Турция на бял кон, ние - в групата на колебливите
България като ресурс е важна на картата, но Румъния и Гърция действат по-убедително
Войната в Украйна като че ли върна на бял кон Турция в международните отношения. Така е, защото югоизточната ни съседка е легитимният посредник в преговорите между Москва и Киев.
На този етап турският президент Ердоган играе успешно ролята си на балансьор в отношенията помежду им. Опитва да е представител на добрите услуги между двете воюващи държави, защото на него не му трябва конфликт в близост до територията на Турция, нито пък в Черно море.
Не бива да забравяме и едно обстоятелство, което не се споменава - след 2014 г. Турция подкрепя много активно Украйна и заради факта, че
на окупирания
полуостров Крим
има много голяма
татарска диаспора,
исторически свързана с Турция, а част от това население живее там. Затова в Турция има много обществени акции, които подкрепят връщането на Крим на Украйна.
Турция помага на Киев и с военни технологии. Сериозните връзки между двете черноморски държави в тази област са от година - година и половина. Тогава започна производството на отделни сегменти на турските дронове “Байрактар”, а също и на части от самолети.
Украйна впрочем разполага с много добри двигатели - нещо необходимо на турските военни технолози, за да могат да постигат по-добро качество на произвежданата военна техника на по-ниски цени. Освен всичко друго това позволява на Турция да не е толкова зависима от вноса на военна техника от други страни.
Все пак е видимо
желанието на Турция
да не ядосва много
Русия
с посредническата си роля между нея и Украйна. Нямаше как да не направи впечатление доставката на руски въздушни системи С-400, които успяха да ядосат НАТО, а и Запада като цяло.
Турция обаче затвори Босфора за руските военни кораби, което беше важен сигнал към партньорите ѝ от алианса, че в такива ключови моменти тя взема стратегически верните решения.
Ясно е, че западната ни съседка се опитва да прави сложни вътрешни баланси и това е обяснимо. Турция не е готова да се откаже от петте милиона руски туристи годишно, които я посещават. Да, вярно е, че тя затвори своето въздушно пространство за руските самолети. Вярно е също, че през нейна територия много руски журналисти, актьори, интелектуалци и хора от бизнес елита на Русия избягаха в първите седмици на войната в Украйна. Така Турция се превърна в интересен остров, през който се осъществяват не само дипломатическите усилия за спиране на военните действия, но е
и трансмисия
за недоволните
инакомислещи,
през която те успяха
да напуснат Русия, отправяйки се към САЩ, Израел и държави в Европа.
На фона на сложната роля, която Турция изпълнява в момента, другите балкански държави са с разнопосочни позиции.
Сърбия
Спечелилият втори президентски мандат в Сърбия Александър Вучич загуби значителен брой депутати в сравнение с 2020 г. Тогава имаше 190, а сега получи 120 в 250-местната Скупщина. От избора на коалиционен партньор зависят освен всичко друго и сръбско-руските отношения. Войната в Украйна помогна на Вучич да задържи поста си, но му направи лоша шега, вкарвайки в парламента три крайнодесни партии, които ще го притискат да води различна политика от очакваната от Брюксел на сближаване с ЕС след изборите. Засега Сърбия отказва да подкрепи западните санкции срещу Русия, но докога, предстои да видим. Прогнозите са, че руското влияние в Сърбия ще продължи да се засилва.
Република Северна
Македония
например предложи военна подкрепа за Украйна, докато България се въздържа от подобна стъпка, макар да не липсват гласове в подкрепа.
Средноевропейска Чехия
пък първа внесе свои танкове в Украйна, а в поведението на нейния президент Милош Земан виждаме отрезвяване по отношение на Русия. Той дори публично изрази съжаление, че е имал толкова близки отношения с тази страна и че толкова много е вярвал на президента Путин.
Категорично отхвърляне на водената от Русия война виждаме и в
Полша,
макар и свързана с Украйна в исторически план. Да не забравяме за съветското присъствие в Полша, Унгария и Чехия по време на Варшавския договор.
Колебаещите се в източния фланг на НАТО са
България и Унгария - единствено те се въздържат от военна подкрепа в украинската война. Факт е, че армията ни не е в състояние да даде каквото и да било - едва сега разбираме какво сме загубили през изминалите 30 години преход или поне през последните 15 от тях за превъоръжаване. А можехме в едни по-спокойни условия да подменим своите военновъздушни сили, да водим търговски преговори с “Локхийд Мартин Корпорейшън”, за да се постигнат евентуално и по-добри цени и по-добро военно присъствие. А имахме амбиции да осигуряваме въздушното пространство на съседна Македония...
Тъкмо в този смисъл България е в сложна ситуация. Управляващата коалиция почти не знае как да реагира в украинската война. Един от нейните членове много желае България да подпомогне Украйна, други двама обаче сякаш не са убедени, че трябва да го направим. С тази неубедителна позиция заставаме пред западните ни партньори, за които България е важна, защото е в Черноморския басейн. Спомняте си само преди една година, когато задържаха осем шпиони в българското Министерство на отбраната, които живо се интересуваха какво ще представлява центърът за изследване в Черно море. В този смисъл България като ресурс има значение на черноморската карта. Но не е докрай убедителна в регионален план, ако я сравним с Румъния, Полша или Гърция.
Всеки се пита ще има ли ново прекрояване на силите след войната, включително и на Балканите. Аз обаче не виждам неин скорошен край. Има позиционно оттегляне на Русия от северните и североизточните райони на Украйна. Военният елит около Путин осъзна, че трябва да прекрои плановете си. Много експерти говорят за тиха мобилизация в района, за въоръжаване на хора от чеченски и кавказки произход, за да се върне Русия отново в конфликта, а това е много лош сигнал. Нека само си спомним муджахидините по време на войната в Босна и Херцеговина, които останаха след края ѝ там. Превърнаха се в сериозен проблем, защото част от тях бяха свързани с терористични действия и Западът притисна Сараево да лиши от гражданство онези от тях, които имаха босненски документи.
Същото вероятно
би могло да се случи
и с чеченците,
и с кавказците в двете обявили независимост републики - Донецк и Луганск.
Няма да е добре, ако се отреже териториалният достъп на Украйна до Азовско море, където има големи пристанища, нужни на украинската икономика. Всичко, което изброих, всъщност носи потенциален риск за целия ход на войната в Украйна.