Милен Митев: Всеки от БНР, който усети опит за натиск, да се обръща към мен
Журналисти от радиото ще правят екипи за проверка на фактите за COVID-19, казва новоизбраният генерален директор на БНР
След 3-месечно временно управление на БНР Милен Митев бе избран на 27 октомври с 4 гласа от Съвета за електронни медии за генерален директор на общественото радио през следващите 3 години.
37-годишният юрист е завършил английската гимназия в Пловдив и право в Софийския университет. Живее с приятелката си.
- Г-н Митев, как посрещнахте решението на СЕМ, с което ви избраха за генерален директор на БНР?
- Със силно вълнение. От 2009 г. работя в националното радио със съвсем малко прекъсване и наистина все още ми е малко трудно да повярвам, че са ми дали този шанс и тази голяма отговорност да поема неговото управление за следващите 3 години.
- Каква ще бъде първата ви стъпка?
- Трудно ми е да кажа, защото има много неща, които трябва да бъдат свършени още до края на тази година. Може би първата стъпка ще бъде именно подреждането на приоритетите за следващите няколко седмици и месеци.
- В концепцията ви е идеята да направите екипи за проверка на фактите, като първият ще е за COVID-19. Защо?
- Тази тема изключително силно поляризира обществото, а се опасявам, че на много места се промъква съмнение за размиване между доказани факти и изразяване на мнения. Разбира се, БНР като обществена медия винаги ще отстоява правото на различни мнения, но е много важно, когато предоставяме информация на своята аудитория, тя да е наясно кога става дума наистина за научни факти и кога за нечие конкретно мнение.
Екипите за проверка на фактите
нямат за цел да цензурират нашето съдържание,
а напротив, по-скоро да го обогатят и да го направят по-полезно за хората.
- Как практически ще се случват проверките?
- Това ще бъдат екипи от журналисти, чиито графици ще бъдат разработени така, че определена част от времето да могат да правят проверка с информация от различни източници, включително световни, така че да сме сигурни в това, което разпространяваме. Ще работим и с други обществени медии, за да формираме европейска мрежа за проверка на фактите. В много други обществени медии в Европа също тепърва се създава подобна организация и се надявам, че ще можем да си бъдем взаимно полезни.
- Какви други екипи ще подготвите?
- Този за COVID ще бъде първият, защото като всяко нещо, което стартира, трябва внимателно да го оценим как работи на практика. След това ще може вече да идентифицираме и други важни теми, по които е необходимо да работят подобни екипи.
- Какво още предстои да се променя в радиото под ваше ръководство?
- Преди всичко модернизиране на радиото, защото в днешно време медиите отдавна са разчупили традиционните си граници. Независимо дали са тръгнали като радио, телевизия, вестник, интернет сайт. Вече има доста сериозно застъпване в съдържанието и в медийните продукти и нито една медия не може да си позволи да се затвори само в едно изразно средство. Разбира се, в радиото акцентът ще продължи да бъде върху звука и върху ефирните програми, но това не пречи те да се обогатяват.
В началото на възхода на социалните мрежи много хора предричаха, че традиционните линейни радио и телевизия до няколко години ще изчезнат. В днешно време спокойно може да кажем, че това не е така. Радиото и телевизията ще продължат да съществуват много дълго време. Въпросът е доколко ще запазят своето значение. Като обществена медия БНР е длъжно да даде всичко от себе си и затова много ми се иска в радиото да се установи култура на стремеж към развитие.
- Вие имате вече опит като генерален директор на БНР през последните 3 месеца. Какви са взаимоотношенията ви с журналистите и служителите в радиото?
- Винаги съм се стремял да бъда отворен към всички колеги, независимо от позицията, която съм заемал в радиото. Ще продължа да изповядвам тази управленска философия. Моят телефон и моята врата ще бъдат винаги отворени за колегите, които не трябва да имат притеснения да споделят своите впечатления, тъй като понякога,
когато човек
седне на високия
стол, губи
перспективата
от терена, на който се намират другите. А е много важно тази перспектива да я има, особено когато се взимат важни стратегически решения. Така че ще продължа да влагам максимални усилия в поддържането на добра комуникация с всички колеги.
- Смятате ли да променяте водещи, гласове, предавания?
- Бих искал всички решения, свързани с програмите, да се вземат с тяхно участие. В радиото има програмен съвет, който координира програмното съдържание. Всяка програма има своето ръководство в лицето на директори, главни редактори и зам. главни редактори, а също така има и редколегия. Мисля, че решенията, свързани с конкретни промени в програмните схеми, трябва да дойдат именно от тези хора, които се занимават със създаването на програмата. Аз виждам ролята на управителния съвет и на генералния директор по-скоро в това да им създаде условия да правят това, което искат, отколкото да се меси в тяхната независимост и решения.
