1992 г.: Русия слуша България за Македония. 2021 г.: София, Москва и Скопие в разнобой
Кои бяха водещите събития преди 29 г. според архива на “24 часа”
Елцин иска ЕО да признае Македония. С това заглавие на първа страница излиза в. “24 часа” на 5 август 1992 г. Тогава руският президент е на кратко посещение в София.
След като подписва българо-руски договор за сътрудничество Елцин коментира и наболелия въпрос с признаването на бившата югославска република.
“Елцин ни подкрепи изцяло по въпроса за Македония и поиска ЕО да признае независимостта й, минути след като София и Москва подписаха нов договор вчера.
Русия трябва да признае незабавно Македония, а как ще се казва тази страна, има право да решава народът ѝ”, заяви Елцин на пресконференцията.
Двете страни ще се обърнат към ЕО да признае Македония, за да се избегнат там кръвопролития, каза руският президент.
Той посочи, че Москва поддържа нашата позиция към Скопие и в много отношения се е ориентирала по нея."
По време на тази визита Борис Елцин е помолен и енергично посъветван от българския президент да признае Македония. Самият
Елцин е дълбоко
благодарен на
Желев за
отношението му
по време на пуча, когато Желев успява да се свърже с руския си колега по телефона. Отговаря му, че ще признае Македония час по-скоро, но протоколът не позволява това да бъде сторено на чужда територия. Затова руският президент подписва указа за признаване на Македония, отлитайки от България, още на борда на самолета си, а в София се ограничава до това да призове Европейската общност за признаването на бившата югорепублика.
България е първата страна, признала независимостта на Македония още през януари същата година. Това става след консултации между президента Желю Желев и премиера Филип Димитров в критичната седмица между двата тура на президентските избори у нас и при съвсем нееднозначно обществено мнение по този въпрос.
Самото
признаване става
в отсъствието от
страната на
председателя
на парламента
Стефан Савов и на външния министър Стоян Ганев, който пътува в самолет от Германия към София, носейки послание от Ханс-Дитрих Геншер да не бързаме с признаването на Македония.
Уважителното незачитане на мнението на Германия по македонския въпрос (макар и в обратен порядък) от страна на България е единственото сходство към днешна дата, близо 30 години по-късно.
Македония има ново име и вече се нарича Република Северна Македония (РСМ). България и Русия вече не са в толкова дружески отношения, както по времето на Елцин и Желев.
Москва повече никога не се е допитвала до София, нито се е ориентирала или целенасочено поддържала политика, изкована в България, по какъвто и да било международен въпрос.
С политиката си през последните години властите в Скопие отблъснаха София и от най-голям защитник и приятел я превърнаха в сериозен опонент. София, Москва и Скопие днес са в разнобой за ЕС.
По време на третото правителство на Бойко Борисов България наложи вето на започването на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС, въпреки настойчивите опити на Берлин да реши този въпрос по време на германското председателство.
Отношението на Москва към еврочленството на РСМ е много далече от положителните емоции на президента Елцин през 1992 г.