България, накъде?
Президентът Радев е като генералите, които знаят как да спечелят войната, но не и мира
В последните месеци поне 20 президенти ми се обадиха, за да споделят своята болка и тревога от случващото се в страната.
В очите на света България днес изглежда като проблемна държава, с недобро име и репутация, без план и посока. Последни сме в ЕС по ваксинация, по Плана за възстановяване, по благосъстояние, по доверие в институциите и борба с корупцията.
Сами и
неразбрани сме в
спора със Скопие Нямаме план, в който ние самите, а и другите да повярват за дълбоки реформи и преход към зелена и иновативна икономика.
Изгубихме нормалността, вече няколко месеца живеем с абсурдите на популизма. Обществото е дълбоко разделено и противопоставено един на друг.
Елитът на нацията (в политиката, бизнеса и медиите) е фатално разделен и провален в мисията си да има план и решение за прогрес и развитие в държавата и в най-трудната ситуация. Свидетели сме на невиждан досега разпад на държавността и усещане за безпътица и хаос. Основният виновник за това е президентът Радев.
От ден първи на своя мандат той поведе своята битка за власт, създавайки дълбоки разломи в обществото.
Дори и в пандемия, отнела живота на десетки хиляди българи, президентът Радев заложи на противопоставянето, като не свика КСНС, нарушавайки закона, повече от година и половина, само и само да стои от засада на правителството. С надеждата да отслаби правителството Радев навсякъде обясняваше колко корумпирани сме, системно рушейки международната репутация на родината си.
Под крилото на генерала русофил се приютиха всички популисти и агресивно взеха властта.
Днес наблюдаваме агонията на управляваната от популисти държава.
Партии, плод на
политически
инженеринг
и финансирани от задкулисието, се упражняват в ролята на борци срещу статуквото, като се надпреварват да се кълнат във вярност на президента.
Отвратени сме от нецензурните думи, квалификации и обиди и липсата на елементарна етика, демонстрирана от популистите в 45-ото и 46-ото народно събрание.
В резултат на което проведените през юли парламентарни избори бяха с исторически рекордно ниска избирателна активност.
Служебното правителство на Радев грандиозно се провали в основната си задача - изборите.
Силата на Радев
идва от
слабостта
на Борисов
Радев е популярен само защото се позиционира като основния противник на Борисов. Ако оставим настрана измислената от задкулисието и прожектирана на хората до втръсване “генералска” битка между Борисов и Радев и погледнем по същество свършеното от държавния глава извън битката с Борисов, ще видим един провален президентски мандат.
Защото успехът на един президент не се мери нито с неговия рейтинг, нито с броя на мандатите, нито с водените битки, а се мери с прогреса в обществото, с модернизацията на държавата, с повишаване на благосъстоянието на хората, с надграждането на демократичните институции.
Един мъдър генерал ми казваше: “Ние, генералите, знаем как да спечелим войната, но не знаем как да спечелим мира”. Това важи с пълна сила за Афганистан, Ирак, Сирия, за Тръмп и за Радев.
Уважаеми Румен Радев, Христо Иванов и компания, искам да ви кажа, че
е лесно да
стреляш срещу
врага и да
рушиш,
много по-трудно е да изградиш наново разрушеното и да излекуваш раните на дълбоко разделеното общество.
Затова, ако искаме да съхраним това, което е останало от нашата демокрация и европейски път на развитие и да мислим за градеж, а не за разруха и разделение по пътя напред, решението е
да не се допусне
втори мандат
на Радев
Въпросът на въпросите е да дойде нов президент, убеден демократ и европеец, който да започне да лекува раните в обществото. Апелирам за единство на всички демократи и европейци в страната, които да се разберат за общи действия и фронт срещу Радев и популистите на предстоящите президентски избори.