Акад. Константин Хаджииванов: Младите бягат от науката - 500 лв. стипендия, а след 30 г. - 1200 лв. професорска заплата
Единствената европейска страна сме, в която няма облекчения за предприемачи, които инвестират в изследвания - мислим за промени в закона, казва заместник-министърът на образованието и науката
Още акценти от интервюто:
Студентите вече ще учат елементи на предприемачество и иновации
Докторантурата обучава на начин на разрешаване на проблеми
- Акад. Хаджииванов, според годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания към края на 2020 г. има сериозно намаление на докторантите. Защо младите българи не искат да се занимават с наука?
- Това се очерта като тенденция в последните години. Основната причина е ниската стипендия за докторантите. В момента тя е 500 лв., които не са достатъчни за човек да се издържа. В Министерството на образованието и науката подготвяме промени, с които размерът ѝ да се увеличи на 1000 лв. Дават се и допълнителни пари за стипендии на институциите, които са показали по-висок успех при работа с докторантите, защото не всички, които започват докторантура, завършват със защита на дисертация. Въпросните допълнителни стипендии са между 200 и 500 лв., което също не е примамлива сума за младите. След като завърши университет, човек започва да мисли какво професионално развитие да избере. Проучва всякакви възможности. Като разбере, че през следващите три години сигурните му доходи ще са по 500 лв. с допълнения, които в никакъв случай не са сигурни, той се замисля за алтернативна кариера. Не е тайна, че и продавач да стане, ще взема доста по-голямо възнаграждение.
Мога да разкажа пример от моята практика. Студент, завършил в Германия, прегледал в интернет научните ми трудове. Свърза се с мен и каза, че иска да стане мой докторант. Отговорих му: чудесно, тъкмо сега има обявен конкурс. Изкара конкурса с отличен успех. Но щом разбра каква е стипендията, се отказа. Повече не го видях.
- Какво предприема МОН за спиране на застаряването на учените?
- Основната мярка, която се надяваме да доведе до успех, е увеличението на докторантската стипендия. Може би и 1000 лв. не са много, но все пак е по-прилична сума.
Преди години се носеха слухове как във висшите училища и в БАН работят старци. Това не е така. Щом навърши определена възраст, хабилитираното лице се пенсионира. Някои продължават да работят, но не могат да заемат ръководни позиции, за да не пречат на кариерното израстване на по-младите. Все пак имаме немалко попълнения, което е изненада при тази ниска стартовата заплата.
- Колко е?
- Асистентите във висшите училища взимат заплата от 1300 лв. Това обаче не се отнася за БАН, където тя е 940 лв. Разликата не е малка. А БАН и Селскостопанската академия, заедно с изследователските университети, са основните източници на научна продукция.
- Върна ли пандемията умове отвън?
- Не бих казал. В институтите, които познавам, няма наплив на хора, които са се върнали от чужбина.
- Всъщност младите отказват въобще научна работа или просто не искат да я вършат у нас и заминават в чужбина?
- Много от тях отиват в чужбина по простата причина, че там заплащането на учените е доста по-атрактивно. Не става въпрос обаче само за заплащане. В последните години отношението към учените в нашата страна беше малко като към хора, от които няма смисъл. Говорят се празни приказки, без да се гледа какво наистина стои зад нещата. Целта ни е да задържим младите, защото ако положението продължи да се влошава, и тези, които са останали, също ще напуснат. Наблюдава се отлив към други страни, особено на кадърните млади хора.
Има тенденция на намаляване на броя на учените и недостатъчно попълнения с млади учени. Ако България иска все пак да се развива, тази тенденция трябва да се преодолее.
Другият основен фактор за отлива на млади е липсата на перспектива. Когато млад докторант постъпи в институт, вижда, че професорът, който му е ръководител и е със световна известност, получава заплата от 1200 лв. Тогава младият си казва: “Аха, значи трябва тук 30 години да работя къртовски, за да стигна това ниво. Ако избера друга професия, ще взимам два пъти повече”. Ако пък избере кариера в индустрията, също няма голям смисъл от докторантурата, защото в България докторската степен все още не се цени толкова. Пак мога да дам пример със себе си. Бях Хумболтов стипендиант и отидох да си купувам самолетен билет. За да изпишат правилно името ми, показах Хумболтовата си карта. На самолетния билет пишеше “д-р Хаджииванов”. Това беше вкарано в системата им и години наред, когато съм си купувал билети от “Луфтханза”, излизаше “д-р Хаджииванов”. Там се гледа с уважение, когато някой е придобил докторска степен.
Докторантурата обучава на начин на мислене, на начин на разрешаване на проблеми. Тя не е само едно допълнение към висшето образование.
- В доклада пише още, че от 2018 до 2020 г. в България са се предприели мащабни инвестиции в научноизследователска инфраструктура. Къде е направена най-голямата?
- Допреди 15 години основният проблем на цялата българска научна система беше извънредно остарялата научна инфраструктура. Нямахме почти никакви съвременни апарати. Работехме на апарати, произведени в бивши социалистически страни, които се разваляха постоянно. Дори човек да имаше идея, трябваше да замине в чужбина, за да направи необходимите изследвания.
