Акад. Николай Денков: Ще сме видими и от Силициевата долина с новия институт за изкуствен интелект
Някои ректори се притесняват да кажат публично, че всъщност искат да участват в обединяването на университетите - да не ги обявят колегите им за предатели, казва министърът на образованието и науката
Още акценти от интервюто:
- Има средства и за млади учени, за привличане на имена отвън, за командировки в чужбина
- Променяме програмите за новата учебна година, а след тях и учебниците
- До 30 юни трябва да предложим промени в Закона за висшето образование и варианти за обединения
- Първи стипендии за Харвард и Оксфорд още тази есен
- Акад. Денков, 480 млн. лева ще се влеят по плана за възстановяване за STEM центрове и иновации, както и 367 млн. лв. за 9 изследователски университета. В какви конкретни проекти ще отидат тези пари?
- Всяко училище в България трябва да има кабинет по природни науки, роботика, екологични промени и/или други подобни дейности. Целта е всяко дете от най-ранна възраст да се докосне до експеримент, да научи нещо ново, но и да му бъде интересно. За децата най-интересните часове в училище са тези, в които могат да правят нещо със собствените си ръце и ум.
Ще бъде оборудван и Националният STEM център. Ще бъде построена нова сграда, в която ще се създадат лаборатории по всички основни природни науки, компютърни кабинети и кабинет по роботика. Там националните отбори по природни науки, математика и информатика ще се подготвят за национални и международни състезания. А учителите ще се обучат да използват апаратурата и да прилагат знанията в STEM кабинетите в своите училища.
Ще има и три регионални STEM центъра, разпределени в цялата страна. И в тях учителите ще се квалифицират. Идеята е ударно да бъдат обучени всички учители, които ще работят в STEM кабинетите. След това на всеки 5 години те ще опресняват знанията си, защото тези науки и технологии се развиват много бързо.
Искаме STEM кабинетите да се използват и за извънкласни дейности, за да могат децата да се включат в изучаването на науки и технологии с по-разнообразна програма и повече лично участие.
Всеки от изследователските университети трябва да подготви програма за научно развитие, която задължително ще съдържа няколко елемента. Един от тях е висшето училище да формулира приоритетни теми за развитие, в които смята, че трябва да е на европейско и на световно ниво. Друг елемент е наличието на водещи изследователи. Част от тях са от самия университет, но може да бъдат поканени и от други, включително от чужбина, които да развият тези направления. Има средства и за назначаване на млади учени, докторанти, за обмяна на опит, за командировки в страната и в чужбина. Има пари за реактиви, химикали - всичко необходимо, за да може програмите за научно развитие да бъдат реализирани на най-високо ниво.
Предвидени са средства и за развитие на приложни изследвания и иновации. Финансирането на иновациите трябва да става по други програми, но приложната разработка, защитата на интелектуална собственост, включително патентоването, могат да се финансират по програмата за изследователските университети.
- Обещавате до 200 хил. лв. стипендии за топуниверстетите в света през фонд “Стефан Стамболов”. За кого?
- До 10 души годишно, които са станали бакалаври в България, ще получат стипендия за 1 г. за магистърска програма в някой от водещите университети в света. Цедката, с която са избрани университетите, е много ситна - ползваме 4-те най-известни световни класации, като сме избрали първите 15 във всяка от тях. Тъй като има леки различия по показателите, общият списък е от 24 висши училища от ранга на Оксфорд, Кеймбридж и Станфорд. Има европейски, азиатски, американски, всяко със своите най-силни области. Изборът пред потенциалните кандидати е изключително широк.
Уговорката е, след като завършат едногодишната си магистратура, или да се върнат в България за поне 3 години, или да върнат парите със законните лихви. Идеята е, че ако останат тук, ще могат да привнесат идеите и методите, които се развиват в най-добрите университети в света, и по този начин да подпомогнат развитието и на науката, и на образованието, и на иновациите, а оттам и на икономиката в България.
Подобни програми са правени от много други страни и в много по-големи мащаби. Доказано е, че това е изключително полезно в държави, които имат да наваксват в науката и технологиите.
- Очаквате ли желаещи да следват в най-елитните университети в света безплатно, но задължително да поработят в България?
- В тези университети със сигурност отиват да учат за бакалаври повече от 10 души годишно - ученици от водещите училища в България. Това означава, че интерес към тези университети има. Сигурен съм, че с помощта на фонд “Стефан Стамболов” ще има интерес към магистратури. Обучението там е доста скъпо, затова стипендията е важна. Може да има блестящи кандидати, които по финансови причини не могат да заминат.
