Лидия Шулева: Ключовите думи за успеха на това правителство са инвестиции и растеж
Надявам се кабинетът на Кирил Петков да успее да разсече плътния воал на корупцията, обвила и задушила голяма част от инвестиционния потенциал, казва вицепремиерът в кабинета "Сакскобургготски"
Лидия Шулева и Соломон Паси - двама от най-интересните министри в правителството “Сакскобургготски”, празнуваха рождени дни в два последователни дни. Те бяха във властта в период от последните 30 години на историята на България, не по-малко интересен и изпълнен с изненади от сегашния. Потърсихме ги, защото е интересно какво мислят днес за това как се съставя добро коалиционно правителство и как може да реагира изпълнителната власт при големи предизвикателства в икономиката и външната политика - каквото безспорно е сегашното. Интервюто със Соломон Паси очаквайте в следващ ден.
- Как трябва да работи изпълнителната власт във време на зарази и икономически трусове, г-жо Шулева?
- Решително! По-малко приказки, повече действия.
- Министерството, което вие оглавявахте навремето - на икономиката, сега е разделено на две. Ако сте на мястото на сегашните двама министри - с какво първо бихте се захванали?
- Сега има трима министри на министерството, което някога ръководех, защото тогава и туризмът беше при мен. Ако трябва да бъда кратка - ключовите думи за успеха на това правителство са инвестиции и растеж. Единствено и само инвестиции биха променили живота в България.
В момента не само няма достатъчно чуждестранни инвестиции, но и
много пари на български фирми
“спят” в банките
Причините са ясни - неблагоприятна бизнес среда. Как да се промени това - ето една задача с повишена трудност пред новите министри.
Решението на тази задача обаче не е само към икономическите министри. Подобряването на бизнес средата ще е резултат от действията на почти всички останали министри и техните екипи.
- Казахте липса на инвестиции - поначало в последните 10 г. има низходящ ръст на чуждите инвестиции у нас. Каква е формулата за привличането им?
- Ами да погледнем най-напред инфраструктурата. За 30 години не можахме една магистрала да завършим, а там, където се направи нещо, се чудиш по магистрала ли караш, или по развълнувано море. Да не говорим за другата пътна мрежа.
Смятам, че е крайно време да се вземе един дългосрочен инвестиционен кредит - нека да не се скандализираме, става дума за външен дълг, да се обявят международни търгове и да дойдат сериозни компании, които да построят магистралите и пътищата в България. Преди 15 г. Хърватия направи това и за около 5 години реши проблема, а сигурно вече и половината дълг е изплатила.
В момента лихвите са рекордно ниски, а и нивото на външен дълг е ниско. С добра инфраструктура ще дойдат инвестиции, които ще вдигнат сериозно БВП и няма да бъде проблем изплащането на дълга, с което винаги се плашим.
Надявам се кабинетът на Кирил Петков да успее да разсече плътния воал на корупцията, обвила и задушила голяма част от инвестиционния потенциал. Много бих искала и министрите Лорер и Божанов да успеят - от техните дела зависи много дали ще постигнем нива на преките чуждестранни инвестиции от над 20% спрямо БВП, каквито в периода 2004 - 2008 г. бяха достигнати.
- Парламентът наложи мораториум върху цените на тока, парното и водата - правилно ли е това, или не? Какво трябва да се направи според вас, за да не се плаща толкова висока цена от крайните потребители?
- Това беше грешка. Регулаторът е независим и има право да определя цените. Имаше достатъчно време - цените щяха да влязат от 1 януари 2022 г. За това време
правителството можеше да обмисли и предложи
компенсаторни мерки както за населението, така и за бизнеса
В момента се създаде неравновесна среда, в която има сериозно губещи. Крайно време е да не се дават помощи на калпак, а да се определят реални критерии за подпомагане на битовите потребители, и то не само на ток и парно, но и на газ.
Що се касае до бизнеса, ситуацията е абсолютно ненормална и тук трябва да се вземат спешни мерки за компенсации. Високите цени на тока и газа вече генерират инфлация, a
дано не стигнем и до безработица,
предизвикана от фалити
Смятам, че има достатъчно резерви и механизми, които могат да бъдат незабавно приложени с оглед необходимостта на бизнеса да планира цени и поръчки. В момента, в който правителството успее да се справи адекватно с този проблем, мораториумът може да бъде отменен. Това ще бъде и тест за решимостта на кабинета да действа бързо и адекватно в кризисна ситуация.
