Стефан Цанев: Ако Евтушенко беше жив, нямаше да остане безучастен

13.03.2022 08:00 Пенчо Ковачев

Руски артист да осъди войната публично - значи да се самоосъди. Друго е, ако я възхвалява - тогава остракизмът е оправдан

Няма нищо по-страшно на света от братската омраза, войната издълба бездъннапропаст между двете страни

Страданието в Русия е добродетел, то не ражда отчаяние и протест, а мрачно въодушевление 

Стефан Цанев е роден е на 7 август 1936 г. в с. Червена вода, Русенско. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет.

През 1960-1965 г. учи драматургия в Московския киноинститут. Автор е на много стихосбирки, пиеси, есета, на 4- томната историческа сага “Български хроники” и др.

Стиховете му са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски, иврит.

Негови пиеси са играни в повече от 200 театъра в България и по света.

Със съпругата си - актрисата Доротея Тончева, имат 3 дъщери.

- Г-н Цанев, вие сте завършили драматургия в Московския киноинститут. Познавате добре руснаците, може би и украинците. Кажете, моля ви, като драматург - какво е това, което се случва между Русия и Украйна?

- Няма нищо по-страшно на света от братската омраза. Историята на украинския и историята на руския народ са сложно преплетени през вековете, не се наемам да ги обясня на вашите читатели, мога само да кажа в какви отношения заварих тези два народа в средата на миналия век.

В Съюза на съветските социалистически републики (СССР), въпреки конституционното равнопоставяне, доминираща роля имаше руският народ. Официалният език на СССР беше руският, правителството на СССР беше (почти) руско, освен това вторият човек във всяка съветска република беше руснак, който фактически командваше първия, от местния етнос.

Когато отидох в Грузия през 1963 г., по улиците цареше всенародно веселие,

на въпроса:

какво толкова

радостно се е

случило? -

отговорът бе:

вторият умря!

Десет години по-късно гостуваме с Театър “София” в Литва, във Вилнюс, търсим къде да обядваме, на вратата на всеки ресторант виси табелка “Мест нет” (“Места няма”).

Звъня на Алгис, мой състудент от киноинститута, правили сме заедно учебни филми, питам го къде може да обядваме, той ми казва: “Почукай на вратата на който и да е ресторант и попитай на български или на какъвто щеш друг език, само не на руски: “Може ли да обядваме? - и ще ви поканят”.

Така и стана, попитах на български, поканиха ни най-любезно, ресторантът беше полупразен, но за руснаци места нямаше. Това са леки илюстрации как неруските народи се отнасяха към руския диктат.

Освен всичко друго, във всяка неруска република умишлено бяха заселвани руснаци, в Украйна те са 17% от населението, в Казахстан - 23%, в прибалтийските републики - 28%, една трета от населението е руско. Това винаги може да се използва като претекст за руска намеса във вътрешните работи на съответната държава или дори за интервенция.

- Мисля, че никой народ не обича да го командва друг народ...

- Да, така е, всеки народ иска да бъде свободен и независим. Колкото по-голям е неруският народ, толкова по-голямо е националното му самочувствие и толкова по-голямо е недоволството от руския диктат.

Най-големият неруски народ в СССР е украинският, около 50 милиона жители, той застрашаваше хегемонията на руснаците и те сеотнасяха подозрително към украинците.

През шейсетте години на миналия век се срещахме в Москва с Иван Драч (1936-2018, - поет и политик, терой на Украйна., б.р.), ходехме обикновено в ресторант “София”, на съседната маса винаги сядаха едни и същи двама души с меки сиви шапки.

Последния път Иван не издържа, отиде при тях и най-любезно ги покани да седнат на нашата маса: “Ще чувате по-добре какво си говорим”. Те станаха и напуснаха ресторанта, но го чакаха отвън, следяха го, смятаха го за опасен украински националист.

Недоволството на украинския народ се подклаждаше и от високомерното отношение на Русия към украинците, наричаха ги пренебрежително и обидно малоруси.

Путин стига по-далеч - той многократно заявява, че русите и украинците са един народ, т.е. украински народ не съществува.

Така между двата най-близки славянски народа се натрупваше все по-голямо напрежение, което накрая избухна в тази война.

- Кои са най-големите виновници, за да се стигне до този кървав сблъсък между два братски народа.

- Каквито и оправдания да търсим, както и да го извъртаме, големият виновник е винаги този, който започва войната и който нахлува в територията на другия народ, избивайки децата му.

Мисля, че освен другите доводи да започне тази война (украинските действия в Донбас, за които ние знаем малко) Путин се е подвел и от заблудата си, че украинците са един народ с руснаците и е очаквал руските войски да бъдат посрещнати в Украйна с цветя, а не с куршуми.

