Станислав Тодоров-Роги: Само 150 хил. ходят на български филми. А вече правим добро кино
Проектът ми няма да е само арт, който да се гледа от петима зрители, няма и да е блокбастър
Във филма ще има много музика от “Нова генерация” и Димитър Воев
Киното е скъпо нещо и всяка минута е ценна. Трябва да се вземат бързи и категорични решения
Филмът “Един живот” е портрет на големия Емил Димитров, но се превърна и в нещо друго
Станислав Трифонов - Роги е роден в Болярово на 7 февруари 1970 г. Израства в Бургас. Там завършва гимназия и после учи режисура във ВИТИЗ в класа на проф. Христо Христов.
Режисирал е сериалите: “Тя и той”, “Столичани в повече” , “Откраднат живот” , “Румбата , аз и Роналдо”, “Съни бийч”, “Пътят на честта” и др. Сега снима сериала “Мен не ме мислете”, който ще излезе в края на февруари по Би Ти Ви. Дебютният му игрален филм се казва “Дъвка за балончета” и излезе на екран през 2017 г.
Семеен, има една дъщеря.
- Честито първо място в класацията на сесията за игрално кино в Националния филмов център, г-н Тодоров.
- Благодаря.
- С какво убедихте комисията, че вашият проект е най-добрият?
- Нашият проект е от 7-8 години. Кандидатствахме много пъти, тоест претръпнал е. Когато кандидатстваш за първи път с един филмов проект, се вълнуваш какво впечатление на комисията ще направи той. Но когато си за N брой пъти, вълнението като че ли намалява. Макар че си го доработвал и променял сценария също много пъти. Остава ти да очакваш в комисията да попаднат хора, които ще го харесат и ще гласуват за него..
- След толкова неуспешни опити, зарадвахте ли се, след като разбрахте, че този път сте на първо място и ще получите субсидия от над 600 хиляди лева?
- Да, зарадвах се.
Макар че нямах
маршалски
жезъл в раницата,
се надявах този път наистина да успеем. Но не и че ще бъдем на първо място. Това наистина ме изненада.
- Защо обаче след всяка сесия на НФЦ за субсидиране на български филми, възникват скандали?
- Защото кандидатите са много, а парите - малко, не стигат за всички. Но тази година на сесията пуснаха повече проекти. Винаги ще има недоволни. Във всеки конкурс, във всяко състезание има спечелили и неспечелили. И загубилите - къде с основания, къде без - изразяват недоволството си.
- Този път цели 7 филмови проекта ще получат субсидия от над 600 хиляди лева. Но се очаква преизчисляване на точките. Това притеснява ли ви, след като водите пред втория проект само с 0,20 стотни?
- Не ме притеснява. Мисля, че все пак ще остане в печелившата седморка.
- “Морето от неща”, така се казва бъдещият ви филм, нали?
- Да това е цитат от стихотворение на Димитър Воев.
С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.
Даже никой да не чува
наште песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.
Във филма ще има много музика от групата “Нова генерация” Историята тръгва от една тяхна песен, която се казва “Арлина”. Това име носи дъщерята във филма, а по-късно кръстих и дъщеря си Арлина.
- За какво разказвате в “Морето от неща”?
- За сложните отношения между майка и нейната дъщеря, която е тийнейджърка и двете не се разбират. За да може да общува нормално с нея, майката започва да й разказва истории от своето младежко минало.
- И успява ли?
- Пътят не е лесен, особено когато става дума за конфликт между майка и дъщеря, между поколения.
- Имате ли представа кои актьори ще се снимат в главните роли или ще правите кастинг?
- Още не съм мислил за конкретни актьори. Сложно е. Ще правим кастинг, защото има две възрасти на майката, трябва да има някаква прилика между двете.
- Какъв ще е филмът ви - зрителски, тоест комерсиален, или арт, тоест фестивален?
- Аз не съм фен на тези разграничения, които се правят: това е само фестивално, а това - само зрителско кино. Не искам един филм да се вкарва в калъп или в чекмедже. Искам филмът да е отворен и да стига до зрителите, да си намери пътя към тях.
Добре е, разбира се, когато го гледат повече зрители. В същото време филмът не трябва да бъде само комерсиален - в него трябва да има новаторство, някакъв особен поглед, някакви търсения в киноразказа и в драматургичния разказ. Филмът ми няма да е само арт, който да се гледа от петима зрители, няма и да е блокбастър.
- Обичате ли такива филми, или сценарият ви тласка към тях?
- Обичам такива филми. Обичам филми, които не се категоризират в един или друг жанр - само фестивал или само зрители. Не би трябвало да има такова разграничение. Филмът трябва да е хубав, да разказва история и да стига до своите си зрители.
- В този смисъл - доволен ли сте от зрителския интерес към дебютния ви игрален филм “Дъвка за балончета”?
- Доволен съм. Той е нискобюджетен, с бюджет до 400 хиляди лева. Но направи над 95 хиляди зрители в киносалоните.
