Димитър Илиев: Трябва да извадим полицаите от хранилките към участъци с много катастрофи
Отговорност, добра инфраструктура и автопарк са в основите на безопасността
Автомобилния състезател Димитър Илиев бе назначен преди дни за зам.-председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”.
- Г-н Илиев, за каква безопасност говорим, след като нямаме пътища?
- Има много смисъл в този въпрос. Реално ситуацията с пътищата е критична, а за някои от тях направо аварийна.
Всъщност безопасността трябва да се разглежда в три полета. Отговорен гражданин на пътя, безопасна инфраструктура и безопасен автопарк - превозното средство, с което се движим. И по трите направления има доста какво да се подобрява.
Разбира се, едно от нещата, които в момента са изключително зле, е точно инфраструктурата. Има няколко точки в България, за които не е нужно да предсказваш инцидент, въпросът е кога ще се случи следващият.
Заради това смятам да дам приоритет точно върху тези точки. И да се опитам да засиля малко процеса. За да може да ускорим оправянето на такива болезнени места като Кресненското дефиле, пътя около ловешкото село Микре или Поликраище, да не ги изброявам всичките. Те са ясни от години.
- От трите полета на безопасността кое е първо?
- Проблемът е, че не можеш да поставиш едно нещо на първо място. Те са взаимосвързани. Няма първо и второ, а всички заедно. Заради това някои мерки ще дадат по-бърз ефект, други ще отнемат повече време.
Идеята е, че ако отстраним тези опасности, за които говорих, там ще има някакъв ефект, и то положителен.
Другото, което може да има бърз ефект, е да има по-засилен контрол.
Но в смисъла не да бъдат тормозени хората, а контрол срещу тези - арогантните и наглите, които с действията си застрашават останалите. Това също би имало някакъв резултат в краткосрочен план.
И естествено, то е въпрос и на възможности, е много важно с какви коли се движим. Защото, ако са стари, те нямат добра пасивна защита. Те не могат да пазят пътниците вътре. Новите минават през много тестове, през много инженерна мисъл и всичко е направено така, че при удар да се щадят пътниците.
Тук има какво да се направи и трябва да се помисли. Имам някои идеи, но все още не съм ги избистрил.
В крайна сметка най-важна е първата част - отговорен гражданин на пътя. Защото по всички статистики най-голямата причина за катастрофите е поведението на хората.
- Както се казва - задкормилното устройство.
- Да. Защото с действието и бездействието, което извършваме, допринасяме неимоверно много да има такива инциденти.
За съжаление, това е въпрос на много неща - и на манталитет, и на възпитание, на уважение и на отношение към шофирането. Това са все неща, които трудно се изграждат - зависят от семейната среда, от респекта към останалите. Които през последните години не бяха много приоритетни.
Разбира се, за това има един куп причини. И знам, че ще бъдат изтъкнати. Но все отнякъде трябва да започнем да променяме начина си на мислене особено на пътя.
- Нима преди 30 години нещата бяха по-различни.
- Преди време горе-долу имаше някакво уважение сред хората. Сега имаме няколко изпуснати поколения. Заради това трябва да се обърне внимание на младите. Да се работи с тях. Те могат да бъдат добре обучени, възпитани, да познават опасностите.
Защото един от най-големите проблеми е, че ние не осъзнаваме какво причиняваме с поведението си. Не разбираме, че като се движим с дадена скорост, то и нашето тяло се движи с нея. И цялото неразбиране идва от факта, че докато сме вътре в колата, всичко е окей. Топличко, спокойничко.
Но когато изпаднем в дадена ситуация, при която трябва да предприемем някакви спасителни маневри, се вижда как ни се отразява скоростта на тази маневра. Комплексни са нещата, няма да е никак лесно, наясно съм.
Но смятам, че с повече обяснения, разбиране, осъзнатост от хората може да се постигнат добри резултати.
И няма как да стане без всичко, което казах до момента. Заради това и заявих, че трябва да се почне дори от детските градини и много хора се присмяха на това. Но е факт.
Трябва да се работи от най-ранна възраст, за да можем да имаме поколения, които да знаят как да се пазят.
- За какъв контрол говорим, като КАТ все още е в XIX век - опашки за всичко, криене зад храсти. Тази сутрин пред мен една русокоса дама влезе срещу забранителен знак, срещу нея патрулка. Разминаха се и продължиха. За какъв контрол говорим?
- Предвидени са обучения за полицаи. Предвидени са курсове за повишаване на квалификацията.
Обучение как се действа при инцидент. Но няма как да стане от раз. Ще трябва да мине време.
- Извадени бяха данни, че всъщност глобите покриват само 1/8 от разходите за контрол на пътя. Пък и системата е толкова тромава, че не шофьорите са виновни, че не плащат, а просто никой не си прави труда да ги търси.
- Да, събираемостта е важна. Но за мен глобата е нещо различно. Трябва да направим така, че тя да се възприеме като знак, че нещо в твоето поведение е нередно. И да си вземеш бележка.
Заради това е изключително важно да се премахнат тези хранилки на полицаите, където снимат на скрити места, и да ги извадим там, където са необходими.
