5 въпроса към Цеца Петрова: Ученици в 5-и клас не могат да създадат елементарен текст
Дългогодишен учител по български език и литература в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”. Базов преподавател на Софийския университет. Автор на учебници и учебни помагала. Участник в комисии за проверяване и оценяване на националните изпити след 7-и и след 12-и клас.
- Г-жо Петрова, какво мислите за анкетата на Министерството на образованието и науката, с която се питат учителите какво мислят за учебните програми по предметите, които преподават?
- Поздравявам министерството за възможността, която дава на колегията да участва. Да! Учебните програми трябва да са обществена договореност. Това трябва да е реалност, а не формалност, което значи, че:
1. Колегията наистина трябва да участва активно и отговорно;
2. Министерството на образованието и науката наистина трябва да се съобрази с резултатите от допитването до учителите;
3. Анонимността на допитването да не се превърне в липса на персонална отговорност, както се получи с днес действащите програми.
- Какви са програмите?
- С настоящите програми нещата се случиха отзад напред. Първо бяха сътворени от анонимни екипи. Насила бяха изтръгнати и направени обществено достояние. След активна съпротива стигнаха до обществото, преди да бъдат приети. Следва да се отбележат усилията тогава на министър Меглена Кунева и зам.-министър Диян Стаматов учебните програми да бъдат обсъдени.
Неуспехът на днес действащите програми е безспорен – масова неграмотност, която е констатация на всички нива, на които се анализират успеваемостта на обучението и резултатността на образованието.
- Какви дефицити трябва да преодолеят новите програми?
- “Изчистване от теоретизиране” е претенциозно и неточно изискване. Излишната теоретизация е в началния курс и 11-и и 12-и клас профилите. Там са невъзможностите за продуктивен контакт между програмите и учениците. И ако отпадането на ученици поради това в 11-и и 12-и клас да не е фатално за обществото, то положението в началния етап е фундамент на българското образование. Ученици идват в 5-и клас с невъзможност да създадат елементарен текст - и като съдържание, и като визия. При голяма част от тези ученици не само визията на текста, но и визията на буквата е разрушена до некомуникативност.
Като преподавател по хуманитарна дисциплина с тревога установявам, че има българчета, които така и не научават кога е създадена България, кога е създадена славянската азбука, кога са покръстени българите и т.н.
- Какво най-много липсва?
- От 5-и до 10-и клас програмите са безобразно “изчистени”. Бели петна остават българската народна песен, средновековната българска литература – все неща, с които се идентифицира българското навсякъде по света като уникалност и универсална комуникативност. Намирам за престъпно отсъствието на Ботевите и Алековите фейлетони.
- А по български език?
- В програмите по български език за 5-и, 6-и и 7-и клас разделът “Език и текст” във формата, в който е, е напълно безрезултатен. Често учебното съдържание е неподредено по академична логика, разпокъсано е. Местоименията и причастията се учат на порции и в 5-и, и в 6-и клас. Простото сказуемо се учи в 5-и клас, а съставното сказуемо - в 7-и клас.
Честата смяна на учебните програми сама по себе си е порок, който създава академична мъгла.
Поздравявам министерството
на образованието, че се допитва
до учителите за учебните програми