Илиян Терзиев: Ще защитим отрасъла от трусовете на времето
Скокът на цените на материалите е сериозен проблем, последица от пандемията, на който България трябва да намери решение. Нужен е механизъм за индексиране на договорите, за да няма срив, казва председателят на Камарата на строителите в България
- Инж. Терзиев, какви бяха най-големите предизвикателства пред строителния бранш през отминаващата година?
- Както за всички други отрасли и при нас през последната година имаше немалко предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 или с последиците от нея. Става дума както за работа в условия на пандемия, така и за проблеми например с доставките на материали. През последните месеци се сблъскахме и с нов проблем, който, за съжаление, не затихва, а се разраства и вече застрашава строителния бизнес. Става дума за драстично поскъпване на цените на строителните материали, което води след себе си още много проблеми. Да не забравяме и трудностите, които срещат колегите от пътния бранш през последните месеци със спрените разплащания от страна на държавата. Камарата застана зад справедливите им искания и ги подкрепя – така както би подкрепила всеки от членовете си.
По време на пандемията – с усилията и на собствениците на фирми, и на работниците, отрасълът успя да премине през нея без фалити и без големи щети. И сега, на Деня на строителя, искам да благодаря на всички заети в тази високоотговорна професия за усърдието и за неуморния труд.
Благодарение на всички тях
строителството е
един от най-стабилните
отрасли в страната
В него работят хиляди изрядни фирми, които дават хляб на хиляди семейства. Ние сме сред бизнесите, които не спряха работа в пандемията, пренаредила световния дневен ред и живота на много хора, заети в други сектори. Строителите успяваме да задържим възходящия тренд. Според секторния анализ за първото полугодие на 2021-а в ЕС България е сред страните с увеличен темп на строителна продукция – 1,7 на сто за второто тримесечие на т.г. в сравнение на предходното. За сравнение – за същия период най-голям е ръстът в Полша – 7,3%, а в Румъния е 4,7%. Но има и страни със спад. В Словения той е -3,4%, в Белгия е -1,8%, а в Словакия е -1,6%.
Ръст от 19,4 на сто има и в произведената за първото полугодие строителна продукция спрямо същия период на миналата година. Сега тя е на обща стойност 8 млрд. лв. - 4,5 млрд. лв. в сградно и 3,5 млрд. лв. в инженерно строителство, което включва пътища, ВиК, жп инфраструктура и др.
- Как според вас секторът ще се справи с рязкото поскъпване на строителните материали, настъпило в последните 5-6 месеца?
- Поскъпването на строителните материали е световен и европейски, не български проблем. И ние трябва да потърсим решение, за да се минимализират щетите. Той е следствие от значителния ръст в цените на суровини, метали и енергоносители в световен мащаб. Но за съжаление, създава огромен риск за срив в отрасъла с всички последици за обществото, работодателите и заетите. Както и с последици за икономиката на страната, в която строителството е един от основните двигатели. Ние като браншова организация сме длъжни да предприемем действия в защита на отрасъла и за намиране на работещо решение.
Затова сме поискали среща със служебния премиер. Инициирахме и срещи с партиите, които според социологическите проучвания ще влязат в следващия парламент –
проблемите ни нямат
цвят, те са национални и
за решаването им е
нужен и политически
консенсус
– особено за въпросите, засягащи отношенията ни с държавата и общините. Изхождаме от позицията, че политиците трябва да взимат информирани решения – затова сме ги поканили да ги запознаем с проблемите и да им предоставим експертното си становище.
Има сектори – като например ВиК, пътното строителство, където инфраструктурата е 100% държавна или общинска собственост, т.е. държавата и общините са единственият възложител на дейности. Също и на проектите по оперативните програми и предстоящото изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Трябва да вземем навреме мерки пред опасността от провал на европейските програми, защото в крайна сметка потърпевши ще са българските граждани, които няма да получат така нужното благоустройство във всички сфери на обществения живот. Най-трудно ще е с оперативните програми, защото за тях е нужно одобрение и от Европейската комисия.
Отделно има решения, които минават през одобрение от Народното събрание, като например държавния бюджет и промени в закони. Затова ние ще представим на партиите тези въпроси и бихме желали в добронамерен диалог да потърсим и намерим работещо решение.
За по-малко от година цените на металите скочиха над 100%, близо два пъти е увеличението при дървесината. 50-60% скок бележат цените на материалите, произвеждани от нефтопродукти. По данни на Европейската комисия строителният сектор генерира почти 10% от брутния вътрешен продукт на ЕС. По информация на Eвропейската федерация на строителната индустрия (FIEC) за периода ноември 2020 – март 2021 г. е регистрирано повишаване на стойностите за всички стоманени продукти. Например при армировъчната стомана покачването е със 110% в Италия, повече от 70% във Франция и Германия и около 64% в Испания. При битума процентите се покачват с 15, а при цимента е отчетено нарастване с 10%. Когато към това поскъпване добавим и проблема с доставките заради пандемията, който води до ограничено предлагане и постоянно високо търсене, се получава цялостна картина на трудностите пред отрасъла.