В участъци с голяма концентрация на катастрофи, около училища, детски градини, зони с ограничения до 30 км/ч. Малко трябва да се промени целият подход.
- А смятате ли, че трябва да се вдигат глобите, както иска МВР?
- Това, което ми допада в тези предложения, не е вдигането на глобите, а конкретизирането. Защото сега има различно тълкуване. Заради това е хубаво, че се внася някакъв порядък.
Сега например глобата е от 50 до 150 лева. Кой точно определя дали е за 50, или за 150? И е хубаво да има конкретика. Ще бъде доста по-лесно и подобна мярка ще даде бърз резултат.
- А не трябва ли вече да има нов закон? Защото при сегашния промените са сигурно на повече страници, отколкото самият закон. Толкова е кърпен.
- То че трябва, трябва. Но и нов да стане, пак ще има промени в него. Защото цялата транспортна система се променя. Развива се.
Заради това, дори да има нов закон, той няма как да остане без изменения. Но много отдавна е дошъл моментът да се направи нов.
- Кога според вас ще стане като в Монако? Спират Григор Димитров с превишена скорост, автомобилът остава на място и той се прибира с такси. След това му определят глобата и докато не я плати, колата остава в гаража на полицията.
- Този въпрос ме затруднява. Аз искам да кажа, че ще стане бързо, от утре, но не съм оптимист, че ще се случи бързо. И то пак заради дългогодишни обществени навици в тази посока.
Знаете какъв е законът и контролът там - в Монако. И знаете, че тук най-нарушаваният закон е този за движение по пътищата. И това става с лека ръка, защото витае едно усещане за безнаказаност в обществото. То създава точно този тип поведение.
Защото, когато човек всеки ден минава на едно и също място по определен начин, това става някакъв навик. Ежедневие.
И законът се нарушава от всеки без разлика на пол, възраст, вероизповедание, възпитаване. Нарушават го автомобили, мотори, велосипеди, пешеходци, дори майки с бебешки колички.
И никой не се замисля защо го прави. Заради това казвам, че трябва да сме отговорни, ако това се получи, ще намалим и катастрофите, и жертвите.
- Както казваше един приятел - таксиметров шофьор, всичко ще се оправи, когато един човек застане на Орлов мост и извика, че е номер 2. И даде път на някого.
- Може би е бил напълно прав.
- Преди дни бяхте назначен от премиера за зам.-председател на Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Някъде прочетох, че председателят е подал оставка, значи реално вие ще управлявате. Какво ще е първото нещо, което ще свършите?
- Аз за оставка не съм чувал. Дамата, която е председател, е в отпуск по майчинство. И реално наистина ще изпълнявам длъжността.
Първото нещо, което ще направя, е да се ориентирам в обстановката. Да видя цялата кореспонденция, която е водила агенцията до момента. Какви сигнали, какви писма са изпратени до различните институции. Да разбера защо не са предприети някои действия и какви са причините за това.
Защото можем да си говорим и два часа с вас, но докато не се предприемат някакви действия, няма да се придвижим напред. Заради това първо ще се ориентирам, а след това ще предприема опити за реализирането на някакви действия.
- Опитът от спорта ще помогне ли?
- От спорта знам, че големите успехи се постигат само с добър отбор. Сам мога да направя толкова малко, а заедно можем да направим толкова много.
Битката ще е трудна - за законова регулация, за качествено строителство и поддръжка на пътищата, за тяхното обезопасяване и осветяване, за борба с кражбите и корупцията, за контрола и наказуемостта на нарушителите. За нашата лична отговорност, когато сядаме зад волана.
Има ясен избор - всеки сам със своите усилия може да помогне на тази кауза или да я подкопае.
Пътуването е свобода. Нека му се наслаждаваме.
Пътната безопасност е мисия, в която трябва да сме един отбор. Заради това смятам, че всичко може да се оправи с три прости неща - подкрепа, отговорност и толерантност.
- Сега честно - колко глоби за превишена скорост имате?
- В последно време не съм имал. Но като по-млад не мога да се похваля със същия успех. Човешко е да се допускат грешки и точно заради това трябва да се работи много по второто поле, за което ви казах.
Инфраструктурата трябва да е щадяща. Хората няма да спрем да правим грешки. Но когато се стигне до инцидент, е хубаво да е в среда, която те пази, която те държи в безопасност - маркировка, знаци, мантинели, всичко. На най-съвременно ниво.
- Защо решихте да влезете и в политиката? На учредителния конгрес на “Продължаваме промяната” бяхте избран в националния съвет на партията.
- Просто възгледите ми и тези на хората в тази партия съвпадат напълно. Идеи като нулева толерантност към корупцията, за европейско развитие.
Заради това приех да бъда и кандидат за депутат на последните избори, а сега станах и един от учредителите.
Визитка
Роден на 2 август 1975 г. в София
Завършва легендарното столично 120-о училище “Г. С. Раковски”, след което Професионалната гимназия по транспорт и НСА “Васил Левски”, специалност “Автомобилизъм”
8-кратен шампион на България по рали
Един от тримата родни пилоти, спечелили рали “България” в историята с Илия Чубриков и Крум Дончев
Женен, с две дъщери