Симеон Дянков: Ще има стабилно управление, а не просто преходно правителство
Без ГЕРБ няма конституционно мнозинство от 180 депутати - това е добре да се помни от новите управляващи, казва бившият вицепремиер и министър на финансите
Пандемията увеличи разликите между бедни и богати, от високата инфлация неравенството допълнително нараства
Преговорите по теми са добра маневра, нещо свежо на политическата сцена. Те поставят партиите извън очертаващата се коалиция, основно ГЕРБ, в ролята на догонващи
Хората показаха, че очакват споразумение между партиите за управлението. Ако и сега не го получат, се отваря вратата за крайни сили
Какво да се прави с цените на тока? Предложенията са популистки - да няма увеличение от началото на годината. А кой ще плати разликата?
- Дойде ли времето на широката коалиция и у нас, г-н Дянков? Ще се стигне ли до нея, въпреки че и скептиците смятат, че тя е единственият вариант да се избяга от нови избори?
- Широката коалиция е напът да стане факт. Това е добре за България след една година на политическа несигурност. Разбира се, ще има подводни камъни, но началото е добро. Първо да се видят допирните точки на партньорите, после да се мисли за разликите.
А разлики в мненията ще има - в енергетиката, в социалната политика, по темата за еврозоната. Гласуващите хора явно показаха, че очакват споразумение между партиите за управлението на страната. Ако сега не го получат, отваря се вратата за крайни сили.
Това се разбира от всички в парламента, дори от очертаващата се опозиция, затова ще има стабилно управление, не просто преходно правителство.
- Успешен ход за създаването на стабилен съюз за управление между четирите партии ли се оказаха експертните разговори, които “пишат” коалиционното споразумение?
- Преговорите по теми министерство по министерство са добра маневра, нещо свежо на политическата сцена. Те поставят партиите извън очертаващата се коалиция, основно ГЕРБ, в ролята на догонващи.
- Изненадан ли сте от вота на хората, или го очаквахте? Какви знаци дават резултатите от изборите на всяка от партиите? Да започнем с ГЕРБ - наказателен вот ли бе това, или влияние оказаха странични фактори? Защо посъветвахте Борисов да се отърве от някои министри?
- ГЕРБ ще трябва самостоятелно да очертае вижданията си по всяка от тези теми, и да излъчи водещи говорители в парламента или в партията. Такива липсват в няколко основни сектора: финанси, социална политика, съдебна система, екология.
Трябват нови лица и нови екипи около тях. Особено плачевно е състоянието в регионалното развитие, където сегашните говорители приравняват развитие с инфраструктура. Трябват истински експерти, трябва промяна в партията. В други сектори обаче ГЕРБ има отлични кадри - например Делян Добрев в енергетиката - и те би следвало да са поканени на преговорите с широката коалиция на следващ етап, когато коалиционните екипи имат разбирателство помежду си.
- Защо въпреки отношението към бившите управляващи, каквато е партията на Борисов, вие упорито твърдите, че още догодина на новите управляващи ще им се наложат разговори с ГЕРБ?
- ГЕРБ беше дълги години на власт и по време на две световни кризи, така че не е толкова изненадващо, че ще прекарат известно време в опозиция. Това е необходимо на партията, за да се поднови и откъм експерти, и откъм политики.
Но дори в този парламент ГЕРБ е необходима за приемането на някои основни политики, например в сферата на съдебната реформа. Без ГЕРБ няма конституционно мнозинство от 180 депутати. Това е добре да се помни от новите управляващи.
- Отне ли лидерското място вдясно на ДБ новата партия на Кирил и Асен? Или си има собствено “гориво”? Какво ще се случи с двете конкурентни десни партии в близко бъдеще, според вас?
- ПП успя да обере голяма част от протестните гласове, но и на средната класа която има интерес от стабилност. Така че те взеха и от БСП и от ГЕРБ. И ще продължат да привличат тези гласове, ако вървят напред. Трудности обаче предстоят веднага след съставяне на правителството. Не мога да прогнозирам какво ще се случи в по-далечен план.
