5 януари е инфарктен за Македония - преди 30 г. Гърция иска да си смени името, преди 28 - таен доклад от ЦРУ стряска за подялбата й между България и Албания
“Земята се върти” - това са евергрийните в обществения ни живот, които подобно на прескачаща дългосвиреща плоча периодично се възраждат и пак стават злободневни от първите страници на “24 часа” през 30-годишната история на медията.
Преди 28 г., в далечната 1994-а, когато на власт е още правителството на Любен Беров, броят на “24 часа” от 5 януари съобщава за таен доклад на Централното разузнавателно управление на САЩ. В документа, изпратен до американския президент Бил Клинтън, се предрича, че Македония няма да просъществува като държава и ще бъде поделена между Албания и България. Турски, български и руски офицери обучавали македонската армия, сочи докладът, цитиран от гръцкия в. “Апогевматини” и БИП. А след нови войни на Балканите щели да се образуват Велика Албания, Велика България и Велика Сърбия, пишело в документа. Тогава начело на ЦРУ е Джеймс Улси.
Външен министър на България е дипломатът от кариерата Станислав Даскалов. Избран е при промените в кабинета “Беров” през юни 1993 г., като поема поста от самия премиер, който дотогава го съвместява. (Какво си спомня Даскалов - виж по-долу.)
Две години по-рано пък, отново на 5 януари, но през 1992 г. “24 часа” съобщава от първата си страница, че Атина е провалила диалога със Скопие заради името на новата държава - Македония. Условието на Гърция е било да променят името на републиката, за да бъде призната за независима от Европейската общност (както тогава се казваше на ЕС) - днес факт.
Поразително е сходството на главните участници в тези събития и днес. Албания и Македония отново са в центъра на глобалния пъзел. Този път въпросът е кога и как ще бъдат приети за членки на ЕС. И пак се намесва дългата ръка на САЩ.
През 2019 г. Гърция най-накрая постигна споразумение със Скопие и държавата смени името си на Северна Македония, за да получи от Атина “да” за членство. Така България остана единствената страна, наложила вето върху старта на преговорите заради неизпълнение на Договора за добросъседство. За което е подложена на натиск от партньорите в ЕС.
През последните дни темата е на път да вбие и клин в новата управляваща коалиция, след като Слави Трифонов обвърза отпадането на ветото с падането на визите за САЩ за българи, както и приемането на страната ни в Шенген. Идеята му срещна отпор от останалите партньори в коалицията - ПП, БСП и ДБ, които уточниха, че не трябва да се излиза извън вече записаното в споразумението. А окончателната държавна позиция се очаква да бъде изработена на заседанието на КСНС на 10 януари.
Станислав Даскалов:
Безусловната ни помощ за Скопие
приключи преди десетина години
Нямам спомен конкретно за тези публикации за доклад на ЦРУ, но в онзи период имаше какви ли не информации и слухове, според които Македония ще бъде разделена не само между България и Албания, но Гърция и Сърбия също ще участват в този процес.
България оказваше безусловна подкрепа на Скопие докъм 2010 г., когато за първи път бе заявено от наша страна, че помощта ни вече ще е при определени условия.
Навремето президентът Желю Желев имаше една прекрасна метафора за отношенията ни с Македония, определяйки ги като връзката между майка и нейното палаво дете, и каквото и да направи детето, майката все му прощава.
Той самият изигра голяма роля за официалното признаване на страната, убеждавайки не само западните ни партньори, но и президентите на Русия и Турция Борис Елцин и Сюлейман Демирел.
През 1993-1994 по време на югоембаргото ние помагахме на македонците с горива от “Нефтохим”, защото границата им с Гърция бе затворена. Това бе първата голяма помощ от наша страна след признаването.
Тогава в министерството подготвихме подробен доклад как да надградим отношенията със Скопие в различни области от развитието на коридор номер 8 и бизнес проекти до съвместни стъпки в образованието, книгопечатането, медиите...
Докладът бе приет за сведение, но нямаше развитие, тъй като изискваше и финансов ресурс. А и ние самите имахме по-сериозни проблеми - трябваше да мислим как да разсрочим дълговете, как да се договорим с Лондонския клуб и т.н.
През годините и от двете страни бяха пропуснати шансове за надграждане в положителна посока.
Сега те бързат да започнат преговори, а това смачква нещата, така да се каже.
Преговорите за присъединяване са асиметрични. Една страна кандидат няма как да поставя условия. Това е обречено. И нашите партньори също много добре знаят, че страна кандидат няма как да надделее над страна член. Още повече че добросъседските отношения са основна част от процеса по разширяване. А България би могла да бъде голям поддръжник на Република Северна Македония в бъдеще, но това, в случай че се разберем. Но, както казах, отдавна подкрепата ни за Скопие не е безусловна.