Филмът на датската режисьорка Май ел Туки "Неизвестна жена" (Kvinde ukendt) спечели "Златен лъв" на фестивала във Венеция тази година. Режисьорката разказва историята на Мари, бивша бавачка, която сега се омъжва за работодателя си. Действието се развива в следвоенна Дания, където героинята трябва да консумира брака възможно най-бързо, за да избегне порицание за миналото си.
Един мем се роди още преди началото на фестивала: в конкурсната програма има само един филм, режисиран от жена Ц и той се казва "Неизвестна жена". Режисьорката Май ел Туки, датчанка с египетски корени, е доста известна: филмът й "Кралица на сърцата" предизвика фурор преди седем години, а работата й с уважаваното студио Crown не може да бъде изтрита от автобиографията й.
Но героинята на филма Мари е наистина непозната жена, на която Ел Туки решава да издигне паметник. Дори името й е наполовина изтрито: някога се е казвала Карен Мари, но предпочита да забрави това, както и много други факти от миналото си.
За първи път виждаме Мари рано сутринта. Тя става безшумно от леглото си в богато обзаведена къща, отива на пръсти до кухнята, подрежда и си слага престилка.
Мъжът в леглото остава да спи. Богатият вдовец Кристиан, собственик на фабрика за ръкавици, наема Мари като бавачка на дъщеря си: майката на момичето умира от рак, а баща й няма време за детето. Времето минава и сега Мари не само спи с господаря на къщата, но и се готви да се омъжи за него.
Намираме я в решаващ момент от прехода от едно състояние в друго. Сватбата вече е насрочена и тя е напът да отиде при най-добрия шивач в града, за да преправи сватбената рокля на покойната съпруга на Кристиан (напомня за "Ребека" на Хичкок). Нова прислужница ще започне работа същия следобед, а междувременно Мари послушно върши домакинската работа, подготвяйки се да я предаде на новодошлата.
Навън е 1945 г. Дания празнува освобождението си от окупация; улиците са украсени с национални знамена, а развълнувани, пияни хора се втурват по площадите и танцуват на джаз. Не всеки може да сподели тази еуфория. Мари търси лекар, когото познава, във внезапно пустата болница и не намира такъв. Колега сухо я информира, че си е събрал багажа и е заминал за неизвестна дестинация, очевидно е сътрудничил твърде тясно с нацистите. Мари е принудена да се съгласи на унизителен и болезнен гинекологичен преглед, за да може друг лекар да й предпише болкоуспокояващи. След травматично раждане тя не може да прави секс без силни болки, но Кристиан не трябва да знае за това - нито за самото раждане, нито за мъртвото дете на Мари.
Неразделна част от общото празненство е публичната екзекуция на жени колаборационистки, спали с германците. Тълпата ги обгражда, съблича ги голи, подстригва косите им и след това рисува червени свастики върху голите им тела. Мари е свидетел на линчуването и едва не припада от ужас. Коментарът е излишен: лицето й ясно разкрива най-дълбоката й тайна и рисковете, ако тя бъде разкрита.
"Неизвестна жена" се основава на твърдата рамка на превъзходен сценарий, написан съвместно от Ел Туки и Марен Луиз Кен ("Борген", "Мостът"). Напрежението се натрупва с всяка изминала сцена, докато примката около врата на героинята бавно, но сигурно се затяга. Тук няма положителни или отрицателни герои, няма пряка конфронтация между доброто и злото. В края на краищата войната свърши, доброто триумфира, което означава, че няма бягство за виновните за някакво прегрешение. Но как се случи така, че почти всички се озоваха в този списък - жени преди мъже?
Филмът рядко се отклонява към риторични въпроси и остава еталонен психологически трилър. Използва се всяко художествено средство, за да се постигне това. Клаустрофобично чувство пронизва пространството - не само във вътрешните площи, но и в затворените дворове и тесните градски улици. Операторът Джаспър Спанинг сякаш използва хипнотично бавни движения на камерата и интензивен поглед.
Друг очевиден източник на вдъхновение за режисьорите са картините на изтъкнатия датски модернист Вилхелм Хамерсхой, който обичал да изобразява женски силуети в празни, отчуждаващи интериори, обикновено отзад, така че лицата им да са скрити. Подобни композиции в "Неизвестна жена" сякаш илюстрират заглавието на филма.
Нещо повече, най-важните елементи са уловени от лицето на главната актриса Матилда Арсел. Племенница на известния режисьор Николай Арсел, тя играе от тринадесетгодишна възраст. Ролята й във филма на Ел Туки очевидно е върхът на професионалната й кариера, толкова сложно и многостранно е актьорското предизвикателство, вариращо от умишлена статичност почти до екшън.
Вътрешният конфликт на Арсел е сблъсък между "неудобно минало" и настояще, пречистено от всякакви следи от него. Белязана в червено (единствената й блуза е в този цвят), Мари мечтае за момента, в който може да "се пречисти" със сватбена рокля и бял воал. В същото време тя се бори за достойнството си, за да не се превърне в тяло, подчинено на волята на мъжа. Ако Мари поеме инициативата, тя буквално си навлича бой. В противен случай е длъжна да лежи или да стои неподвижно, позволявайки да бъде третирана така, както мъжът - лекар, годеник, приятел от детството, шивач или просто случаен непознат, сметне за подходящо.
Режисьорката се е вдъхновила от основополагащата книга на Светлана Алексиевич "Войната не е с лице на жена" не заради материала (Ел Туки е провела собствено проучване на темата табу), а единствено заради избора на перспектива. Съдбите на жените по време на война винаги са интригували режисьорите - от класики като "Хирошима, моя любов" на Ален Рене и "Чочарка" на Виторио де Сика идват наум, докато от ХХI век са "Малена" на Джузепе Торнаторе и "Черната книга" на Пол Верховен.
"Неизвестна жена" обаче е може би първият филм, който изрично разглежда неравенството между половете. Там, където жените са принудени да използват телата си като единствено средство за защита, правата на мъжете остават неприкосновени. Бъдещият съпруг на Мари тихо е управлявал бизнес по време на окупацията и е изкарвал добри пари, но никой не го осъжда за това.
"Неизвестна жена" може да се нарече филм за колективната вина и отговорност.
Отговорността обаче не е за слабости, грешки и грехове, от които малцина са свободни в ужасните времена на война, а за лова на вещици, който мълчаливо е бил приет за легитимен. Бойците на Съпротивата във филма са малко по-съчувстващи от Гестапо, а датските знамена плашат героинята (а и нас също) не по-малко от нацистките. Патриотизмът е ужасяващ, когато води до преследване и публични екзекуции.
Може би затова Мари толкова яростно се стреми да се скрие между четири стени, за да избегне излизането навън. Тя обяснява на новата си доведена дъщеря: "Можеш да се скриеш от неприятни мисли като от гръмотевична буря и светкавица - просто дръпни завесите. Просто е нужна много практика".
Не че режисьорите се крият от неприятното; напротив, те го разкриват пред зрителя. "Неизвестна жена" обаче е по-малко политически филм, отколкото драма за личния избор. Мари гледа със завист и съчувствие към съседката си на площадката г-жа Берг, която е родила дете от някой друг и го отглежда сама. Да бъдеш сама срещу всички, е непоносимо трудно и затова траекторията на Мари неизбежно я води до сътрудничество. Не с нацистите, а с по-древните и стабилни структури, които лишават хора като нея от имената и правата им - семейството и държавата.