- Как ще се справите с външния натиск и как ще пазите журналистите си от него?
- За голямо щастие, до момента не съм се сблъсквал лично с подобен натиск. Продължавам да отстоявам тезата, че
работата на ръководителите е
именно да играят ролята на преграда
пред такъв натиск, за да не достигне той до журналистите. Затова бих насърчил всеки журналист, който по някакъв начин почувства, че някой се опитва да му влияе, да се обърне към мен, към ръководството на БНР, защото нашата работа е с целия ресурс, който радиото има - и финансов, и организационен, и всякакъв, наистина да застанем зад тези хора и да ги защитим, за да се чувстват те сигурни, че могат да вършат своята работа.
- Пред СЕМ обяснихте, че бюджетът на радиото не е трагичен. Какъв е новият, който е предложен за 2022 г.?
- В предложението си сме заложили увеличение на средствата за персонала, т.е. средствата за заплати, осигуровки и хонорари за външни сътрудници, защото смятам, че това е основната стъпка към мотивирането на хората. Именно в това виждам основната задача на ръководството - да създаде възможно най-добрите условия на експертите да свършат своята работа.
Заложили сме в бюджетната рамка за следващите три години по 10% за всяка от годините, но разбира се, зависи дали Министерството на финансите и Народното събрание ще я одобрят.
- Ще работите с управителен съвет, останал от по-предишния генерален директор. Ще поискате ли оставка на членовете му, или ще продължите с тях?
- Не възнамерявам да искам тяхната оставка. Вече няколко месеца имах възможност да работя с тях. Истината е, че при всички тези сътресения, които се случиха в управлението на БНР през последните две години, може би членовете на УС са едни от най-силно засегнатите хора, тъй като те
работят вече
с 4-и генерален
директор
Те самите благодарение на тази ситуация имат изискване за стабилност и сигурност в радиото и за ясни правила. Мисля, че в тази посока визията ни съвпада, и смятам, че няма да имам проблем да работя с тях в оставащата част от мандата им.
- Няколко години сте били член на правната комисия към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). В тази връзка какви са световните тенденции в развитието на радиото?
- Правните режими на обществените медии са много различни в различните страни. Големият проблем на правната рамка е, че тя винаги играе догонваща роля спрямо технологичните и програмните иновации, защото те се случват веднага, а законодателството впоследствие ги догонва. Затова обикновено всяка нова инициатива е свързана с множество юридически въпроси. Така например в повечето европейски страни постепенно се въвеждат тестове за съответствие с обществената мисия. Когато една обществена медия пусне нов продукт, той първо минава през предварителна оценка дали съвпада и дали влиза в рамките на обществената мисия, за да може да бъде финансиран с публични средства. Така че примери има много и различни. Тук всяка държава е свободна да избере режима на регулация на своите обществени медии. Най-важното за законодателството е да се прави така, че да е технологично неутрално. За да не се налага да се променя твърде често, то трябва да даде възможност за развитие на медията като медия.
В нашето законодателство основният дефицит е в самото определяне на обществената мисия на БНР и БНТ, тъй като по-ясното и подробно дефиниране ще ни даде много повече аргументи да защитим необходимите ни финанси.
- Какво е най-належащо да бъде променено в нашия медиен закон? Вие участвахте в работните групи, които подготвяха законопроект за това?
- Най-належаща е промяната на модела на финансиране, който да бъде обвързан именно с обществената мисия. Мисията трябва да е първа, средствата да я следват. Първо трябва да бъде ясно поставена задачата на обществените медии и след това те да получат необходимите средства, за да я изпълняват.
- Поемате радиото в средата на предизборната кампания. Има ли то проблеми в тази ситуация?
- Кампанията върви сравнително добре, в рамките на очакваното, като имаме предвид, че като че ли дебатът в обществото вече стана доста неетичен и малко разчупва границите на добрия тон. Бяхме свидетели на определено недобронамерени участия в различни медии на кандидати в изборите. Екипите на радиото имат достатъчно опит в участието в предизборни кампании и вярвам, че колегите ще продължат да се справят добре със своите задачи.
- Как реагира семейството ви на новината, че вече сте избран?
- Вълнуват се много и ме подкрепят в решенията, които взимам, за което съм им много благодарен.