Васил Велев: Още има глад за инженери
Правителството да остави 900 млн. лв. за директна подкрепа на инвестиции в индустрията, казва ротационният председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели
Още акценти
По плана за възстановяване има възможност за още близо 9 млрд. лв. заеми с нулева лихва, нека да ги вземем
В картата за образованието трябва да има и данни колко души работят по специалността си
Няма нужда всяка година да се приемат 200 000 нови студенти
- Г-н Велев, националната карта на висшето образование помага ли на бизнеса? Явно в нея е вложен много труд и експертиза.
- Тя е направена да помага не само на бизнеса, а на цялото общество, за да има такова висше образование, каквото ни е нужно, че да е с такова разпределение по територии и направления, което да съответства на потребностите от кадри.
В картата се виждат много диспропорции. В този често цитиран Северозападен район за планиране съотношенията брой ученици в гимназия към брой студенти е 6,22 към 1. Тоест на 6 гимназисти се пада един студент. Другият регион с такъв дефицит е Югоизточният, там съотношението е 3 към 1. В другите региони съотношението е едно към едно, а в София е обратно - има повече студенти, отколкото ученици в гимназия.
- Какви други диспропорции се виждат?
- Пак в Северозападния регион на петима студенти, които са излезли от него и са отишли другаде да учат, има само един, който се обучава на място. От друга страна, в региона работят два пъти повече специалисти с висше образование, отколкото са студентите, които се обучават. В Монтана, Враца, Плевен има индустрия, но няма специалисти.
- Нали не искате във всеки регион да има вуз?
- Искам да кажа, че няма нужда с пари на данъкоплатците в другите региони да се правят нови университети, особено по направления, които нямат реализация. Докато в такива региони има смисъл да се откриват.
- Какво показва картата за реализацията на завършилите?
- В последните 5 г. на 100 завършили само 50 се реализират на позиция за висшисти. Имаме много повече производство на висшисти, отколкото е необходимо. Доскоро имахме на входа на вузовете повече места, отколкото са завършващите гимназисти.
Очевидно е, че не е нужно, няма никакъв конкурс, никакво състезание. Тази учебна година са приети да се обучават 216 370 души, два пъти по-голям капацитет имаме, отколкото са студентите, като тук са и 17 000 чуждестранни студенти. Аз ще кажа, че и тези над 200 000 са много.
- И какво да се прави?
- Да погледнем направленията, в които се обучават студентите. В специалности като администрация и управление, социални дейности, политика, психология, пиар и т.н., които не са търсени от предприятията, преди 5 г. са се обучавали 97 000 студенти, срещу 62 000 в инженерните, природоматематическите и аграрните специалности. Съотношението беше три към две в ущърб на бизнеса. След това започва промяна.
Икономическите места се намаляват с 41%, администрация и управление - с 40%, политически науки - с 38 на сто, социални дейности - с 40 на сто, и т.н. В последната година съотношението е почти изравнено, но правилното е обратното, би трябвало да е две към три. Не е нужно един студент да губи 4-5 години да учи икономика и да работи като продавач-консултант, за която позиция едноседмичен инструктаж е достатъчен.
Въпреки това намаление с 40% на специалността “Администрация и управление” в първи курс са записани 4830 студенти, да ги закръглим на 5000 и да ги умножим по 40, колкото е трудовият стаж. Това означава, че за 40 г. ще има 200 000 с тази специалност. Ще се пенсионират ли за 40 г. толкова хора в тази сфера? В цялата държавна и общинска администрация те са 110 000 души, но там работят още юристи, инженери, архитекти, икономисти.
Трябва да продължаваме да ги намаляваме, за да може да останат тези специалности, от които пазарът на труда има нужда - природо-математическите и техническите.
- Как ще стане това преструктуриране?
- Националната карта дава път на реализацията на студентите по определени специалности, а от друга страна са желанията им по университети. И ако някой университет тръгне да прави нови специалности, където няма реализация, или иска увеличение на бройката, би трябвало да му откажат. Това е смисълът на тази карта.
Само в инженерните специалности приемът е запазен. Но ако през 2015 г. са завършили 6,5 хиляди души, през 2020-а дипломираните са спаднали на малко над 4 хиляди. Освен че влизат малко, завършват още по-малко. Това, което тази карта не прави и беше нашата препоръка, е да има трето измерение, което да отчита в момента по специалности колко души работят в България. Ето, този разрез го няма в картата и настояваме да се направи.
- Как си сътрудничите с университетите, с държавата, за да се намалят тези диспропорции?
- Едното, което правим, е регулиране на план-приема в държавните университети. За тези, които се учат с бюджетни средства, трябва да има такъв прием, който да върши работа, за да се плащат данъци и занапред, да се възпроизвежда икономиката. Намаляването с 40% на нетърсените специалности не е малко, но трябва да продължи.