За разлика от развитите икономики обаче,
в България липсва
механизъм за
индексация на сумите
по договорите. И
трябва да го създадем
Той трябва да позволява да се актуализират основните ценови компоненти, които формират цената на строителния продукт – на горивата, материалите, почасовите ставки, минималната заплата, на механизацията. Механизмът може да важи и при понижаване на цените, което съответно ще доведе до поевтиняване на продукта. В момента вследствие на драстичния скок на цените на материалите оскъпяването на строителния продукт е средно над 25-30 на сто.
- А в камарата имате ли информация как другите държави в Европа решават проблема?
- С колегите от Европейската федерация на строителната индустрия непрестанно обменяме информация и заедно търсим решения. В Италия например е предвидена индексация на договорите, като се взимат под внимание цените за последното полугодие. В съседна Румъния от 30 август тази година има прието министерско постановление, което позволява на фирмите с текущи договори, които са сключени на определена цена и разполагат с издаден сертификат за плащане, да имат възможност да докажат промяна на цените на основни материали и суровини и съответно да получат индексация. В друга наша съседна държава – Гърция, е създадена работна група от университетски преподаватели и други експерти. Те са разделили строителството на 5 категории – хидро-, магистрали и пътища, общо строителство, електромеханично и морско.
И съответно във всяка категория според спецификата се предлагат различни проценти в коригирането на цените. За хидростроителството например промяната е с 18%, при пътищата, сградите и електромеханичното строителство е 25%, а при морското е 20%.
В България трябва максимално бързо да намерим и да въведем свой собствен начин за корекция в цените по договорите. В камарата сме събрали информация за увеличенията в инфраструктурното, високото, водното строителство и можем да я предоставим. Разполагаме и с данни за увеличаване на цената на работната сила.
- Има ли известно отдръпване на строителните фирми, особено по-големите, от изпълнението на инфраструктурни проекти и насочването им изключително само към изпълнение на обекти на частни инвеститори?
- Засега нямаме наблюдения за подобен процес. Но вероятно в бъдеще при подписването на нови договори това ще се случи - доколкото регулацията в частния сектор е по-лесна. Защото дава възможност за конкретно договаряне между двете страни.
- Законът разреши преди известно време инхаус поръчките, но никой у нас не написа правила и насоки за подробностите за тях. Прави ли са някои политици да заклеймяват този тип договори? Какво според вас трябва да се направи, за да може такова възлагане да не отива до крайности?
- Всъщност вие давате отговора на въпроса си. Говорим за европейска регулация, за десетилетна практика в развитите страни и не би трябвало с лека ръка да се отказваме от този инструмент за облекчаване на инвестиционния процес. Нека се направи задълбочен анализ, но в крайна сметка правилата се определят от законодателната власт. Ние изпълняваме законите такива, каквито са.
- Какво още трябва да се направи по отношение на законодателната база? Крайно време ли е законът за устройство на територията да се раздели на две – на устройствен закон и на закон, който да се съсредоточи само върху строителните дейности?
- Безспорно е, че са нужни промени в законодателството.
Професионалната общност – различните гилдии, се обедини и вече се работи по нов проект. Когато имаме готовност, той ще бъде представен и тогава ще имаме възможност да дискутираме и тези въпроси. Кое е главното – законодателството в тази област изисква радикални промени. И те трябва да бъдат направени с обществен консенсус и с активното участие на всички професионални общности – архитекти, конструктори, инженери, надзорници, строители. Ние
настояваме КСБ
да бъде включена
във всички
парламентарни
комисии и работни
групи,
които обсъждат въпроси в нашия ресор, за да допринесем с експертизата си при намирането на решения.
- Браншът все пак в общи линии върви напред, средната заплата се вдига, вероятно обаче се връща и проблемът с кадрите. Какво трябва да се направи за трайното му решаване, от кого зависи и какво прави камарата в това отношение?
- Ние като работодатели с години инвестираме в изграждането на квалифицирани кадри и затова търсим начини да ги задържаме, а не да ги изпускаме да работят в чужбина. Покрай пандемията много работници се завърнаха в България и веднага намират реализация. По последни данни заетите в строителството са близо 196 000 души. През първото полугодие има близо
14% ръст на
средната месечна
заплата в сектора спрямо миналата година, тя вече е 1117 лв. и този процес ще продължава.
- Има ли напоследък отлив в посока чужбина на кадри, техника и специалисти, т.е. строят ли българските фирми и в чужбина, къде и какви проекти?
- Не мисля, че можем да говорим за отлив. През годините българските строители успяха да изградят капацитет и има компании, които са конкурентни на чуждестренните и които изпълняват големи проекти и в страната, и зад граница. Искам да пожелая на всички колеги да множат успехите си и на следващия Ден на строителя да се поздравим с още по-добри резултати. А всички заедно, обединени в Камарата на строителите в България, убеден съм, ще успеем да защитим отрасъла от трусовете на времето.