Илияна Раева: Обичам Витоша, обичам “Витошка”, в София съм на мястото си
Когато съм била в центъра на вулкана, Йорданка Фандъкова винаги ми е давала човешка подкрепа. Не съм изненадана от признанието - това е уважение към труда ни
Президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева даде специално интервю за “24 часа”. За историческата първа олимпийска титла за България в спорта, родил толкова златни момичета и световни легенди. И за признанието тя, треньорките на олимпийските шампионки и диамантените момичета от ансамбъла да бъдат обявени за почетни граждани на нейния роден град, любимата ѝ София.
- Госпожо Раева, България е родила толкова световни величия в художествената гимнастика, но най-после има и олимпийска титла. Как изживяхте вие този огромен успех?
- Усещането е изключително и то не отминава. Колкото повече време минава, толкова по-хубаво ми става. Чувствам се страшно удовлетворена. Горда. И много щастлива.
Категорично вярвам, че
времето избира
своите герои
Вярвам, че времето е чакало пристигането на този изключителен талант Весела Димитрова... Пътят към този златен олимпийски медал е много дълъг. Изпълнен е с много труд и усилия. Вложила съм страшно много енергия, любов и вяра. Винаги съм вярвала, че ще го постигнем. Не съм знаела точно кога. Но сега имам много време, почивам си добре. И непрекъснато въртя лентата, връщам се във времето. И установявам, че сякаш някаква сила ме е водила по верния път - да правя верните ходове, верните избори... Сякаш всичко е било предначертано и е трябвало да извървим точно този път. Нищо случайно не се случваше. Картините от пъзела се нареждаха. Всяка си отиваше на своето място, за да дойде и последната година- олимпийската година. Наистина има неща, които не знам как съм правила, а те са били верните. Затова не отдавам тези неща на себе си, а на силата, на Божествената сила. Затова съм страшно благодарна и неописуемо щастлива.
- Винаги сте били като тайфун, а в Токио ви виждах необичайно смирена и тиха... Защо?
- Изпитвах съвършено спокойствие. Всички близки до мен са го забелязали. Това е най-спокойното състезание, на което съм била, откакто съм треньор и ръководител. Май най-подходящата дума е точно смирение. Като че ли предусещах, предвкусвах. Знаех само, че трябва да съм спокойна, уверена и смирена. Такава бях и на лагера в Мураяма преди игрите. Абсолютно различна от всичко, което съм и съм била. Весела Димитрова също е истински огън. По принцип тя създава грешно впечатление за себе си, а е много темпераментна и чувствителна. Може да избухне като атомна бомба. Но на лагера и на самите олимпийски игри тя също беше изключително спокойна. Със сигурност ѝ е коствало много вътрешно. Но нито повиши тон - на лагера, на подиум тренировките, на самото състезание. Всички бяхме като в магичен кръг - аз, Весето, Мишето и момичетата. Беше като магия. Сякаш всички знаехме, че това е времето и мястото за сбъдване на голямата мечта на най-добрите.
- Когато събрахте отбора и в “24 часа” ги описахме като по-различни от другите златни, кръщавайки ги диамантените момичета, логично, имаше и хора, които коментираха - “е, чак пък диаманти”... Доказаха ли тези момичета колко по-различни са?
- Доказаха, че
те са диамантите
от всички златни
момичета в
историята
на художествената гимнастика. В първия миг, когато ги видях заедно - как изглеждат и как играят, казах на Весела, че в цялата история не сме имали такъв отбор. След 3 месеца дойде Вера Маринова и буквално повтори думите ми. Дойде Лили Игнатова и каза: “Те са уникални”. Неслучайно ти ги усети като много различни и ги нарече “диамантените” - те наистина са били предопределени да изкачат най-високия връх и да вземат този исторически олимпийски златен медал за българската художествена гимнастика, който толкова осезаемо липсваше във витрината ни.
Влизам в Спортната палата и гледам от двете страни на входа пише “Олимпийски шампиони” - и там няма нито една гимнастичка. Сега вече чакам да сменят таблото и да видя олимпийските шампионки от художествената гимнастика там. (Смее се.) Както и другите ни две прекрасни момичета, олимпийски шампионки, разбира се - Ивет Горанова и Стойка Кръстева.
Всички момичета, с които съм работила през цялата си спортна кариера, са прекрасни. Но не бях виждала отбор, който пет години абсолютно безропотно изпълняваше задълженията си в залата.
Мълчаливи воини,
които вярват
в успеха си
Такъв отбор като диамантените ни олимпийски шампионки не сме имали. Имали сме страхотни отбори, уникални гимнастички, всяка, носеща своята харизма. Но тези момичета сякаш от самото начало бяха богоизбрани. Връщам се на факта, че ги нарече диаманти - различни от всички досега. И това, че те са първите, докоснали се до олимпийски връх, вече говори - да, тези момичета са специални. Наистина са богоизбрани.
- През годините сте имали много медали и престижни отличия. Какво значи за вас да сте почетен гражданин на родната София? И не само вие, Весела, Михаела, олимпийските шампионки от ансамбъла...
- Това е голямо признание. Това е уважение към труда ни. Държа да подчертая нещо. През всички години, по време на най-трудните ми моменти, когато съм се намирала в центъра на вулкана, в най-горещата точка, в най-ужасните мигове за художествената гимнастика, Йорданка Фандъкова винаги ми е писала есемес, за да ме успокои и да ми даде подкрепата си, чисто човешката подкрепа. Изключително ценя и уважавам тази подкрепа на Йорданка Фандъкова. Когато сме имали успехи, винаги ме е поздравявала, и сега ме поздрави след олимпийската титла. Но тя беше единствената, която в най-тежките ми моменти никога не ме забрави и винаги ми е протягала спасителна ръка. Това ме е впечатлявало силно. Заради поста, който заема, и факта, че хората на такава длъжност невинаги имат възможност. Но тя намираше начин да покаже подкрепа с прекрасни думи.
И сега, обявяването ни за почетни граждани на София - много ми е приятно, но не съм изненадана, че тази жена го предлага лично и го прави, защото имам реална представа за изключителните ѝ човешки достойнства и за женската топлота на Йорданка Фандъкова.
- Какво значи София за вас?
- Любимият ми град в България, толкова много го обичам. В България най-добре се чувствам в София.
- Кое е любимото ви място в София?
- Обичам хубавите кафенета, хубавите ресторанти - много различни. Обичам “Витошка”. Обичам градината на НДК, фонтаните на НДК. Харесвам много своя град. Харесвам много входа на София откъм “Ботевградско шосе” - прекрасен вход. Години наред, когато влизам в София и именно през този вход, изпитвам едно уникално, красиво чувство - чувството, че влизаш в дома, който обичаш много. Чувствам се много добре в София и много на мястото си. Да, това е моето място.
Е, да не пропусна и планината. Първото, което всъщност щях да кажа, е, Витоша. Но ми изникна, че София е и много повече, че има толкова прекрасни местенца в самия град. Но, разбира се, най-любимото ми място е Витоша.
Професионално има и друго важно място - безспорно най-уютната зала за художествена гимнастика в света е “Арена Армеец”. Това го казват и чужденците, когато идват тук.
- След световни първенства - едно проведено и едно предстоящо, и традиционните световни купи, можем ли вече да наричаме София световна столица на художествената гимнастика?
- Тя е. Но всъщност София вече е олимпийска столица на художествената гимнастика.