ИПИ: Ефектите от пандемията през 2021 г. ще са тежки, въпреки ваксините (Графики)
Драматичен спад на броя на лекарите в страната се комбинира с неравномерното им разпределение по областите
Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области
Най-много болници има в София - 27, в област Перник само една
В областите Видин, Разград и Силистра няма нито една специализирана болница
Стабилен ръст на болничните легла в страната
Ефектите от коронавирусната пандемия в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. Това е заключението на анализа на Института за пазарна икономика по индикатора "Здравеопазване" в ежегодното изследване „Регионални профили: показатели за развитие“.
Анализът стъпва върху прегледа на данни относно ресурсите, резултатите и ефектите в системата на здравеопазването допълва, очертавайки някои основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.
Оценката на 28-те български области се базира на данни от НСИ за 2020 г. и включват броя на лекарите и леглата в болниците, преминалите за лечение болни, дела на здравноосигурените, коефициента на детска смъртност.
Три области получават най-високата оценка за състоянието на здравеопазването „Много добро“ – Плевен, столицата и Кюстендил. В девет области здравеопазването е оценено като сравнително добро. Това са Видин, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Варна, Ловеч, Враца, Благоевград и Смолян.
Четири са областите с оценка „Средно“ – Перник, Габрово, Русе и Разград, а осем – с оценка
„Незадоволително“ – Бургас, София, Кърджали, Добрич Търговище, Ямбол, Шумен и Монтана.
С най-слабо представяне са областите Хасково, Велико Търново, Сливен и Силистра.
Според изследването броят на болниците не се променя значително през последните години. През 2020 г. многопрофилните болници в страната са 18, като във всяка област има поне една.
Най-много са в София - 27, докато в област Перник само една. При специализираните болници се наблюдават още по-големи разлики между области. В столицата те са 38, а в областите Видин, Разград и Силистра пък няма нито една специализирана болница.
Данните сочат, че през последното десетилетие се наблюдава стабилен ръст на болничните легла. През 2011 г. относителният брой на леглата спрямо населението е под 40 на 10 хиляди души, докато през 2020 г. вече е над 55 на 10 хиляди души.
Ръст на болничните легла има почти в цялата страната, като най-много е в Плевен, Пловдив и Русе, а единствените области, в които има спад през 2020 г. в сравнение с 2011 г. са Велико Търново, Добрич и Кърджали.
По този индикатор областите могат да се разделят на четири 4 групи според тенденциите в броя на леглата в болниците:
- Области с малко легла, в които няма особено сравнително подобрение през годините – Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Добрич, Перник, Хасково, Шумен, Ямбол;
- Области с традиционно много легла, които запазват позиции – Плевен, Пловдив, Кюстендил, Монтана, Пазарджик;
- Области, в които има видимо увеличение на леглата – Русе и столицата;
- Области, в които има изоставане – Габрово, Кърджали, Ловеч, Разград, Сливен, Стара Загора.
През 2020 г. област Плевен продължава да е първенец по брой на болничните легла (99 на 10 хиляди души), на дъното пък са Перник (25), Добрич (28) и Шумен (29). Обяснения за сравнително ниския брой на леглата в тях вероятно се дължат и на близостта им до столицата и Варна.
През последното десетилетие се наблюдава сериозен спад както на броя на общопрактикуващи лекари, така и на специалистите. Този спад не може да бъде компенсиран дори от свиването на населението, вследствие на което съотношението лекари-население се влошава бързо.
Според данните през 2020 г. общопрактикуващите лекари са едва 4015 души - близо 15% спад спрямо десет години по-рано.
Данните по области показват големи различия.
За последните три години най-бързо намаляват лекарите в областите Шумен, Ямбол, Силистра, Видин, Кърджали. Най-стабилен пък остава броят им в Смолян, Велико Търново, София и Хасково.
Лекарите специалисти също намаляват през последните години и през 2020 г. достигат 16,4 хиляди, като най-много са кардиолозите (1850) и акушергинеколозите (1766), а най-малко – инфекционистите (233).
Данните показват интересни тенденции по отношение на специалностите. Например въпреки малкия си абсолютен брой, инфекционистите са разпределени равномерно на територията на страната - поне един във всяка област.
Повечето кардиолози са концентрирани в област Плевен заради болницата по кардиология в града.
-Област Пловдив пък привлича най-много хирурзи и уролози спрямо населението, а във област Видин са най-много педиатри спрямо населението - изненада, предвид силното застаряване в областта.
Най-много акушергинеколози има в столицата, а високият брой на психиатрите в област Ловеч може да се обясни с Държавната психиатрична болница в гр. Ловеч.
Офтамотолозите от своя страна се концентрират във Варна заради Специализираната болница по очни болести за активно лечение в града.
През 2020 г. броят на преминалите за лечение болни за страната е 138 на хиляда души от населението, а разликите между отделните области са значителни. Най-много са лекуваните в област София (207 на хиляда души), а най-малко пък е броят на преминалите за лечение в областите Бургас, Перник, Пазарджик и Добрич – всички с по под 100 лекувани
на хиляда души.
Между двете групи - с най-висок и с най-нисък брой на лекуваните болни - има голяма разлика и в делът на градското население. Областите с висок брой на преминалите за лечение болни като цяло имат сравнително висок дял на селското население, докато областите, в които броят на лекуваните е нисък са с предимно градско население. Това може да се обясни със ограничения достъп на селското население до здравни грижи и извънболнична помощ и съответно преминаване директно към етапа на хоспитализиране, поради липса на навременни мерки.
Освен от COVID-19 се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, заради спирането на лечението по време на най-тежките кризисни седмици, когато болничната система не е успяла да поеме всички болни. Това впоследствие влияе и на данните за смъртността.
Заболеваемостта от COVID-19 през 2020 г. по области показва, че най-много случаи са отбелязани в област София – град – 41 на 1000 души от населението, а най-малко в област Кърджали (12 на 1000 души от населението).
Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст. По данни на НСИ тя нараства от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100
хиляди души, което се дължи както на смъртността от COVID-19, така и на допълнителната смъртност (свръх смъртност) от
други болести и други причини. През 2020 г. най-висока е смъртността в област Видин (2766 души на 100 хиляди души от населението), а най-слабо е увеличението в област Ловеч (8%).
Според анализа на ИПИ само за една година COVID-19 се превръща в третата по значимост причина за смърт в България (с дял 7% в общата смъртност), изпреварвана само от болестите на кръвообращението (61%) и новообразуванията (15%).
Рекордна смъртност от COVID-19 като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград – 10% от всички смъртни случаи се дължат на COVID-19 (при средно 6,9% за страната). Най-слабо пострадала по този показател е област Сливен, където смъртните случаи с причина COVID-19 са 4,3% от всички.