- Очаквате ли енергийна криза?
- Възможно е, ако ЕРП-тата и Електроенергийният системен оператор продължат да генерират загуби.
- Как се помага на бизнеса в криза? Адекватни ли са мерките за компенсация, предложени от кабинета?
- Засега се дават индикации за осигурени бюджетни средства за компенсации. Има и изявление на министъра на енергетиката за определен механизъм за компенсация. Заявено е продължаване на мерките, предприети от предишните кабинети, за преодоляване на последиците от пандемията, както и някои нови мерки за допълнителна подкрепа. Основната критика е в забавяне на конкретизацията на мерките за компенсация на бизнеса, както и краткосрочния им хоризонт, тъй като най-важното за него е да има предвидимост.
- Правилно ли е решението на правителството да продължи да раздава бонуси към пенсиите, вместо да се въведе социалната помощ за най-бедните пенсионери? Ето, сега се реши добавка от 60 лв. да бъде давана през първите 6 месеца на 2022 г.
- Още с въведената от кабинета “Борисов” 50-левова добавка не само аз, но и всички бивши социални министри бяхме против.
Тази добавка на калпак ерозира
пенсионната система
По време на 46-ия парламент това продължи със 120 лв. добавка. Създава се уравниловка и очаквания за добавки, които нямат нищо общо с осигурителен стаж и доход. Смачкаха се напълно средните пенсии, таванът ощетява хората с най-голям принос.
Много приказки се изприказваха за необходимостта от реално осъвременяване на пенсиите. Този процес според мен минава през привеждане на пенсиите към по-съвременен осигурителен доход, тъй като швейцарското правило не можа да отрази в достатъчна степен бързото нарастване на осигурителния доход.
Служебното правителство прие другия подход - с увеличаване на коефициента за тежест на стажа. Това също ще доведе до осъвременяване на пенсиите.
Проблемът обаче със спирането на добавките за всички пенсионери е сериозен, защото ако е трудно да дадеш, 10 пъти по-трудно е да спреш да даваш. Ето защо след актуализацията на пенсиите кабинетът нямаше друга опция, освен да реши да дава по 60 лв. на всички пенсионери за още 6 месеца.
Не искам да съм на мястото на този министър,
който ще спре добавките някога
- Кажете ни - как се съставя добро правителство?
- Преди всичко с ясна програма, включваща важни цели и подходящи хора за осъществяването им.
- А как се съставя коалиционно правителство?
- Бих казала по принуда и трудно, но когато резултатите от изборите го налагат, трябва да се намери приемливо сечение между различните програми и цели на коалиционните партньори.
- Какво е да си министър в коалиционно правителство и колко ще живее според вас кабинетът “Петков”. Какви са шансовете му да изкара пълния си мандат?
- Когато НДСВ дойде на власт, ни даваха не повече от 6 месеца живот, но правителството изкара целия си мандат.
Не е лесно да си министър в коалиционно правителство и от личен опит казвам, че
когато засегнах интересите на
коалиционния партньор,
и това беше в пълен разрез с приетите от нас цели, веднага си подадох оставката. Става дума за сделката за “Булгартабак”, която моят екип договори за 250 млн. евро с Бритиш Американ Табако и ДПС не прие. По-късно - през 2011 г., членът на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Руси Статков казва: “ДПС искаха да си купят “Булгартабак” и си го купиха” - за 100 млн. евро. Днес вече няма “Булгартабак”.
Що се отнася до кабинета “Петков” - много е рано да се правят прогнози. Както от водещия партньор “Продължаваме промяната”, така и от останалите коалиционни партньори зависи дали ще се осъществи реална промяна в обществено-политическия живот на страната.
- В кабинета на НДСВ, част от който бяхте и вие, влязоха много млади и успели българи, завърнали се от чужбина. Намирате ли аналогия с хората около Кирил Петков днес?
- Делят ни 20 години от онова време и аналогии не могат да се правят. Не е въпросът само дали са млади и успели, а какво ще направят и по-точно каква решимост ще имат да предприемат необходимите действия.