Имаше и телевизионна премиера, с много добър рейтинг. Мисля, че филмът беше добре приет.
Преди години филмът
“Мисия “Лондон”
беше гледан от над
300 хиляди зрители
Сега максимумът, който може да постигне един български филм, е 100-150 хиляди зрители, двойно по-малко. Къде отидоха тези зрители?
- Къде отидоха?
- Това е големият въпрос, на който нямам отговор. Къде отидоха? Гледат “Марвел”!?. Не знам. Защо не отидат да видят и българските филми? Сега се правят повече филми от тогава. Защо българите не искат да ги гледат?
- В главната роля на “Дъвка за балончета” е Теодора Духовникова...
- Да. И Иван Юруков.
- Би ли могла тя да намери място и в новия ви филм?
- Би могла. Но категоричен отговор не мога да дам.
- Кой е любимият ви режисьор?
- Луис Бунюел.
- А от българските?
- Харесвам много Людмил Кирков и филма му “Момчето си отива”. Харесвах много Николай Волев и неговия “Да обичаш на инат” - един прекрасен филм. За съжаление, след промените Волев направи недобри неща.
- Любимият ви филм?
- Харесвам много филмите на полския режисьор Кшищоф Киешловски и особено “Кратък филм за любовта”.
- Някъде прочетох, че наред с колегите ви Павел Веснаков и Зорница София, вие имате ключова роля в реализацията на най-успешния български медицински сериал в България. Така ли е?
- Аз много малко съм снимал там и не мога да кажа, че е моя голямата заслуга. Там минаха много колеги.
- Добра школа ли е снимането на тв сериали?
- Да, защото нещата на снимачната площадка се случват бързо. Обикновено времето не достига и трябва да взимаш бързи и категорични решения, да не се колебаеш.
Киното е скъпо нещо и всяка минута е ценна. Не е като в театъра, където след всяко представление можеш да събереш актьорите и да им кажеш, че са играли безобразно лошо. И какво трябва да подобрят на следващото представление.
Да, в киното има дубли, но и те не могат да бъдат безкрайни. Докато дубли в сериалите? Забрави! Както аз казвам: “изкуство в един дубъл”!
- А и режисьорът няма време за работа с актьорите.
- Така е и затова те трябва да са много подготвени. Това е школа.
- Много хора обаче смятат, че тв сериалите са втора ръка филми. Съгласен ли сте с тях?
- Не съм съгласен. Световната практика показва съвсем друго. В момента в света се снимат много сериали. Много известни кинозвезди се снимат с желание в тв сериали и това не ги притеснява.
Не бива тук така да разграничаваме нещата - филми и сериали. Работата е там, че ние не можемда си позволяваме високобюджетни проекти. А имаме много богата история, която би могло да разкажем на света. На как да разкажеш епоха с много герои при тези все недостигащи финанси?!
- Научихте ли нещо ново за легендата Емил Димитров, докато снимахте документалния филм за него “Един живот”?
- Филмът е опит за портрет на Емил Димитров, но се превърна в нещо друго. Чрез интервютата, които направихме с негови роднини и съвременници, се намери един друг ход, който ми се стори интересен.
- Какъв беше този ход?
- Поколенията. Дали и как талантът може да се предаде на поколението и как другото поколение възприема таланта на родителите си. Този сблъсък ми се стори интересен.
Като документален филм искахме да разкажем неизвестни и малко известни неща за големия певец и артист.
Водихме дълъг разговор със сина на Емил Димитров, който също се казва Емил. Снимахме и внука му Мартин, който участваше в концерт на Италианския лицей, където учеше, в НДК и там изпя песен на дядо си. И то облечен с негото прословуто елече.
- Как виждате бъдещето на българското кино?
- Все по-добро. Имам надеждата, че ще става все по-гледаемо, ще се развива към все по-качествени български филми.
Аз съм от поколението, което завърши ВИТИЗ през 1998 г. в недобър период на българското кино. Тогава нямаше нови филми - правеха се един-два на няколко години.
Като направя сега паралел между онова време и сегашното, виждам че нещата са във възход. И дори скандалите и дрязгите в киногилдията няма да му попречат.
Основният стимул е конкуренцията за все по-добри филми. Когато се снимат повече филми, се развиват по-бързо и сценаристите, режисьорите, артистите. Ако не работят, трудно ще родят шедьовър.
- Ще спечелим ли скоро “Оскар”?
- Не знам. Зависи от много фактори. Но и там вече имаме пробив благодарение на Мария Бакалова. Тео Ушев също има успехи.
Благодарение на тях вече с други очи ще гледат български филми. Но тази индустрия там е много рекламна и трябват много средства.
- Кога започвате снимките на “Морето от неща”?
- Зависи от продуцента, който трябва да намери допълнително финансиране, защото парите от НФЦ са недостатъчни.
- Защо и как се сдобихте с прякора Роги?
- От дете ми е още.