Разпускането вечер след работа не е без значение: то оказва влияние на мозъка
Какво гледаш по телевизията? Ако
част от отговора е "турски сериал", то ти
си част от 68% от българските телевизионни зрители според изследване на института "Отворено общество" от 2022 г. Но турските сапунки са само кулминацията на телевизионната драма, иначе феновете на български и чуждестранни продукции със сигурност са много повече.
След работа си пускаме един епизод за разтоварване, а само за час време сме станали свидетели на предателства, изневери, ревност, манипулации и семейни войни. Герои се карат, приятели - предават, някой крие тайна, друг планира отмъщение. И докато следим сюжета развълнувани, мозъкът ни не седи пасивно пред екрана - той се учи и попива, без дори да осъзнаваме.
Разтоварването вечер несъзнателно се превръща в модел на подражание - конфликтите все повече изглеждат като нещо нормално, а неусетно точно ти си най-честата причина за скандал. Точно това доказва и ново изследване на Университета в Индиана -
колкото повече драма гледаме, толкова повече трупаме драматични особености в характера - интригантство, социално унижение и клюки
Проучването, публикувано в научното списание "Агресивно поведение", прави метаанализ на 33 изследвания с общо 21 хил. участници, свързани с реакцията на мозъка след различно телевизионно и медийно съдържание. Оказва се, хората,
прекалили с телевизионната драма, в действителност изграждат различен поведенчески модел. Макар разликата да не е голяма, тя е статистически значима, посочват изследователите. Но защо конфликтите оставят отпечатък в поведението ни? Отговор на този
въпрос търси екип от японски учени от университета в Осака. Според тях, когато гледаме сериал, мозъкът не следи само сюжета. Той
непрекъснато изгражда своеобразна карта на отношенията между героите
- кой на кого има доверие, кой кого мами, кой е съюзник и кой представлява
заплаха.
Става ясно, че именно конфликтните взаимоотношения се запечатват найясно в мозъка ни. При експеримент с доброволци, проследен чрез функционален магнитен резонанс, японските
учени установяват: след няколко епизода участниците много по-лесно разпознават враждите между героите, отколкото приятелските им отношения. С други думи - мозъкът, изглежда, отдава приоритет на информацията, която може да бъде свързана с опасност, напрежение или противопоставяне.
Но разликата не е само психологическа - конфликтните взаимоотношения са силно изразени анатомично в лявата
част на мозъка. За разлика от това приятелските взаимоотношения не показват значителни ефекти при същите критерии.
"Това изследване показва, че такова естествено социално разбиране се отразява в мозъка", категоричен е Тамами Накано, водещ изследовател в проучването. Тези открития предполагат, че мозъкът изгражда карта за ролите на персонажите от сериалите, а конфликтите служат като мощни опорни точки. Резултатите могат да задълбочат разбирането за възприемането на истории, социалното познание, ангажираността с развлеченията и бъдещи AI системи, които разпознават човешките взаимоотношения.
Ако телевизионната драма ни поставя в ролята на пасивни наблюдатели на чужди конфликти, съществуват и развлечения, които ангажират мозъка по съвсем различен начин.
Именно затова изследователите все по-често сравняват влиянието на телевизията и видеоигрите върху мозъка
Въпреки че и двете често попадат под общия етикет "губене на време пред екрана", проучвания доказват, че ефектът на двете развлечения съвсем не е еднакъв.
Последният голям метаанализ на учени от Шанхай обединява две десетилетия изследвания и стига до любопитен извод - умереното играене на видеоигри е свързано с малки, но статистически значими предимства при паметта, вниманието, пространственото мислене и когнитивния контрол.
Причината вероятно е, че за разлика от телевизионния сериал видеоиграта изисква непрекъснато активно участие.
Играчът не просто наблюдава историята - той я управлява
Повечето геймъри биха се съгласили, че видеоигрите изискват известна степен на умения. Всъщност интерактивният характер на
игрите ги е превърнал в потенциален инструмент за когнитивна тренировка, помагащ за упражняването на основни умствени способности.
За да отговорят на въпроса "полезни ли са видеоигрите?", китайските учени анализират данни от 133 изследвания с
общо 14 245 участници. Проучването доказва, че геймърите се представят подобре от негеймърите при задачи, свързани с внимание и възприятие.
"Все още има изследователи, които са
скептични към положителните когнитивни ефекти от видеоигрите. Много от тях твърдят, че развитите когнитивни умения се изразяват само в самата игра, но не и в реалния живот", коментират шанхайските учени и обясняват, че са нужни
още проучвания, за да може видеоигрите категорично да се приемат за полезни за мозъка от академичните общности.
Изследователите са групирали когнитивните резултати в пет области: памет, пространствена ориентация, зрително внимание, когнитивен контрол и интелигентност.
"Резултатите разкриват положителна
връзка между играенето на видеоигри и
общите когнитивни способности.
По-дългото време, прекарано във видеоигри, може да бъде свързано с по-високи резултати на когнитивни тестове",
пишат авторите на изследването. Всъщност видеоигрите имат най-силен положителен ефект върху паметта.
"При разглеждането на конкретните когнитивни области особено значима връзка е открита при паметта, което предполага, че видеоигрите може по-последователно да влияят върху уменията,
свързани с паметта. Една възможна интерпретация е, че хората, които прекарват повече време в игри, често и продължително използват умения, свързани с паметта, по време на игра", категоричен е екипът от учени.
Изследователите обясняват, че са нужни още изследвания, които да бъдат мащабни и дългосрочни, за да се изясни посоката на причинно-следствената връзка и дългосрочните когнитивни
ефекти. Важно е и да се установи кои игрови механики водят до измеримите ползи, добавят още учените.
Ако резултатите останат устойчиви, видеоигрите могат да помогнат за поддържане на когнитивната активност, обучението и дори програми за запазване на умствените способности при възрастни хора, коментират експерти.