- Има ли други случаи в човешката история, когато във война падат в жертва културата и изкуството? Украйна започна поголовни забрани на руски творци и техни книги, филми, телевизионни сериали...

- Във всяка война културата и изкуството са втората жертва след хората, защото те са техният дух, не е достатъчно да убиеш само телата, трябва да убиеш и духа. Спомнете си какво ставаше и през Втората световна война.

- Как ще коментирате бруталната намеса на политиката и военните в културния живот на света? Ето - рускинята Анна Нетребко е уволнена от “Метрополитън опера”, защото била близка с Путин. И на нейното място е назначена украинката Людмила Монастирска. Главният диригент Валерий Гергев е отстранен от поста си в Мюнхенската филхармония, защото е руснак. От силата на таланта ли се боят политиците и властта, или от популярността на творците? Никита Михалков вече има заповед за арест от главния прокурор на Украйна Ирина Венедектова...

- За реакцията на Украйна е обяснимо - пролятата кръв и избухналата омраза помита пред себе си всичко, що е руско. Светът от съпричастност към Украйна прави същото, но то не е разумно - руското изкуство не е създадено от Путин.

Да изискваш от руски човек на изкуството да осъди тази война публично, което значи да осъди публично Путин, при настоящата политическа ситуация в Русия означава тези хора да се самоосъдят най-малкото на изгнание или на затвор, че и нещо по-лошо. Да искаш това от тях, е определен вид насилие.

Друго е, ако някой от тях възхвалява тази война, тази руска интервенция - това означава, че е съпричастен със завоевателя, тогава подобен остракизъм е оправдан.

- А другите санкции ще подействат ли на Русия?

- Едва ли. Тези санкции ще навредят не толкова на управниците и на олигарсите в Русия, те ще донесат страдания на руския народ.

А страданието в Русия се счита за добродетел и то не ражда отчаяние и протест, а мрачно въодушевление. Това малцина го разбират. Така че е възможно санкциите да имат обратен ефект - да сплотят руския народ около Путин. Това е може би скритата цел на тази война.

- Знам, че сте били близък приятел с големия руски поет Евгений Евтушенко, заедно сте чели стихове по стадиони. Какво щеше да направи той, ако още беше жив?

- Нямам право да говоря от името на мъртвите, мога само да разказвам спомени за тях. Бях до Евтушенко при подобен случай - инвазията на СССР в Чехословакия през 1968 г. Тогава той изпрати телеграма до съветското правителство, в която протестираше против нахлуването на съветските танкове в Прага.

Помня, беше краят на август 1968-а, той стоеше заключен вкъщи и чакаше да позвънят на вратата, беше си приготвил вързопче с одеяло, бельо и пуловер и чакаше да го арестуват, и докато чакаше, трескаво пишеше онова страшно стихотворение, което проехтя над целия свят:

Танковете лазят към Прага,

танковете прегазват правдата!...

А навън под прозорците му негови колеги патриоти гръмко скандираха: “Предател! Предател! Евтушенко к стенке!” (Евтушенко на разстрел!).

Мисля, че ако беше жив, Евтушенко и сега нямаше да остане безучастен към тази война.

- Как звучи сега великото му стихотворение “Хотят ли русские войны?” Може ли силата на посланието му да спре силата на бомбите и ракетите?

- Не, разбира се, но винаги трябва да се прави опит, луд (поетът) умора няма.

- Когато войната свърши, какво ще правят руснаците и украинците с мира?

- Колко различни и нетърпими един към друг са били тези два народа преди тази война, не мога да кажа, но тази война издълба бездънна пропаст между тях и омразата, особено от страна на украинците към руснаците, ще бъде дълго неугасима.

И независимо от изхода на войната, дори Русия да победи и да завладее Украйна, трудно ще й бъде да властва над 50-милионен народ, готов да мре за свободата си.

Ако Украйна запази своята държавност, за Русия щеше да е сто пъти по-добре да има за съсед една толерантна натовска държава, отколкото една държава, заредена с кървава омраза към нея, към Русия.

Както казах в началото на разговора: няма нищо по-страшно на света от братската омраза.

- Колко дълго ще трае омразата между двата народа или поне на части от тях?

- След тази война - дълго, много дълго.

- Вие, драматурзите, имате божията дарба да виждате и в бъдещето. Какъв живот очаква поколенията, след като навсякъде лесно може да избухне война, а оръжията стават все по-модерни и безмилостни?

- Има един спасителен изход в бъдещето. Все повече и повече изкуственият интелект взема превес в живота на човечеството, все повече човешки проблеми се предоставят да бъдат решени от изкуствения интелект.

Изкуственият интелект е лишен от национална пристрастност и морален сантимент, затова се надявам в недалечно бъдеще неговите безпогрешни алгоритми да намерят безпристрастни и разумни решения на конфликтите между хората и между държавите.

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>