Отказ от въглища до 2038 г. - 7 последствия от тази стъпка
Ако датата беше 2030 г., много повече работници можеха да искат компенсации
В предадения план за възстановяване и устойчивост е записано:
“Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища ще включва стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 г. Тези дати се отнасят до ангажиментите на ниво ЕС за 2030 г., 2035 г. като дата, предложена от бизнес организациите, и 2038 г. като крайна дата.”
Какво означава това:
1. Ангажимент на България да затвори въглищата до 2038 г. Този ангажимент трябва да се потвърди от технически анализ/модел и от бъдещото Народно събрание. Енергийните модели са много полезни, но те, общо взето, потвърждават онова, което им зададеш, тоест не могат да дадат отговор на политически въпрос вместо тебе. Що се отнася до Народното събрание, то най-вероятно ще потвърди годината,
обличайки
съгласието си в
объркани фрази, които могат да се представят по различен начин пред различни избиратели. С други думи, може да смятаме датата 2038 г. за 99% твърда.
2. Какво означава приемането на дата? Без дата и междинни стадии не може да се направи план.
Не става дума за това дали Брюксел ще даде пари или, а за това хората да знаят какво предстои в следващите години. Без дата работниците в региона (синдикализирани или не) не могат да водят преговори за условията за затваряне. Фирмите не могат да планират дейността си. Инвеститорите ще стоят надалече и няма да инвестират. Не могат да се планират заместващи енергийни решения, не може да се планира инфраструктура.
3. Без дата работниците са много по-малко защитени. С дата излизането е дело на правителството и то трябва да поеме отговорност.
Без дата
работниците
са оставени
на волята
на фалитите
или фирмените решения, които може да бъдат внезапни, неочаквани и неосигурени със средства.
4. Рано или късно е 2038-а? Зависи. Бизнесът искаше 2035, НПО-та - 2030, работници - 2049 г. и по-късно.
Нещо, което често се изпуска, е, че колкото по-ранна е датата, толкова по-изгодни компенсации могат да извлекат работещите. До 2038 година вероятно 2/3 от работещите ще са се пенсионирали или напуснали по някаква друга причина. Ако датата беше 2030 г. - много повече работници щяха да могат да изискват компенсации - финансови, обучения, преназначения и други ползи.
5. Кои централи ще затворят първи? Зависи. Логично е
онези, които са
в най-тежко
технологично
състояние
да са първи. Да, но има хитреци, които могат да обърнат тази логика. Имайте предвид, че централите няма да се изведат изведнъж през 2038 г. Някои ще са първи, после други, после други. Това е смисълът на изброените стъпки. Та замислете се кои да са първи. Освен това ангажиментът не е за “Марица изток”, а за цялата страна.
6. Ще скочат ли цените на тока, ще минем ли на режим, ще фалират ли бизнесите? Не, няма. България е част от обединения европейски електроенергиен пазар. Без ток няма да останем. Друг е въпросът какви мощности ще се градят, какви системи за събрание на енергия ще се развият и още много неща, които ще оправят нещата. Разбира се, нищо няма да е така, както беше, но това още не значи, че ще стане по-лошо. Важно е как се управлява този процес.
7. Ще има ли привлекателни нови работни места? Това в голяма степен зависи от предвидимостта на средата. Колкото по-предвидима е средата, толкова повече инвестиции. Министерството на икономиката има особено голям потенциал, но той трябва да се управлява умно, не бива да се краде, не бива да се мисли на дребно. Знам, не е лесно. Но си струва.
Това е накратко. Най-сетне има план. Общ, недовършен, уязвим, но план. Тук трябваше да сме преди 10 години. Или поне 5. Страх ни беше. Страх лозе не пази.
(От фейсбук)