А това някак омаловажаваше българския принос. Този проблем беше разпознат от политици от различни партии като водещ. Но за да се развива една научна система, нещата трябва да се случват комплексно. Дори да купите най-скъпите апарати, ако няма квалифицирани хора, които да работят на тях, това ще е абсолютно безсмислено.
Научната инфраструктура се обновява основно по Националната пътна карта и по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, по която се създадоха 4 центъра за върхови постижения и 12 центъра за компетентност.
Най-голямата инвестиция е в Националния център по мехатроника и чисти технологии. Финансирането е до 69 млн. лв. и до година и половина ще е готов. Водеща организация е Институтът по обща и неорганична химия, но в консорциума участват още 17 висши училища и институти на БАН. Центърът е разделен на 3 кампуса. Голямата инвестиция не е в един или два уникални апарата, а в множество от допълващи се апарати, които да затворят цикъла на изследванията. Това ще постави българската наука в тази област на световно ниво.
За радост, имаме много добри специалисти и много се надявам да не се окаже, че разполагаме с уникална апаратура, а липсват хора, които да работят с нея.
78 млн. лв. пък е финансирането на обектите по Националната пътна карта. Много се внимава уникалните апарати да не се дублират. Така че проблемът с инфраструктурата вече не стои така болезнено както преди години.
- Колко патента имат научните организации и университетите?
- В България има смисъл да се патентоват неща, които имат по-локално значение или са специфични. За по-универсалните разработки са необходими международни патенти, които са много скъпи. Това е една от причините учените да не са много активни в патентната дейност.
За 2020 г. научните организации и висшите училища имат 65 заявки за патенти и 109 регистрирани патента. 27 са международни. По Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени мерки за повишаване на броя на патентите. От заявителите за патенти на първо място е БАН, следвана от Селскостопанската академия. След тях са университетите. Целта ни е да увеличим международните патенти, от които ще има полза.
- Защо все още е ограничено сътрудничеството между научните организации, университетите и бизнеса?
- Основната причина е, че нямаме подходяща нормативна база. Комисия от европейски учени беше анализира този въпрос, тъй като България е единствената европейска страна, в която няма реални облекчения на бизнеса, за да инвестира в науката. Някъде се прилагат ваучерни схеми, другаде данъчни облекчения. Ние нямаме нищо такова! Аз съм оптимист - след разговори с новосъздаденото Министерство на иновациите и растежа се договорихме това да влезе в българското законодателство.
В България слабото място е връзката между науката и бизнеса. Работил съм и на Запад. Там университетите и институтите имат отдели за връзка с бизнеса, а всяка голяма фирма има научен отдел. Там идентифицират нуждите на фирмата. Знаят кой университет или институт може да разреши проблема и се обръщат към него. Също така те осъзнават, че инвестициите са рискови. От 10 научни задачи може само 1 да им върши работа за рязко подобряване на производството. Това, което се получи обаче, изплаща многократно останалите инвестиции. В България все още липсва културата да правим рискови инвестиции.
В момента планираме студентите – на първо място от природните и техническите науки - да имат допълнителни елементи на обучение, които да включват предприемачество и иновации. Завършвайки, студентът трябва да има познания по тези теми.
Друга мярка е в критериите за научно израстване да включим и иновациите, които да заместят част от научните критерии. Ако изследовател е по-приложно ориентиран, да може да работи с бизнеса, без това да пречи на научната му кариера. Законово трябва да се разрешат общи докторантури наука - бизнес с по двама ръководители - един от научна организация или университет и един от бизнеса. Така двете страни ще се опознаят по-добре, което ще е полезно за бъдещо сътрудничество.
- С кои държави имаме най-добре развито научно сътрудничество и в кои области?
- Научното сътрудничество най-добре се оценява по брой съвместни научни публикации. Ще ви дам данни за последните 10 години, които практически съвпадат с данните за 2020 г. Определено с Германия сътрудничеството е най-ползотворно в почти всички научни области - електроинженерство, приложна физика, химия, физика на частиците, астрономия, материалознание, медицина. Следват САЩ, Италия, Полша и Испания. След тях са Франция, Русия, Швейцария, Чехия, Белгия, Гърция, Австрия и Унгария. В математиката на първо място е САЩ, а в езикознанието - Русия. В компютърните науки на първо място е Англия.
CV
l Константин Хаджииванов е професор в Института по обща и неорганична химия на БАН
l В периода 2004-2012 г. е негов директор
l Председател е на Управителния съвет на Центъра за върхови постижения “Мехатроника и чисти технологии”
l Съветник на председателя на БАН и до януари 2021 г. заместник-председател на академията
l Научната му квалификация е в областите неорганична химия, химична кинетика и катализ, аналитична химия
l Неговите научни трудове, отразени в Scopus/WoS, са 206, има над 12 500 цитирания
l Носител на наградата “Питагор” два пъти - за цялостен принос в науката през 2020 г. и за утвърден учен в областта на природните науки и математиката през 2009 г.
l Отличен е от Съюза на учените в България за високи постижения в областта на природните науки, както и с почетен знак “Марин Дринов” на лента
l Член е на Academia Europaea