Проф. Пламен Павлов: Левски винаги е говорил, че комитетската мрежа трябва да обхване и Македония
Първите стъпки там са били направени - доказва го шифрована бележка на Апостола за хора от Галичник
- Каква е връзката между Васил Левски и Македония и защо толкова малко се говори за нея, проф. Павлов?
- Когато се говори за Левски, може би най-много се набляга на земите около Карлово, Ловеч и изобщо районите, в които се създават първите комитети, когато Българският революционен централен комитет е най-активен - между 1869 г. и 1872 г. Там се създават първите комитети. Ловеч е столицата на вътрешния център на БРЦК, оглавяван от Левски.
Самият той в документите на организацията казва: “Там, където живее българинът”, тоест България, Тракия и Македония. А по западноевропейски маниер на географската карта името България е поставено върху Северна България, заедно с Добруджа и Поморавието, докато Тракия и Македония се смятат за отделни провинции.
Но никой не отрича, че при тях
доминиращият
елемент е
българският
А за това има достатъчно свидетелства както от чужди наблюдатели, така и от немски инженери, работили в Османската империя, на Феликс Каниц и много други. Факт е, че по-малко се говори не само за Македония, но и за Пловдив, Ямбол и Сливен.
- На какво се дължи това?
- Просто не е запазена подобна документация. В това отношение османо-турските архиви, от които излизат интересни неща през последните години, могат да дадат отговори на много въпроси. Ние до голяма степен сме зависими от ограничен кръг от исторически извори. И той е фокусиран предимно около Ловеч, Орхание и Карлово, и в много по-малка степен в другите български земи, в които Левски или неговите съратници са ходили, за да създават комитети. Но да се откъсва делото на Левски от Македония, е абсолютно неправомерно.
- Какво е било отношението му към тези земи в контекста на революционната му дейност?
- Левски винаги е говорил, че територията на комитетската мрежа задължително ще обхваща и Македония. И съвсем категорично го заявява в свое писмо от август 1872 г. до своя приятел д-р Константин Робев от Охрид. В него Апостолът заявява, че скоро ще дойде време да обиколи и Македония. По-скоро споровете са дали е посещавал Македония или дали е познавал достатъчно добре темата Македония. В интерес на истината той я познава изключително добре. В неговото родно Карлово живеят и българи от Македония. Като пример давам Атанас Владов, който е бил учител там в началото на XIX в., както и много търговци и зографи. Македонската земя не му е непозната, още повече че когато той става монах,
е член на братството
на Хилендарския
манастир,
а там е пълно с българи от Македония. Ако погледнем участието му в Първата българска легия, Васил Левски е бил в частта, командвана от Ильо Малешевски - дядо Ильо, който е от Македония, и днес в Скопие го изкарват едва ли не небългарин, независимо че той до края на живота си живее в Кюстендил.
Пак в Първата българска легия е бил с Димитър Попгеоргиев Беровски - който пък впоследствие става водачът на Кресненско-Разложкото въстание. Да не говорим за десетки други българи от Македония, които са във Втората легия. Между тях е Спиро Джеров, днес забравен, но много голяма фигура тогава. Или Димитър Общи, който въпреки всички противоречиви оценки за него, също е българин от Македония. Левски познава десетки македонски българи, в това съмнения няма. В целия си път на революционер е свързан с хора оттам.
А вече що се отнася до самото изграждане на организацията Македония, той сам го казва в писмото до Константин Робев, с когото се срещат и в Цариград. Първо идеята е била да се почнат действия от Дунавския бряг към Стара планина и постепенно да се разшири мрежата към Македония и Тракия. Забележете, той слага Македония преди Тракия. И че съвсем скоро е щял да започне активна дейност там.
- А в действителност посещавал ли я е?
- Това е един от не много ясните моменти. Има различни легенди и твърдения - например, че се появявал в Битоля, че е ходил в Щип. Те не са невъзможни, но ние не познаваме в детайли всичко, каквото е вършил Левски. Още повече като се има предвид, че той е конспиратор номер 1 и трябва да си дадем сметка, че това, което знаем, е само част от реалните му дейности.
През есента на 1872 г., може би за около 10-ина дни през септември, посещава Осоговския манастир, може би Куманово, а може би и Скопие.