Първата година може студентите да са по-малко, защото започваме кампанията сега, а процесът на кандидатстване в тези висши училища вече върви. Следващата година очакваме да започнем целия цикъл на програмата успоредно с периода на кандидатстване в тези университети и предполагам, че ще запълним бройките ако не през първата, то през втората и третата година.
- Кога ще заминат първите студенти, финансирани от фонда?
- Тази есен. Имаме достатъчно време, за да проведем процедурата за подбор на кандидатите.
- Какво означава за България откриването на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет в партньорство с двата най-големи технологични университета на Швейцария - Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zuerich) и Политехническия университет в Лозана (EPFL)?
- То дава огромни възможности за развитие на науката, образованието и технологиите в България в може би най-важната област. Изкуственият интелект не просто бързо се развива като научна област, развива се буквално всеки ден с най-различни технологични приложения. Някои от тях познаваме - картите за навигация и различните търсачки например. Със сигурност тези технологии имат много по-голямо поле за въздействие. Държавите, които се включат в разработване на технологиите, ще имат огромно предимство пред останалите. Развитието на тези технологии е свързано с развиването на науката. Става дума за алгоритми, които трябва да се измислят, да се тестват, да се приложат. Необходими са и кадри на най-високо световно ниво.
По начина, по който е конструиран, институтът дава шанс на България да се появи на картата на световните центрове за развитие на компютърни науки и изкуствен интелект. Гарант за това е създателят на института проф. Мартин Вечев. Специално трябва да се отбележат неговото желание да работи за България, защото той е професор в швейцарската политехника в Цюрих, както и неговите умения и възможности да убеди ректорските ръководства на двете политехники в Швейцария да се включат в методичното и научното ръководство на института. Именно това даде възможност да се привлекат фирми като Google, Amazon и DeepMind, които още преди откриването се включиха с финансиране и с интереси към научни разработки, които да се правят в България.
Стартът е изключително впечатляващ. Ако всичко се развие така, както е планирано, България ще има световен център в областта на компютърните науки и изкуствения интелект. Той ще бъде видим, включително и от Силициевата долина.
- Как убеждавате противниците на обединението на вузове под обща шапка, които застанаха срещу обявените от вас на 22 февруари идеи за мащабна реформа във висшето образование?
- През последните няколко седмици обиколих страната за срещи с ректорите на всички държавни висши училища, включително и с няколко частни. Бях в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Велико Търново. С всички ректори имаме конструктивен диалог за това, че има нужда от реформи. Разказвам за промените, които подготвяме в областта на оценяването на преподавателите и акредитацията.
Има разбиране, че нещата трябва да се променят. Има интереси към обединението на различни структури, включително към обединение на висши училища с институти от Селскостопанската академия. Това, заради което колегите са предпазливи, е, че искат да видят каква ще бъде юридическата форма. Както обясних пред ректорите на 22 февруари, в Закона за висшето образование няма юридическа форма, каквато се използва широко в света - университети, които са юридически лица на две нива. Затова първата задача на работната група към МОН е да започне работа с юристите за необходимите промени в Закона за висшето образование. До 30 юни трябва да предложим промени в закона, както и няколко варианта за обединения. Необходим е и коментар за положителните страни и рисковете, които крият подобни стъпки.
- Ще дадете ли някои примери?
- Примерите, които дадох досега, вместо да доведат до конструктивна дискусия какво би могло да се случи, доведоха до това, че някои ректори в момента се притесняват да кажат публично, че всъщност искат да участват в този процес - ще бъдат обявени едва ли не за предатели на ректорската колегия. Това е абсурдна ситуация. Само да напомня, че ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков каза много ясно, че се интересува от възможности за обединение.
- Ще се закриват ли университети?
- В момента не предвиждам закриване на университети, защото това не е най-големият проблем. Най-неотложно е да се повиши качеството, а това става на първо място чрез повишаване на контрола и подобряване на критериите за акредитация. Когато във времето бъдат подредени тези приоритети - актуализираме системите за контрол, създадем юридическата форма, видим кои са готови да се обединят по подходящ начин, едва тогава има смисъл да обсъждаме дали има нужда от закриване, или пък пълно вливане на някои вузове в други.
- Една от целите на реформата е български университет да попадне в топ 500 на света до няколко години. Това реалистично ли е?
- Напълно реалистично е. Един от най-бързите начини е, като се обединят някои от водещите висши училища в България. Може да стане и чрез бавно, но стабилно развитие, например по линия на изследователските университети.
