Цветелина Пенкова: Защо не слънчевата енергия от Стара Загора да захранва училища в Белгия
За да се случи това, Европа се нуждае единна енергийна мрежа, казва евродепутатката от групата на "Прогресивния алианс на социалистите и демократите" и БСП
- Г-жо Пенкова преди няколко дни проведохте събитие в Стара Загора с младежи и представители от областта за бъдещето на енергетиката в България. Какви бяха отзивите и как реагират хората на предстоящите промени в енергийния сектор?
- Събитието е част от кампанията “Когато младите говорят…#EUphoria”, която инициирах през лятото. Идеята е да дадем думата на младите хора на България, да представят своите идеи за развитие на страната ни и на ЕС в рамките на провеждащата се Конференция за бъдещето на Европа. В този втори етап на кампанията организирахме събитието в Стара Загора, защото заливащите ни, доста често неверни, новини за очаквания енергиен преход провокират страховете на работещите в региона, а и на цялото общество.
Важно е да се чува гласът на младите хора. На всички организирани до сега срещи в цялата страна те ясно заявяват, че опазването на околната среда и биоразнообразието са един от най-важните приоритети за тях. Отзивите, които чухме от гражданите и експертите в Стара Загора са, че е необходим ясен план за развитието на енергийния сектор, съобразен с параметрите на Зелената сделка. В настоящия програмен периода и в останалите целенасочени финансови инструменти за подпомагане, ЕС предоставя възможности за управление на социалните последици. Трябва да сме сигурни, че всяко инвестирано евро ще отиде за обществото, а няма да „потъне“, както често се случваше до сега.
- Какви ще са социалните измерения на предстоящия енергиен преход и какви са възможностите пред България да се справим по-лесно с това?
- Най-важният елемент е, че енергийната трансформация, през която преминава Европа няма за цел да засили неравенствата или да дестабилизира дадена икономика. Точно обратното. Именно за това беше създаде Фондът за справедлив преход от малко над 17 млрд. евро, от които България може да получи 1,178 млрд. евро. Тези средства ще бъдат насочени към преквалификация на заетите във въгледобивния сектор. Заедно с останалите оперативни програми и Националния план за възстановяване и устойчивост, с който България има достъп до 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми, можем да поставим основите на модерната икономическа база, с производства от ново поколение, която да ни гарантира бърз растеж през следващите години.
Важно е да отбележим, че и настоящото статукво също има своята цена. Според данни на Европейската комисия има тясна връзка между нивото на замърсяване и брутния вътрешен продукт – районите с по-голямо замърсяване обикновено са и по-бедните в ЕС. Именно този проблем трябва да решим, за да може работните места да са устойчиви и да се развиват с адекватно и оптимално темпо.
- Кой е най-големият проблем в настоящия момент пред работещите в сектора и как може да се реши бързо?
- Най-големият проблем за хората в региона в момента е липсата на адекватна информация. Тя е заменена с разпространение на неверни слухове, които насаждат страхове. Поради политическата обстановка и постоянния цикъл от избори през тази година, спекулирането с информацията по темата енергетика се превърна в предизборната реторика, а не в градивен дебат.
Истината за България е, че сме закъснели с цялостното планиране на енергийния ни преход. Въпреки това, все още имаме шанс да си свършим работата отговорно и да използваме средствата, до които ще имаме достъп, за да подпомогнем работещите в минния сектор. Трябва много ясно да кажем, че никой от Брюксел не ни е забранил да използваме въглищни централи за производство на електроенергия. Въпреки това, ако искаме да следваме политиките, които ние сами сме гласували и приели, за по-чиста околна среда и намаляване на парниковите газове, въглищната енергетика трябва да бъде със затихващи функции. Зелената сделка не е нещо ново, а просто по-амбициозно и всеобхватно продължение на желанието на обществото за по-чиста околна среда и по-здравословен начин на живот. Тя съчетава в себе си индустриалните, енергийните и социалните политики, които ние сами сме начертали – всички европейски граждани.
Трябва да се търси пресечената точка чрез съвместна работа на националните и европейските институции, на синдикатите, индустрията и на всички заинтересовани страни, за да се създаде реален и работещ план за развитие на сектора. Силно се надявам, че след този трети рунд на парламентарни избори, най-накрая ще има отговорни лидери, които да загърбят дребнавите различия и да се обединят около ясни приоритети. Българските граждани имат нужда от предвидимост и разумни решения, които да ни преведат през този турбулентен период, през който преминаваме като общество и икономика.
- Рекордното поскъпване на цените на газта и електроенергията е проблем за цяла Европа. Какви решения предлага Брюксел?
- Европейската комисия вече предложи пакет от мерки за справяне с високите цени на електроенергията. Част от мерките са за намаление на акцизи и данъчни ставки, други за директно подпомагане на потребителите, а трети са насочени към дългосрочно стратегическо обединение на европейския енергиен пазар.
В тази сфера Българската държава има водеща роля и имаме нужда от работещ парламент и стабилно правителство, което да може да променя нормативни актове. В конкретната ситуация, проблемите със стремглаво растящите цени в цяла Европа са по-скоро логистични и икономически. Рязкото увеличение на потреблението не даде възможност на производството да догони това увеличено търсене на стоки и услуги. Неправилното предвиждане на ситуацията доведе и до забавяне на поръчките за природен газ. Причините са ясни, има и решения. Такова решение е създаването на общоевропейска енергийна политика, чрез която да договаряме на адекватни и конкурентни цени дългосрочните си доставки на природен газ като една общност, представляваща 450 млн. души - и все пак бидейки третата икономика в света.
Трябва ни по-добра свързаност между електропреносните мрежи, а защо не и в бъдеще да се целим и в постигането на единна енергийна мрежа в рамките на Съюза. Това в момента звучи като абстрактно, но всъщност в средносрочен план е решение, за да може да използват максимално ефективно възобновяемите източници на енергия в ЕС. Защо слънчевата енергия от Стара Загора да не може да захранва училища в Белгия? Пренасянето и съхранението на „енергия“ са единственият начин да не я губим.
- Каква е ролята на държавата в енергетиката? Трябва ли да развиваме големи държавни централи, или по-скоро да оставим частния капитал да води процесът, а държавата да е просто регулатор на пазара?
- Всички предходни кризи и особено тази ни показаха, че във времена на изпитание имаме нужда от силна и стабилна държава. Именно в търсене на тази стабилност и предвидимост говорим за координирани решения на европейско ниво. Ако съберем политическите решения за следващите десетилетия на европейско ниво в енергетиката, в една ключова дума, тя определено ще бъде - „инвестиции“. Това предоставя възможност пред България да започне да мисли стратегически и да се ангажира с осигуряването на евтина и достъпна енергия за всички потребители.
Ядрената енергия има потенциала да продължи да бъде основата на енергийния ни микс и за в бъдеще. Технологията се е доказала като надеждна през последните 65 години и определено има още какво да ни даде. Фактът, че технологията е предвидим и постоянен източник на енергия, който не страда от капризите на времето и не отделя парникови газове, трябва да е достатъчна причина тя да остане незаменима част от нашия енергиен микс в обозримо бъдеще. България има стратегическо предимство пред останалите страни в региона, с това, че вече има действаща ядрена централа. На всяка цена трябва да инвестираме в изграждането на нови ядрени мощности на площадките в Белене и Козлодуй.