- Ако сривът на ИТН бе очакван, защо “наказание” има и за БСП? Ще се съвземе ли лявото у нас, или ще се превърне в малка бутикова партия, подобна на градската десница? Вътрешнополитическите борби в столетницата могат ли да застрашат преговорите за кабинет?
- Развитията около изборите показват, че на политическия пазар в България има място и вляво, и вдясно. Новият проект ПП заема центъра, което дава възможност за формации по крилата. ГЕРБ трябва да реши коя територия заема и да подплати това решение със съответни политики.
Вдясно ИТН би могла да се развие като либерална партия - има силен икономически екип. Вляво има място за по-силна БСП. За мен е загадка защо зелена партия досега не е пробила в България. Въпрос на време е. С други думи, очакват ни интересни години.
- Начинът по който се пише коалиционното споразумение, плодотворен ли е? Крие ли опасности да се запишат неизпълними неща само и само да се състави кабинет? Кои зони намирате за критични?
- Първата трудност е как да се направи бюджетът за 2022-а в състояние на висока инфлация и на много претенции за финансиране на секторни политики. Втората трудност е какво да се направи с много високите цени на тока. Първите предложения са по-скоро популистки - да няма увеличение от началото на годината.
А кой ще плати разликата? Или в бюджета за 2022-а ще се увеличи дефицитът в системата на държавната енергетика. Това не може да продължава безкрайно. Третата трудност е увеличаването на социалните плащания - за пенсии, майки, по-бедни семейства. Инфлацията изяжда увеличенията за тази година, трябват нови политики.
- Най-сетне се видя връзката икономика - ваксинация. Мислите ли обаче, че може да има успех при ваксинацията само с информационна кампания? Или трябва към нея да се добавят и стимули, и санкции?
- Най-належащата тема наистина е ваксинацията. Ежедневно даваме ненужни жертви заради това, че малко хора са ваксинирани. Новото правителство трябва веднага да почне кампания за ваксиниране.
В Щатите, а и в доста други държави се дават парични стимули за ваксинация. В България дори не се е предлагала сериозно такава мярка.
- Какво досегашните кабинети не направиха за намаляване на тази огромна пропаст между бедни и богати у нас? Възможно ли е тя да бъде стопена за кратък период от време и как?
- Пандемията увеличи разликите между бедни и богати, високата инфлация в последните месеци допълнително увеличава неравенството. Трябват политики веднага - едно голямо предизвикателство пред новата коалиция.
- Възможна ли е нулева корупция и как? Достатъчно ли ще бъде просто намаляването ѝ в нормалните за останалите държави размери? Както и ефективни наказания за съгрешилите?
- Нулева корупция е похвална цел. Да видим конкретните мерки. За тях трябва време - просто защото се декларира желание, не означава, че мерките ще сработят. Миналото е показателно в това отношение.
Хубавото тук е, че новите управляващи са изпитвали бремето на корупцията от гледна точка на частния сектор и имат конкретни идеи. Да им пожелаем успех.
- Кои са най-големите предизвикателства, които могат да направят живота и на този коалиция, и на този парламент кратки - пандемията, буксуването на икономиката, политическите боричкания вътре в нея?
- Учредителите на ПП имат големи амбиции за промяна. Без такива амбиции не може - похвално е, че се гледа високо. Но помним и други правителства с високи и неосъществени цели. Въпросът е какво е различно сега. Това ще разберем в следващите месеци. Засега още само гадаем. Хора с добро образование - да. Хора с опит в управлението на фирми и кадри - да. Хора, живели в добре управлявани страни - да. Това е.
Тук е полезно да знаем новата ни политическа история за сравнение. Сергей Станишев отговаря на същите критерии и в първите месеци правителството му имаше голямо одобрение. Коалициите са опасни в такъв аспект.
CV
l Роден в София на 13 юли 1970 г.
l Завършва УНСС специалност “Международни икономически отношения”
l През 1991 г. защитава докторат в Питсбърг
l През 1995 г. постъпва в Световната
банка
l От август 2009 г. до февруари 2013 г. е финансов министър и вицепремиер на
България
l В момента се занимава с преподавателска и изследователска работа в Лондон и САЩ