- Какво казват учителите от 1-и до 10-и клас за учебните програми в анкетата, която пуснахте за мнението им?
- В момента отговорите на учителите се обработват. Към края на април ще имаме пълната картина за мненията по различните предмети.
- От есента ще има ли променени програми?
- Промяна на учебните програми ще обсъждаме през май и юни. Настоящият план е за следващата учебна година програмите да бъдат актуализирани. Повече време ще отнеме актуализирането на учебниците, които трябва да следват програмите. Първо трябва да сме сигурни, че програмите са огледани внимателно и са коригирани, където е необходимо. След това започва прегледът на учебниците.
- По-малко затворени въпроси и повече със свободен отговор ще има на матурата по български език и литература през тази година. Това няма ли да затрудни абитуриентите, прекарали доста време в обучение онлайн?
- Не усложняваме матурата. Променяме тежестта на въпросите, които са свързани с повече мислене, с повече възможност за изразяване на собствено мнение, формулиране и защитаване на теза. За учениците, които по принцип работят не чрез наизустяване и възпроизвеждане, а чрез обмисляне и представяне на свое мнение, всъщност тази матура може да се окаже по-лесна от предишната. По този начин насочваме и учениците, и учителите към това да се подготвят повече в тази посока, която е много по-важна за бъдещето на децата.
- По какви редки езици за първи път ще има матури тази година?
- Ще има зрелостни изпити по екзотични езици като корейски, китайски, японски, арабски, румънски, португалски, латински.
- А има ли напрежение около организацията на матурите заради това, че сега завършват първите абитуриенти по новия Закон за предучилищното и училищното образование?
- Броят на изпитите е увеличен близо 3 пъти. Това означава, че много по-внимателно трябва се организират датите, да се използват сутрините и следобедите, квесторите да бъдат организирани за този по-сложен график. За момента всичко върви по план.
- Как ще се компенсират пропуските от онлайн обучението?
- В момента пандемичната вълна е спаднала. Затова нашите действия са насочени към това всички деца да се върнат в училище. Учителите трябва да идентифицират пропуските за всяко дете по всеки предмет. Ще работят с класа, а където е необходимо, и в малки групи от 3-ма до 5-има ученици или индивидуално, за да компенсират всичко, което не е на достатъчно високо ниво. Затова искаме и учениците да бъдат в училище. Както и миналата година, в индивидуални занимания учителите могат да продължат да работят с децата дори и след края на учебната година. През лятото пък по програмите “Отново заедно” и “Заедно в изкуствата и спорта” учениците не толкова ще усвояват учебен материал, колкото ще бъдат заедно, за да се социализират и да се занимават с дейности, които са им интересни. Защото всички искаме училището да бъде не само полезно, но и приятно място. Ще продължим да разширяваме обхвата на извънкласните дейности.
- С какво ще улесни работата догодина безплатната единна електронна образователна платформа?
- През февруари пуснахме в действие електронна платформа, която обедини информацията за всички учители и ученици. Позволява обмен на документи. Така че административната част на електронния облак вече е включена в действие. Следващият етап е към нея да бъде прикачена и частта, свързана с електронните образователни ресурси. Това означава, че всеки ученик, учител и родител през съответните акаунти ще има достъп до уроци и филмчета, които ще помагат в подготовката по всеки предмет.
Има предвидени средства и за учители, които да подготвят уроци и те да бъдат предоставени на останалите преподаватели. Водим преговори за включване в облака и на съществуващи електронни образователни ресурси, за да са безплатни за всички.
- Дигиталните раници ще заменят ли обикновените тежки чанти?
- Идеята е все повече да се увеличава значението на електронните ресурси. Не съм от хората, които биха казали, че в близките 2-3 години трябва да изчезнат книжните учебници, но те биха могли да се ползват само в клас или само вкъщи. Така че да няма нужда от раница. Когато има облак, всичко е достъпно отвсякъде.
CV
l През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН
l Редовен член на Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия
l Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. е сред първите 2% на най-влиятелните учени в света
l Публикувал е над 175 научни статии
l Има 12 патента
l Ръководил е над 45 международни проекта
l Удостоен с редица престижни национални и чуждестранни отличия
l От 2014 до 2016 г. е зам.-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове, а през 2017 г. - служебен министър на образованието и науката
l От 12 май 2021 г. отново е служебен министър на образованието и науката, от 14 декември 2021 г. - редовен просветен министър