Едно министерство – една партия? Отговорността обаче е за носителя на мандата
Не е особено коректно да пуснеш партньора сам да се шири в сектора като мартенски котарак
Когато се съставя едно коалиционно управление, най-важната основа е какви политики ще се правят. Плюс е фактът, че ще има разписано подробно коалиционно споразумение какво точно ще се прави в различните сектори.
Всички знаем, че не е възможно нещата да се опишат толкова подробно за толкова кратко време. Понякога преговорите за такива коалиционни споразумения траят месеци и всичко е подробно описано.
Ще дам пример - едно споразумение за дебат между кандидати за президенти в Америка обикновено е над 80 страници. Може да си представим за управлението на една държава за какъв документ говорим.
Нещата в България се представят по следния начин: това споразумение изглежда като закон, който се приема в Народното събрание и след това по министерства се дописва или преформатира понякога цялостната политика поради подзаконовите разпоредби.
Проблемът у нас ще настане при самото управление и дейностите по политиките в конкретните министерства. И оттук - за мен не е най-работеща формулата всяка партия в коалицията
да има една
територия, в
която като
мартенски
котарак да се
разпростира
и да управлява по начина, по който го разбират хората, които ще бъдат натоварени.
Първо, на избори доверието и гласуването на правото да бъдем управлявани е в лицето на тези партии, които са в коалиционното споразумение. Виждаме какви са резултатите на всяка от тях и това прави легитимно управлението на различните сектори. Така че водещата партия, която има мандат, е тази, която отговаря за политиките.
Независимо от това, че в отделните министерства ще управляват различни партии, отговорността ще бъде изцяло на партията мандатоносител. Така че идеята онова, което върви или не върви в едно министерство, да бъде прехвърлено върху партията, която управлява това министерство, а абсолютно некоректна и несъобразена с волята на избирателите.
Второ - това, че ще има по един наблюдател от “Продължаваме промяната” - или както по времето на Наполеон във всяко министерство, във всяко учреждение или печатница е имало по един цензор - също не ми се струва особено коректно.
Ще бъде добре, ако този човек е натоварен с координационни функции, но при положение че цялата политика на едно министерство е предадена само на една партия,
не е достатъчно
просто да имаш
един
наблюдател
Обикновено се дават примери от коалиции в други държави, но и това не е много коректно, защото всяка коалиция е съобразена с особеностите на своята държава и съответните коалиционни практики и опит там. Не може да черпим опит от Германия, защото там националното правителство има много ограничени функции, а правителствата на провинциите са достатъчно самостоятелни... Така че трябва да си гледаме България и това, което ще се получи при нас.
Единствената партия, която има легитимност да управлява, е тази, която е мандатоносител. Оттам нататък останалите партии могат да помагат, да сътрудничат в коалиция, но те не могат да носят политическа отговорност за управлението. Заради това по-добрата формула е всяко министерство да бъде представено от съответните партии, като политическата отговорност се носи от министъра, който вече може да бъде от различните партньори на мандатоносителя.
Делегирането на
власт, която
вече е
делегирана
на един човек,
започва да прилича на развален телефон.
Политическата дейност не може да се оприличи примерно на сглобяването на един автомобил. Където всеки знае точно какви са параметрите и отделните части, носи си отговорност за тях и ако накрая нещо не се получи при автомобила, може да се каже, че примерно този, който отговаря за сглобяването на двигателя, не си е свършил работата.
В политиката това не може да се случи, защото когато се взема политическо решение, неговото изпълнение е сведено до една много сложна йерархия.
Всеки политик, изпратен на своето място, изпълнява по-добре или по-зле своите функции. Няма как накрая да кажем, че
точно този е
виновен в тази
много дълга
процедура
до постигането на един или друг резултат. Затова е толкова трудна оценката на политическите действия и обикновено тя се получава постфактум, а не в момента, в който се случва. Защото се стига дотам чрез множествен резултат. Няма как в политиката да се управлява по начин, по който се управлява една фирма. Най-малкото защото изгодата трябва да е общо благо, а не печалбата от продукцията на тази фирма.
Проблемът при всяко управление е, че решенията са въпрос на диалог и на разбирателство между различните партии, но във всеки един момент министър, зам.-министър, шеф на дирекция трябва да взема конкретни решения. И няма как това да бъде постоянно под контрол.
Заради това е много важно при едно коалиционно управление вътре в дадена система да бъдат представени и защитени позицията, вижданията и ценностите на всеки субект от тази коалиция. Няма как в политиката постфактум да реагираш на нещата. И винаги ще има хора, пострадали от едно грешно действие. Разбира се, да се надяваме, че няма да има такива грешни действия, но това означава всички да са изключително перфектни и подготвени на съответната позиция.
За съжаление, такъв капацитет няма в нито една от партиите, които изграждат тази коалиция. Тук говорим за много сложна обстановка и за огромно предизвикателство пред тези млади кадри, които ще влязат в политиката. Ако пък влязат стари кадри, виждаме каква е реакцията на гражданите към политиците с биография.