Димитър Илиев: Най-важното е бъдещите шофьори да знаят как да спират в рискова ситуация
Връщането на полигона е хубаво нещо, но подготовката за екстремни ситуации трябва да е преди всичко
- Митко, нека започнем малко по-отдалеч. Защо реши да влизаш в политиката?
- Защото много неща, които се случваха в България, не ми харесваха. Дразнеха ме. И тогава попаднах на съмишленици, което е най-важно. Хора, които искат и могат да променят нещата. Когато съвпаднат ценностните системи и моралът, нещата стават лесно. Заради това реших да помогна. Колкото съм успял, успял.
- А не съжаляваш ли, че не влезе в парламента?
- Не. Все още не чувствам в себе си голяма амбиция да вляза в политиката, да стана депутат. Амбициите ми винаги са били да помагам с каквото мога като експерт. Поне вярвам, че съм такъв. Защото за разлика от другите професии шофьорлъкът се учи цял живот. В момента, в който решиш, че всичко знаеш и можеш, вече си на ръба. И много е лесно да предизвикаш трагедия. Която засяга не само теб, но и много хора, които никога не си познавал. Деца загиват, остават сираци. А нали за тях се борим. Да имат светло бъдеще. Всички казваме, че правим всичко за децата си, но като седнем зад волана, понякога го забравяме.
Съжалявам само за едно. За месец и половина успях да се запозная отблизо с прекрасния Кърджалийски край. Видях се с много хора. Разговаряхме. Съжалявам единствено, че в мое лице тези прекрасни българи загубиха човек, който нямаше да спре да се бори за техните проблеми. А те не са малко, повярвай ми. Колкото и да ги крият и да не ги показват.
- Защо винаги, след като се случи голяма трагедия на пътя, започваме да говорим за промени в закона? Сега трябвало да се върне полигонът, има и други предложения.
- Да, факт е, че като се случи нещо подобно, настава голямо говорене. Но не трябва да забравяме, че първо това е една голяма човешка трагедия. Огромна. Това трябва да е целта на всичко. За мен лично най-важното е да се открие истината. За това си има органи, които да направят разследване. Не е наша работа. Иска ми се да вярвам, че те ще стигнат до истината. А от нея ще дойдат и поуките, за да не се допусне нова трагедия.
Да, Законът за движение по пътищата е променян много пъти. И е заприличал на старо палто с нови кръпки. Няма как от него да стане ново палто. Моята сила е другаде, в обучението, в човешкия фактор. Както има един лаф, най-важното в автомобила е задкормилното устройство. От него зависи всичко.
- И все пак, ако някой те пита, ти какво би променил в закона?
- Съжалявам, но по този въпрос въобще не искам да дебатирам. Колкото и да е кърпен един закон, колкото и слабо да е направен, той ще действа и ще предпазва. Това е толкова просто. Но в България, пък и може би на Балканите, свикнахме прекалено лесно да се избягват наказанията. Всеки си мисли, че дори да го хванат, ще се измъкне срещу 20 или 50 лева. Това води до трагедиите. Тези, които минават през България, знаят същото. Ще набутат някой лев и всичко ще им е простено. И от този момент, когато свикнеш да се измъкваш лесно, до трагедията остава само една стъпка. Толкова е елементарно. Повече трябва да се наблегне на обучението на шофьорите.
- Предлага се да се върне обучението на полигон. Какво е твоето мнение?
- Да, обучението, за съжаление, е на много ниско ниво. Просто крепим курсистите, колкото да вземат книжка и ги пускаме на истинското обучение. Но преди полигона трябва да има и други неща. За мен най-важно е да се научиш първо как да се ускоряваш и спираш в извънредни ситуации. Това на пътя е най-важното и заради него стават конфликтни ситуации и след това трагедии. Трябва поне малко в теорията да бъде залегнато прогнозирането. Защото то също е много важно. И двете са свързани с опита, но все пак може да им се обърне малко внимание. Защото всичко се променя в съвременния свят. Колите, хората, всичко. И трябва да сме подготвени за това.
- Като цяло какво ти е мнението за състоянието на пътищата у нас?
- Има много хубави участъци, има и безкрайно лоши. Винаги сме в безпаричие, когато се отнася до пътищата. Да се оправи маркировката, да се стегнат мантинелите. Например тази на мястото на трагедията въобще не трябва да е от този тип. Това трябва да спре. Да разберем, че всяка спестена или открадната стотинка от пътя води до трагедия.
- Ти пусна едно видео на отсечката, което предизвика голям интерес. Защо го направи?
- Просто като някакъв вид обучение. Интересно ми беше какво е виждал този човек, който е карал автобуса. Как се е ориентирал на пътя. Заради това го направих. Но искам да подчертая пред “24 часа”, че причината за трагедията не е това, което се вижда на моето видео. Това ще се установи от следствието. Самият факт, че от май насам през този участък сигурно са минали 1 милион автомобила без толкова сериозен инцидент, показва, че причината е друга. Надявам се, че разследването ще бъде задълбочено и ще обхване всички страни на трагедията. Сигурен съм, че до нея са довели много фактори, които, за съжаление, са се подредили лошо.
- Ти имаш ли лично обяснение за катастрофата?
- Не. Може да са се случили 100 неща. Може да е заслепен от автомобил в другата лента, може някой да го е задминал и да го е избутал. Може да си е гледал телефона, което днес е най-голямата причина за катастрофите. Хората просто не искат да разберат, че минималното разсейване е фатално. Миг невнимание.
Причините ще ги разберат органите, които правят следствието. Заради това казах, че истината е изключително важна. Да, за съжаление, няма да върне хората обратно. Но ще донесе някакво успокоение на близките на загиналите и на тези, които оцеляха в тази огромна човешка трагедия. И след това може да се вземе едно истинско решение. И за закон, и за обучение. А не да се направи поредната кръпка.
- Липсва ли ти бегачката понякога?
- О, не. Ни най-малко. Всяко нещо с времето си. Моето отмина. Е, качвам се понякога на нея, но само за шоу. Или да покажа на курсистите в школата ми какво трябва да направят в дадена ситуация.
CV
* Роден на 2 август 1975 г. в София
* Завършва средното си образование в Професионална гимназия по транспорт, а през 1998 г. и висше в Националната спортна академия, специалност “Автомобилизъм”.
* 8-кратен шампион на рали на България, носител и на Източноевропейската купа на ФИА
* С Илия Чубриков и Крум Дончев са единствените родни пилоти, спечелили рали “България”
* Баща му Владимир Илиев също е един от известните ни състезатели и преподавател в НСА
* На последните избори Димитър водеше листата на “Продължаваме промяната” в Кърджали