Тази информация се знае от спомени от различни дейци, един от които е Тодор Пеев - един от неговите най-близки съратници и изключително образован човек - председател на комитета в Етрополе, а преди това е учител в Кюстендил. Той сам го разказва на Михаил Македонски от Крива Паланка, който става областен управител на Хасково след Освобождението. Разказал му как двамата с Апостола са били в Осоговския манастир на свети Йоаким Осоговски и как събират местните дейци и местните кметове.
Има много добра историческа памет в Крива Паланка за посещението на Левски. Така че първите стъпки в Македония са били направени. Има един много загадъчен документ, който аз се опитах да разшифровам. Това е една шифрована бележка на Левски за хора от Галичник. Днес това е курортно селище, в което почти няма население, но навремето е бил център на зографите, на дърворезбарите - изобщо там са най-различни фамилии, които са работили по цялата българска земя - от Македония до Черно море, Дунав и Беломорието. В тази бележка има цифрови комбинации, които се опитах да разгадая, защото шифърът не е много сложен. И там излиза най-вероятно името на
Панайот Гиновски
- млад зограф, почти
връстник на Левски,
който е работил в Карлово. Самият Гиновски изключително много прилича на Апостола като външност - рус със сини очи. А Левски много цени такива хора, за да получава документи, с които да пътува, защото знаем какъв е бил жестокият режим на Османската империя. Може би малко хора го знаят, но Васил Левски има силен афинитет към изобразителното изкуство, самият той рисува. И както знаем за приятелските му връзки например със зографа Цаню Захариев, със Станислав Доспевски, а сега и в случая за тези със зографите от Галичник.
- Знаем за връзката му с Каравелов покрай дейността му с БРЦК. Но двамата имат различия по отношение на посоката на революционните действия. Това оказва ли влияние върху развиването на такава дейност в Македония?
- Всички революционери и мислители по принцип мислят в доста широк формат. Различията между Левски и Каравелов са факт, но те не трябва да се преекспонират и да се превръщат сензационно в драматични събития. Любен Каравелов малко или много е свързан със Сърбия, свързан е и с Русия. Но това не го прави отстъпчив на тема Македония или за българските интереси в Поморавието. Трябва да се знае, че тогавашната ни интелигенция и елит са абсолютно принципни, когато става въпрос за българските национални интереси. И искам да обърна внимание, че е във време, когато няма българска държава. Каравелов и Левски имат в много голяма степен съвпадения на вижданията.
Разбира се, че имат различия, но това е гениалното при Апостола - той намира начин да тушира противоречията и да вижда голямата цел. За разлика например от по-емоционалния Ботев. Не бива да се преувеличават различията между Левски и Каравелов.
Но все пак Каравелов си остава кабинетен революционер, докато Левски е човек, който действа на терен. И не бива да се забравя, че когато говорим за Апостола, трябва да знаем, че той е невъзможен без своите съмишленици.
- Колко голяма е била комитетската мрежа?
- Според едно писмо, заловено тогава от османските власти,
е имало 12 000 души,
записани в
комитетите
Киро Тулешков пък твърди, че са 14 хиляди. Разбира се, това не са само комитетските членове. Тук са включени и хората на първи позив - когато почне мобилизацията за едно въстание, се набелязват хората, които трябва да участват.
Става дума за една много голяма конспиративна мрежа, изградена само за две години, и то в условия на тотално преследване в една държава на тоталната несвобода, каквато е Османската империя. Тогава има полицейски мерки и тескерета.
Ето защо това, което Васил Левски прави, само по себе си е невероятно. И искам да кажа, че една от неточните представи за него е като лидер на народа. Не е така.
Левски изразява най-вече интересите на средната класа, на интелигенцията, даже на част от богатите българи. Когато погледнем състава на комитетите, те са от хора от средна ръка нагоре - най-инициативните занаятчии, аптекари, фотографи, учители, свещеници. Дори местни милионери, като например хаджи Станьо Врабевски от Тетевен. Става дума за една доста представителна извадка на тогавашното българско общество.
И съответно Левски, който е сравнително млад, бързо се ориентира в тази среда и израства като потенциален държавник. А революционната организация не се изгражда с магическа пръчка. Първите усилия са през 1869-1870 г., но първите реални комитети са 1871-1872 г. Тоест революционното дело е било в самото си начало. Затова Васил Левски е смятал, че въстание може да се вдигне след няколко години, дори след 10 години, след като се изгради една държава в държавата.