Българският лъв май не се готви за скок, а за клек
От Скопие се задава буря. Ето списък
на 16 неща, от които трябва да се откажем,
за да ни потупат по рамото
Не знам дали фактът, че Зоран Заев подаде оставка, е добър или лош знак за българската позиция. По-скоро тамошното ВМРО е известно с още по-крайните си антибългарски позиции. Всъщност вече дори не знам какво точно в момента е българската позиция, защото тя взе да става, меко казано, доста обтекаема.
Очаквам по стара българска традиция ние най-вероятно да приклекнем с очакването най-сетне да получим потупване по рамото от силните на деня.
Самият факт, че реалното или фиктивно българско гражданство на новия кмет на Скопие Даниела Арсовска бе използвано за брутален публичен линч над нея, а тя се отричаше от българския си паспорт все едно, че е обвинена в най-големия смъртен грях, ясно показва, че за днешната северномакедонска върхушка
да си с
български корени
е най-голямото
възможно
провинение
Крайно време е да разберем, че в сърцата на елита край Вардара е бетонирана вечна носталгия към Югославия и непоколебима любов към Сърбия.
Цялата първоначално пансръбска, а после коминтерновска и македонистка идея за нова “македонска” нация е построена на отричането и омразата към всичко българско.
Те, скопските “политичари” и “историчари”, никога няма да приемат обективната историческа истина, че в основата на съвременната македонска нация стоят българските гени и кръв, българската история и писменост.
А ние като добри и хрисими европейци най-накрая
ще преглътнем
“остарели”
понятия като
гордост и чест,
и ще кажем бленуваното “Да”. Всички знаци за това са налице. Наблюдавайки как в публичното ни пространство важни хора започнаха да пускат уж случайни фрази, “че патриотичните ни чувства може да са справедливи, но били грешни в сегашния контекст”, “да не взимаме емоционални решения”, “да не се взираме все в миналото, а да погледнем към бъдещето”, ми е повече от ясно, че българският лъв не се готви за скок, а за клек.
И нека всички, които подготвят лъва за клек, знаят, че когато приклекнем, ние не просто ще се откажем от претенциите си за “общо минало” със Северна Македония, а ще се откажем и от огромна част от българската история. Де юре и де факто ще направим следното.
- Отказваме се от българската държава на Кан Кубер, основател на Куберовата България на територията на днешна РСМ.
- Отказваме сме от Преславската и Охридската книжовни школи.
- Отказваме се от българския принос за създаване и разпространение на кирилицата, защото, както знаем, “славянската азбука дошла от македонските земи”...
- Отказваме се от свети Климент Охридски, защо е “светецът, поставил основата на “македонскиот язик”.
- Отказваме се от Охрид като столица на Българското царство.
- Отказваме се от цар Самуил и ослепените му воини, защото той е “вдигнал въстание срещу омразните българи и е основател на Средновековното македонското царство, което стигало чак до Варна”.
- Отказваме се от делото и границите на Българската екзархия.
- Отказваме се от българския характер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, защото “тя се борила най-вече и срещу плановете на София да присвои Македония”.
- Отказваме се от личности като Гоце Делчев, Тодор Александров или Даме Груев и хилядите знайни и незнайни български революционери, борили се за свободата на Македония, защото “те са в основата на съвремената македонска нация”.
- Отказваме се от Илинденско-Преображенското въстание, защото то е въстание на “македонския народ за свобода не само срещу Османската империя, но и срещу попълзновенията на българския империализъм и национализъм”.
- Отказваме се от военните си герои като полковник Борис Дрангов, командир на Българската офицерска школа в Скопие.
- Отказваме се от десетките ни хиляди предци, покрили с костите си македонските планини и полета по време на кървавите битки на Първата световна война в защита на българсия характер на Македония. Отказваме се от цялата 11 пехотна македонска дивизия (33 745 души), сражавала се в нашата армия срещу сърби, французи, англичани и руси, защото “нейните войници насила са били накарани да воюват за болните български амбиции”.
- Отказваме се от възрожденския си идеал за национално обединение и го обявяваме за “архаично” и “емоционално” въжделение на дедите, което ни е докарало само до “национални катастрофи”.
- Отказваме се от 99% от българската историография и школа, която през цялото си съществуване е доказвала българския характер на Македония.
- Отказваме се от всички генетични изследвания, които недвусмислено показват, че край Вардар, Искър, Охрид и Черно море живеят хора с абсолютно идентичен генотип.
Е, ще трябва и да приемем нещо, например, че “Царство България е фашистка държава, която не е освободила македонците от сърбите през 1941 -1944 г., а насилствено ги е окупирала и избивала, а хиляди жители на Скопие, посрещали българите като освободители, са “организирана насила от българския фашистки окупатор масовка, призвана да обслужи нацистките кинохроники”.
Щях да забравя. Може би е редно
да се откажем в
знак на добра
воля и от част от
българската
литература -
общо взето, всичко от Иван Вазов до Димитър Талев. И разбира се, ще трябва да им харижем и Никола Вапцаров, който за скопската мисъл е “македонски творец, принуден от обстоятелствата да пише на български”.
И разбира се, още една малка отстъпка - ще трябва да прием, че “българите са от татаро-монголски произход, диво азиатско племе, занимаващо се основно с грабежи и убийства”.
Всъщност отказът на Северна Македония да признае историческата истина за това, че горепосочените личности и събития са български или по-милозливо казано “общи”, не означава нищо друго освен това, че
съвсем скоро и
на най-високо
европейско ниво
чисто български исторически лица и достижения спокойно ще се обявяват и пропагандират за “северномакедонски”, и то от държава, която ще е пълноправен член на ЕС.
Скоро след това очаквайте епизод за “погазваното македонското малцинство” в България, а после и приказките как в една “Европа без граници” няма да е много ясно дали Благоевград и Банско всъщност не са точно Югозападна България, а просто са Източна Македония.
Затова Гърция води пунически войни Скопие да забрави за “античния древномакедонски корен” и да го признае за част от елинската култура. Защото гърците са мислели не само за вчерашния ден, а най-вече за утрешния.
Това с клякането пред “македонизма” веднъж се е случвало в българската история, когато през 1945-1947 г. БКП целенасочено и под съветски диктат в името на интернационалната дружба насилствено денационализира Благоевградския край и обявява и най-лекия патриотизъм за проява на “великобългарски шовинизъм”.
Тогава тези действия са довели до трагедия, сега ако политическият ни елит не прояви национален разум и устойчивост, може да превърне повторението на тогавашната трагедия и позор просто в
поредния
еврофарс с
трагични
последици
за българската национална идентичност.
Този път смокиновото листо на подобни действия няма да са “съветските”, а “европейските ценности”. С две думи, от Скопие се задава буря, а както споменах, българският лъв май се готви не за скок, а за клек. Дано не съм прав, но както се казва “А дано, ама надали!”