Другото сътрудничество е в средното образование. В по-ранна възраст да се откриват заложбите, нагласите на децата. Да се насочват към природо-математическите и техническите специалности повече деца. В Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено в над 1700 училища да се открият кабинети по STEM обучение - по наука, технологии, инженерство, математика, така че в по-ранна възраст децата да откриват заложбите си. Да има на входа на висшето образование деца, склонни да учат в инженерни специалности, природо-математически, технически специалности, от които икономиката има нужда. Да влизат с по-висок бал, да влизат по-амбициозни и по-подготвени.
Това, което допълнително от тази година сме постигнали, е възможността студенти да сключват договори с предприятия за реализация в тях, за провеждане на стажове и за работа 5 г. след завършването им при добри възнаграждения. Това е по специалности от списък, одобрен от Министерския съвет. Няма такси, безплатно е, това е стимул за студентите, а и начин да ги задържим тук.
- Тези диспропорции пречат ли за инвестиции в тези райони?
- По-големите компании проучват пазара на труда и там, където няма човешки ресурси, никой не строи завод. В Северозапада има много добро машиностроене, има големи компании, които са сред европейските лидери, а в следващите години там ще се пенсионират толкова много инженери, че не ми е ясно откъде ще дойде попълнението.
За инженерно-техническите кадри има глад, а и заплащането е добро. Давам ви пример с Минно-геоложкия университет, завършилите са с добра реализация, по-добро е заплащането им от завършилите икономика, даже от правото е по-добро. При металургията картината е подобна.
- Планът за възстановяване и устойчивост вече е оповестен. Какъв е коментарът на работодателите?
- Имахме втора среща с вицепремиера Атанас Пеканов. В плана има 12 нови проекта - 4 в енергетиката, 2 в медицината, 2 в социалните дейности и пазара на труда и т.н.
- Най-големите промени са в енергетиката. Вие какво приемате от тях?
- Предвиждат се 1000 мегавата парогазови мощности в комплекса “Марица-изток”. Защо точно 1000, а не 700, искаме разчети. Това, което го няма в плана и трябва да се добави, е дата на закриване на въглищните централи. Цената на въглеродните емисии в момента е 55 евро и по-добре това закриване да е планово, с мерки за заместващи мощности, за работа на освободените, отколкото с фалити с гръм и трясък. 55 евро, като го умножите по 1,35 т, които се отделят при производство на мегаватчас за ТЕЦ “Марица-изток 2”1 се получава 145 лв. само за правото да го произведе този ток. В тази сума ги няма въглищата, заплатите. С всички разходи цената на тока става 200-250 лв.
Вторият проект предвижда 125 км газопровод до централите в комплекса. Защо да идва от Стара Загора, след като на 20 км минава транзитният газопровод към Гърция, по-бързо и евтино да ги свържат с него? Има проект за търгове за 1700 мегавата веита за цялата страна, но той е за нови централи и съхранение на електроенергията, като ударението е върху съхранението. И има още 80 млн. лв. фотоволтаици на покрива на сгради за бита.
- След няколко години, като изтекат договорите на американските “Марици” и те дойдат до положението на държавната ТЕЦ, какво ще говорите?
- Спасяваме се. Ние правим свои фотоволтаични централи, много предприятия ги имат или строят и там цената е 55 лева за мегаватчас. И нямаме такси "задължения към обществото", нямаме мрежови такси, защото произвеждаме тока за себе си.
- Как ще коментирате предвиденото подпомагане за икономическа трансформаия?
- За икономическа трансформация в първия вариант на плана на Томислав Дончев бяха предвидени 100 млн. лв., ние заедно със синдикатите постигнахме 900 млн., но в последния вариант тези 900 млн. стават 591 млн. лв.
- Тоест има намаление?
- Директното подпомагане на бизнеса ще бъде 591 млн. лв., другото е подпомагане на банки, тоест финансови инструменти.
Ние настояваме да ги оставят тези 900 млн. за директна подкрепа на инвестициите в предприятията. Защото едно мощно инвестиране по целия фронт качва заплатите на хората. Подобрява конкурентната позиция. А без пряка подкрепа то няма да се състои в необходимия мащаб.
България има право на 9 млрд. лева при нулева лихва, даже може да е отрицателна. Казваме - вземете ги и ги дайте на банките като финансови инструменти. В момента има над 2,5 млрд. лв. финансови инструменти на пазара, които чакат някой да ги вземе. От оперативните програми на новия програмен период ще дойдат още.
CV
- Роден на 1 април 1959 г.
- През 1984 г. се дипломира във факултет “Автоматика” на Техническия университет в София.
- През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна
- В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история. Учредител и председател на съвета на директорите на “Интерфининвест” АД, управляващ съдружник на “БИК Холд” и др.
- Съучредител, а от 1999 г. изпълнителен директор на “Стара планина холд”
- Председател е на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България