект. Благодарение на дългогодишните парични потоци от продажба на суровинни ресурси съотношението между дълг и брутен вътрешен продукт в Русия е може би по-ниско, отколкото дори в България. В резултат на което общият размер на руския дълг в световната финансова система е почти незабележим.
- Как трябва да изглежда новият бюджет при днешните реалности?
- Отново препоръчвам да се намали планираният бюджетен дефицит, още повече че към април бюджетът има излишък. Освен това част от разходите да бъдат пренасочени към мерки, защитаващи само най-бедните и социално слабите.
- Смятате, че помощите за бизнеса трябва да намаляват постепенно?
- Да, те би трябвало да намаляват, защото пандемията е много по-добро оправдание за помощ, отколкото създалата се ситуация около военния конфликт. Кризи има постоянно и не бива да се създава усещане, че при всяка държавата е длъжна да плаща сметките на бизнеса. Такова задължение не съществува. Всяка помощ за бизнеса, дори да е временно полезна и препоръчителна, в дългосрочен план руши ефективността на финансовата система и на пазара.
- Но пак се връщаме към въпроса даването на пари, дори само на най-бедните, каквито у нас са пенсионерите, не налива ли масло в инфлацията?
- Нека да разсея една заблуда - не всички пенсионери са крайно бедни, макар и много от тях да са. Социалното подпомагане през пенсионната система е грешка и не води до желания ефект. Със сигурност подпомагането на социално слабите ще доведе до по-високо потребление и ще има някакъв ефект върху инфлацията. Но е по-добре да се примирим с това частично зло, отколкото с по-голямото - широки групи от населението да бедстват.
CV:
- Роден на 24 март 1966 г. в София
- Завършил международни отношения в УНСС
- Има магистърска степен от Рочестърския университет в САЩ и от Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж
- От 1995 до 2001 г. работи в “Мерил Линч” в Лондон, бил е вицепрезидент по развиващите се пазари
- От 24 юли 2001-а до 16 август 2005 г. е финансов министър в правителството на Симеон Сакскобургготски