- Натискът на социалните мрежи да си блестящ и икономическата несигурност създават токсична среда за подрастващите
- Водещи английски учени отхвърлят тезата, че съвременните младежи са "поколение на снежинките"
Трагичната смърт на Пресли Гербер отново разпали дебата за психичните проблеми, с които се сблъскват новите поколения. 27-годишният син на супермодела Синди Крауфорд и бизнесмена Ранде Гербер почина в рехабилитационен център в Лос Анджелис след тежка битка с опиати, включваща дори спорни терапии. Въпреки славата, парите и звездния статут на семейството си младежът не криеше през какво преминава с надеждата да помогне на други в неговото положение. Открито говореше в социалните мрежи как и най-скъпоструващите терапевти всъщност не ти казват колко успокоителни трябва да вземаш, а просто ти ги дават, за да решаваш някои свои проблеми. И ти си мислиш, че ако увеличаваш дозата, те ще изчезнат напълно, което обаче не се случва.
Смъртта на Пресли Гербер съвпадна с огласяването на данни от мащабно проучване във Великобритания, чиято цел е да установи защо все повече млади хора имат проблеми с психичното здраве. Подобна тенденция се наблюдава и в редица държави и се води спор дали случаите се увеличават заради по-добра диагностика, или пък става въпрос за някаква емоционална крехкост и лесна ранимост, заради която някои експерти наричат родените в новия век “поколение на снежинките”.
Проф. Питър Фонаги, който е сред учените, извършили изследването в Англия, смята, че и двете неща са фактор, но основната причина е друга. Според него днес е по-трудно да си млад, тъй като икономическата несигурност и
натискът на социалните мрежи да си блестящ
създават силно токсична среда за подрастващите. “Те са поколение, изправено пред наистина сериозни предизвикателства, каквито не бих искал да съм имал на тяхната възраст. Възхищавам се на начина, по който се адаптират към среда, която е много по-трудна от всичко, с което на мен някога ми се е налагало да се сблъсквам”, казва пред Би Би Си 74-годишният клиничен психолог. Затова той отхвърля идеята за “поколение на снежинките”, т.е. че са прекалено чувствително и крехки, макар проучването да е установило, че в момента приблизително
един на всеки четирима младежи между 16 и 24 г. във Великобритания изпитва психически затруднения
При някои те са толкова големи, че се нуждаят от специализирано обучение и защитена среда за живот. Само през тази година около 205 000 души в тази възрастова група са получавали финансова помощ поради увреждания, свързани с ADHD (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) или аутизъм, което е трикратно увеличение спрямо 2019 г. и вече поглъща големи обществени ресурси от над 1,3 млрд. паунда годишно. Освен това прави впечатление, че най-голям ръст на тези случаи има в по-богатите райони на Великобритания. В някои от тях увеличението е от 630%, докато в бедните е между 30 и 50 на сто, което пък повдига въпрос дали всички имат равен достъп до медицинска помощ за диагностика и подкрепа.
В проучването са участвали над 100 експерти и семейства, сблъскали се с проблеми на психичното здраве. Мнозинството смятат, че по-голямата информираност кара повече младежи да търсят помощ, като тенденцията засяга и двата пола, но особено изразена е при момичетата над 12-годишна възраст. “Много е трудно да си млада жена в гимназия днес. Сексуалната агресия от страна на момчетата е сериозен повод за безпокойство”, казва проф. Питър Фонаги и добавя, че фактор са и обществените очаквания към дамите. По думите му за някои момичета те са толкова тежки, че
водят до тревожност,
хранителни разстройства, депресии, страх да посещават училище и усещане, че животът им няма смисъл.
“Хубаво е, че има такъв впечатляващ доклад, но той е безполезен, ако препоръките в него не се приложат на практика”, казва пред Би Би Си 22-годишният Омари. Той е преминал през трудни моменти в училище, но споделя, че учителите не са го чували. “Когато бях на 15 г., направих опит за самоубийство, защото страдах много от тормоз. Попадайки в болница, всички изведнъж проявиха загриженост, но аз усещах, че това е твърде късно и малко”, обяснява младежът.
17-годишната Матеа също се чувства предадена и тревожна за бъдещето си. Живее във временно социално жилище и се бори с депресия. “Никой няма да дойде и да подреди живота ми вместо мен. Трябва да се справя сама”, посочва момичето.
Междинният доклад, публикуван по-рано тази година под ръководството на проф. Фонаги, стига до заключението, че системата принуждава деца и възрастни да си осигурят официална диагноза, за да получат подкрепа. Причината е, че службите за психично здраве са претоварени и приемат само спешни случаи. Един на всеки трима души, насочени към тях за първи път, чака повече от година за среща със специалист.
Успоредно с това през последното десетилетие са намалели обществените места, на които младите хора могат да общуват безопасно и да изграждат чувство за принадлежност - като спортните клубове например. На практика средата се променя така, че
улеснява младите хора да стават все по-самотни
С нарастващата употреба на телефони и социални мрежи те ограничават живия контакт с връстници, което ги лишава от възможности да трупат социален опит. Бързо се засягат от коментари в интернет и не са в състояние да се справят с връхлитащите ги негативни емоции. А когато това се превръща в ежедневие, води до нарушения в съня и храненето, които са пагубни за детската психика.
“Справянето с проблема изисква действия от цялото общество, като се започне от сферата на образованието, заетостта, жилищното настаняване и се стигне до отношенията в самите семейства”, смята проф. Фонаги. Според него на младите хора трябва да се осигурят възможности да участват в различни обществени дейности, защото това поддържа психичното здраве. “Да кажеш на някого: “Забелязвам, че не си същият като вчера. Има ли някакъв проблем?”, понякога е от огромно значение, защото показва, че съществува човек, който е наясно със ситуацията, в която се намираш”, казва ученият. Той е консултант на британското здравеопазване по психичните проблеми на младите хора и споделя, че личната му борба в младостта го е мотивирала да се посвети на тази работа. Като тийнейджър се мести от Унгария в Лондон без родителите си, за да учи. Усеща го толкова трудно, че стига до мисли за самоубийство. Има обаче късмет да получи правилна терапия в местна здравна служба. “Те спасиха живота ми и искам днешните младежи да имат същия шанс като мен”, обяснява проф. Питър Фонаги.
