Заканата за закриване на СЕМ е слабост, маскирана като сила
Толкова ли не могат да се намерят петима устояващи на натиск медийни надзорници?!
Едва ли на някого би му хрумнало да закрие Пътна полиция заради неспиращите нарушения и катастрофи по улиците и пътищата. Ясно е, че без проверките, камерите за видеонаблюдение и санкциите неразумните шофьори ще се развихрят още повече.
Защо в такъв случай към СЕМ се прилага противоположен подход? Нима без мониторинга и налаганите глоби несъобразяването със закона в електронните медии няма да набъбне многократно? Или за човека е важно само да не бъде потрошен телесно, а духовното му осакатяване е без значение?
За широката публика е разбираемо да не знае какво работи СЕМ. Тя не е в час и по много други теми, но това не ѝ пречи непрекъснато да ги коментира, и то с нетърпящ възражения тон. За депутатите обаче е недопустимо особено пък ако са от медийната комисия. СЕМ не е “паразитен орган”, както са го преценили на последното заседание. Със събираните глоби и такси той не тежи на данъкоплатеца, а почти се самоиздържа. Поне така беше при моя мандат там.
Но въпросът е не само и далеч не толкова във финансите. Дори северномакедонският регулатор, да не говорим за тези в ЕС, е с по-висок бюджет и по-съвременна система за мониторинг от българския. Но
можем ли да си представим какъв разгул
на рекламите ще настъпи,
ако няма кой да следи времетраенето им?
Зрителите и слушателите сигурно нямат отговор, но депутатите са длъжни да са наясно. И да разберат, че глобите за силата на звука на рекламите и за тяхната продължителност не са “регулаторни простотии”. Както и предпазването на децата от неблагоприятно медийно съдържание, санкционирането на езика на омразата, на насаждането на непримиримост между гражданите, на възхваляването или оневиняването на жестокост или насилие, на предаванията, нарушаващи добрите нрави или пък неспазващи авторските и сродните им права.
СЕМ заслужава упреци, но не защото “не върши никаква работа”, това просто не е вярно. А тъй като по част от въпросите, най-вече при избора на генерални директори на БНТ и БНР, се огъва по волята на политиците. Тъкмо за да е така, всяко ново мнозинство след създаването на органа преди четвърт век променя името му или увеличава/намалява броя на членовете му, с което си сервира законово основание да го напълни със свои хора. Единственото изключение беше през 2005 г., когато поех публичен предизборен ангажимент да позволим най-после формулата за ротация да заработи и всеки в СЕМ да изкарва мандата си, макар да не е от “нашите”. Като председател на медийната комисия удържах това обещание. И повече не се появих в листите, но отдавна си знаех, че отстояването на принципи си има цена.
Сегашното “преструктуриране”,
както е замислено, няма да премахне
политическото влияние,
защото не се различава от предишните. Проблемът не е в името на регулатора или в броя на членовете му, а в (без)личностите, които политиците пращат там. Не е от значение даже дали са чак толкова високи професионалисти - експертите в СЕМ предлагат добри решения за разглеждане в заседанията. Но е свръхважно дали тези имена са устойчиви на натиск!
И тук вече се сблъскваме с чудото на кадровите чудеса. Нима в цялата страна не могат да се намерят петима, които с поведението си да уплътнят със смисъл титулуването на СЕМ като независим орган?! Петима улегнали, стабилни, доказали в годините, че не се повлияват от щенията на политиците и от съблазните на олигарсите!
Нещо повече, а може би по-малко: в момента са нужни дори не петима, а само трима.
На толкова надзорници през пролетта изтичат мандатите. Достатъчно е да бъдат заменени с трима, способни на самостоятелни действия, и независимите членове на СЕМ вече ще бъдат мнозинство.
Решението е лесно, но за него са
нужни силни политици, които
да се противопоставят
на амбициите на своите партии
медиите да вървят след новите победители.
Засега виждаме само заплахи за преструктуриране и дори закриване, което ще ни навлече гнева на Брюксел, и за отстраняване на Кошлуков само месеци преди да си тръгне сам. Гласувал съм два пъти срещу него, но в тази закана не виждам нищо друго освен показване на мускули.
Което всъщност е слабост, маскирана (ех, тези маски!) като сила.
* Авторът е бивш член на Съвета за електронни медии.