Доц. Добри Ярков: Шанс е, че участваме в прехода към нисковъглеродна икономика
На откритите рудници до Медникарово вече отглеждаме говеда. Скоро ще има месни продукти от “Марица-изток”, казва ректорът на Тракийския университет
- Д-р Ярков, предстои визита на делегация от Тракийския университет в германския град Пасау. Каква е целта на това посещение?
- Наистина между 11 и 15 октомври наша делегация ще е в Пасау, с чийто университет подготвяме сериозно споразумение за бъдещо сътрудничество. Те са в топ 5 на германските университети в областта на икономиката, управлението и IT сектора.
Това е университет, който е със стратегическо значение за новите ни специалности - софтуерно инженерство, информационни технологии и третата в Ямбол - компютърна и комукационна техника.
И тъй като университетът в Пасау е с много висока репутация, той ще ни помогне за нашите бъдещи икономически анализи в процеса на трансформация на икономическия модел не само в област Стара Загора, но и в цяла България.
Това е шестият поред германски университет, с който сключваме договор. Другите са в Хановър, Карлсруе, Лайпциг...
- И те също ще помогнат, за да се превърне Тракийският университет в двигател на промяната в икономиката?
- Имаме самочувствието, защото нашият университет е мултидисциплинарен, с много високо ниво на екпертиза на цялата хранителна верига - от земята до трапезата, включително и контрола. Ние имаме три основни приоритета: човекът - неговото здраве и благосъстояние, опазване на околната среда е вторият стълб, третият е борбата с климатичните промени.
И заради това за година и половина сме стартирали 9 нови специалности, които са изцяло насочени към нуждите на бизнеса и на икономиката в страната.
Запълваме тези бройки 100%, което означава, че сме улучили в десятката. А от страна на бизнеса има интерес да ангажират студентите за работа при тях още от студентската скамейка.
- През тази година създадохте и ново звено на университета - Институт за устойчив преход и развитие?
- И той действа много активно. Имаме шанса да участваме в прехода от високовъглеродната в нисковъглеродна икономика, който предстои в област Стара Загора, в смяната на производството на енергия от въглища към производство на зелена енергия.
Започнахме реални действия с реални идеи, сега предстои подписването на договор с Българския енергиен холдинг.
Нашата сила е в производство и контрол на храните. И ние въведохме нова терминология, която взаимствахме от нашите колеги и партньори от Германия, от Англия - агроенергетика. Т.е. терените в откритите рудници, които са скоро рекултивирани или даже нерекултивирани - така наречените насипища, могат да се използват за производство на храна.
Ние направихме изследване на почвата, на водата и на растителността и за наша радост се оказва, че няма наличие на тежки метали и условията са подходящи да отглеждане на животни.
Говорим за терените на "Марица-изток". Там, в района на село Медникарово, вече отглеждаме говеда. Очакваме скоро да излезем на пазара с марка от продукти, основно месо, които произлизат от "Марица-изток".
Вече сме инвестирали доста средства. Купихме 100 животни от Германия - от района на град Хабен край Хамбург, вече станаха 200 - говеда от специалната порода "Галоуей", които са изключително издръжливи - отгреждат се на открито и оцеляват при темрератури от минус 40 до плюс 40 градуса по Целзий.
Те са и изключително здрави. Тях ще използваме за рекултивиране на тези нерекултивирани насипища. Това ще стане бавно, постепенно, не само с минимален финансов разход. В течение на времето тези животни ще вдигнат нивото на хумуса в почвата и ще подобрят нейното плодородие.
Така ние правим една естествена рекултивация и в същото време сме готови да излезем с краен продукт.
На пасбищата на тези говеда ще монтираме така наречените фотоволтаични дървета, които са конструирани в Техническия университет в София. Те са като дърво, като фотоволтаикът им е в короната. Те произвеждат енергия от слънцето. Така ще бъдем енергийно независими, а животните ще ползват лятно време сянката им.
Тези дървета са готови като разработка, остава да стартираме тяхното производство и да бъдат доставени в района на "Марица-изток".
Радостното е, че в този наш проект участват не само професори, доценти и асистенти, но и докторанти и студенти.
- Но дали днешните миньори и енергетици виждат бъдещата си реализация точно в животновъдтво и земеделие?
- Проектите в района на "Марица-изток" трябва да бъдат интегрирани. Не може да се гледа едностранчиво. Най-важното е комплексът да се запази като енергийно сърце на България, защото има дадености. Има енергийна инфраструктура, има пътна инфраструктура.
Всичко това трябва да се използва максимално с много разум и мисъл. Но и плавно и постепенно. Не може изведнъж, необходими са поне 15 години да стане този преход. Първо той да е социално ориентиран.
Следва да открие друг източник на гориво, който пази и съхранява околната среда. А нашата експертиза, която е най-силна в производството на храна и в продоволствието, може да бъде използвана на част от терените, които ще се ползват за земеделски нужди, като в същото време се ползват и за производство на енергия.