Что такое хорошо и что такое плохо*
Прилики и разлики между русофилите след Освобождението и днешните путинофили
На 19 ноември 1886 г. след Съединението на Източна Румелия с Княжество България вестник “Свобода” излиза със статия от Стефан Стамболов, посветена на сляпото русофилство. “Интригите на руското правителство - се казва в нея, - имаха своето зловредно влияние над нашата интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични.”
Следва градация на българската интелигенция. В първия ред Стамболов, който по онова време е член на регентството, поставя себе си и управляващите – това са застъпниците за независимостта и самостоятелното развитие на България.
Вторият отрежда на хората, “обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство”, чийто единствен егоистичен стремеж е да не бъдат накърнявани личните им интереси. Третият ред е съставен от русофилите и “лъжесъединистите”: “Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да ѝ се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви безобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний.”
136 години по-късно
русофилството на българите
не е претърпяло
кой знае колко
интелигентно
развитие
– преклонението пред освободителите от края на ХIХ век, прераснало след Втората световна в масово раболепие, днес буквално пред очите ни процъфтява с нова сила на фона на войната в Украйна. Сплотява редици и оспорва европейските устои на страната.
Не мога да не цитирам някой си Проданов, сниман във фейсбук с малко българско и голямо руско знаме, надянал шапка със знака на “Мерцедес”: “Аз съм православен българин русофил с българско руско самосъзнание, аз не подкрепям политиката на правителството и членството на България в НАТО и ЕС. Като русофил правителството на България вече е мой враг, при една мобилизация аз ще открия огън по всеки, който тръгне срещу Русия, дори и това да е българин.”
Естествено, това абсурдно чуждопоклонничество се подклажда от умелата пропаганда на политически сили като “Възраждане” и БСП. Счита се, че върху този вот ще стъпи и близката до президента бъдеща партия на Стефан Янев.
Разцветът на “путиноидите”, както ги наричат в мрежата, до голяма степен е подпомогнат и от неадекватното поведение на кабинета “Петков” и т.нар. демократична общност. Правителството, придържайки се уж неотлъчно към ЕС и НАТО, отказва да изпрати на украинците оръжия и военна техника, въобразявайки си, че по този начин поддържа неутралитет.
Последователите им също изпадат в напълно излишни крайности. Такава е например инициативата да се прекръсти булевардът, носещ името на Драган Цанков - един от водачите на Либералната партия след Освобождението, два пъти министър-председател на България.
Страшно ги радва
перспективата
Митрофанова да
минава по бул.
“Героите на
Украйна”
всяка сутрин, отивайки на работа в руското посолство. Еднодневното мислене и самодоволство на възторжените леви либерали отдавна не е скандално, нито сензационно, даже в точно този исторически момент има огледален ефект, защото щедро налива вода в менците на русофилите. Дава им основание да кажат: ето ги ценностите на големите демократи, готови всеки момент да изхвърлят героите си, за да блеснат пред западните си покровители.
Въпреки очевидните прилики между “путиноидите” и русофилите от следосвобожденска България все пак става дума за различно светоусещане. Днешните поклонници на Кремъл са плод на
45-годишното
промиване на
мозъци
в ерата на социализма. Тях ги движи носталгията по тоталитарното равенство, в което качествата на личността се подчиняват на колективната воля.
За тези хора думи като “бизнес”, “богатство”, “джип”, “яхта”, “частен самолет” са отблъскващи, направо обидни. Прогресът ще ги огрее само ако благата се разпределят поравно и ТКЗС отново отвори врати. С истинска носталгия си припомнят деня, в който умира Сталин и във всички български училища е съобщено, че си е отишъл “бащата на всички деца по света”. С паспорти от ЕС в джоба си и с букет карамфили в ръка те питат с остро възмущение: “Кой ще ни даде пари?”
Благодатната почва, в която растат техните страсти, се наторява обилно от агресивната руска и американска пропаганда, от която в крайна сметка никой не може да се добере до обективна информация за хода на военните действия в Украйна. Три дни социалните мрежи се тресат от дилемата избити ли са мирните граждани на Буча, или украинците са устроили мизансцен с трупове по улиците на града. То е ясно, че дезинформацията съпътства всяка криза, но
чак толкова
двусмислена
никоя война
не е била
“Всеки здравомислещ человек - пише Стамболов, - разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше, освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий, и да поддържа Съединението.
Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.”
* Цитат от стихотворение на Владимир Маяковски