Цивилни катаджии в България? Някога, но не сега!
Или поне докато полицаите с патрулките и
камерите престанат да се крият в храстите
Информацията в “24 часа”, че Франция все повече ще разчита на цивилни катаджии за справяне с джигитите по пътищата, развълнува читателите и фейсбук последователи повече от политическите драми, новата COVID вълна и талибаните в Афганистан.
И тази новина успя да поляризира населението - едните стигнаха до крайности, наричащи цивилните помощници на пътните полицаи еничари, а
другите
неистово
одобриха
френската
инициатива
и изявиха готовност веднага да станат цивилни катаджии срещу 22 хил. евро годишна заплата.
През годините нееднократно съм писал за проблемите по българските пътища, свързани с превишената скорост, с високата смъртност, с културата на движение, с подкупността на българските пътни полицаи, с размера на глобите и тяхната събираемост и какво ли не.
Приятели, познати и случайни хора постоянно ме питат защо не пишем по тези проблеми, а аз постоянно им обяснявам, че аз и мои колеги многократно даваме гласност на тези неща, но файда почти няма.
Тези, които ме познават, знаят, че съм имал късмета да карам вече повече от 20 години коли в десетки държави в Европа, а и не само.
Така че може да се каже, че имам “някакъв” опит. От известно време живея и работя и от европейската столица Брюксел. Белгийските шофьорски порядки определено успяха да ме изненадат.
В началото бях шокиран от факта, че разрешената скорост по улиците в столицата е 30 км в час, а
по претъпканите
булеварди -
50 км/ч
Повярвайте ми, единственото неудобство е, че трябва постоянно да натискате педала на спирачката и да гледате скоростомера да не превишите лимита, защото камерите дебнат на всеки метър. Благодарение на това обаче в Брюксел се кара толкова спокойно, че дори бих се доверил и на 11-годишния си син да седне зад волана.
Неизбежно остарявам, но в същото време си оставам привърженик на високите скорости и ме изумява ограничението през деня на магистралите в съседна Нидерландия от 100 км/ч - няма поршета, ферарита и ламборгинита, всички “лазят”.
Това вече е прекалено, особено като знам много добре възможностите на новите съвременни високотехнологични автомобили, които с усмивка на лице съм изпробвал по аутобаните в съседната на нидерландците Германия.
Това лято пътуващите към Южното Черноморие у нас вече не се оплакват от качеството на магистрала “Тракия”, след като бе ремонтиран участъкът между Чирпан и Стара Загора, а от задръстванията.
Те обаче не са причинени от количеството превозни средства по магистралата (не че са малко), а от неравномерното движение на участниците.
По българските пътища също
много добре си
личи огромната
поляризация на
населението
От едната страна са успелите нашенци със скъпите и бързи нови автомобили, а от другата (по-голямата) тези с по-старичките коли, които карат с далеч по-ниска от максималната разрешена скорост от 140 км/ч, за да пестят пари от гориво или пък защото са наясно с техническото състояние на “новия” внос, който са си купили.
Тези участници в движението са толкова опасни (ако карат и изпреварват със 100-110 км/ч), колкото и онези в лявата лента, които
летят с новите си
скъпи джипове
и лимузини,
присветвайки на другите с фаровете, за да се изместят.
Германия е единствената страна, където в голяма част от магистралите няма ограничение на максималната скорост.
Въпреки това там се забелязва годишната тенденция за нарастване на броя на автомобилите годишно с около милион, а броят на пътните произшествия се задържа на рекордно ниско ниво. Т.е. причината за смъртните случаи не е във високата скорост, а в състоянието на автомобилния парк и културата на шофьорите, възпитана най-вече и от глобите.
Така отново се връщаме към сакралната дума глоба.
Съпоставено с жизнения стандарт санкциите в страните в Западна Европа в повечето случаи вече не са по-големи от тези в България. Проблемът с глобите у нас е свързан с рушветите към униформените и лошата ниска събираемост на глобите.
В последните години корупцията при пътните полицаи не винаги е в познатия ни чист вид в даването в пътните документи при проверка на няколко банкноти, а в оборота от санкциите, запечатани от подвижните камери.
Проблемът не е
в камерите, а в
това, че в
повечето случаи
те са поставени
в патрулките,
паркирани в храсталаците на места със знаци за абсурдно ограничение на скоростта.
Докато има пътни полицаи, които приемат кеш, за да си затворят очите за дадено нарушение на пътя и съответно шофьори, които по този начин да пестят от огромните за българския стандарт глоби, няма да бъдат допуснати и цивилни катаджии у нас. Просто защото тогава няма да има нужда от официални пътни полицаи или поне във функцията си, която в повечето случаи изпълняват сега - предимно да санкционират, а не да облекчават живота на обикновения шофьор.