Стъпва на формула за 14% белтъчини, 53% бавни въглехидрати и 29% полезни растителни мазнини според проучване на екип от Университета на Сидни
Госпожа Хикс започва деня си с голяма купичка накиснати за една нощ овесени ядки (6-7 супени лъжици от пакета с едрите) и малко сурови орехи. На обяд в чинията ѝ има около 150 грама - 5-6 пълни супени лъжици, сварен кафяв ориз, елда или киноа, около 100 грама печено пилешко филе или риба (в други дни яйца или козе сирене), 5-6 лъжици сварена леща и колкото си иска зелена салата с лимон. За вечеря тя избира един голям сладък картоф (около 200 г) и обилна салата от пресни зеленчуци, овкусена със супена лъжица зехтин екстра върджин или половин авокадо и четвърт лимон. През деня в някоя от почивките яде малка шепа сурови бадеми или непечени семена. Понякога и натурално кисело мляко или плодове.
При ръст 165 см и около 55-56 кг тя няма нужда от рецепти за отслабване, нито режимът е част от някаква модна диета с обещания за чудодейно излекуване от нещо - защо тогава обръща толкова внимание на храненето? Отговорът се крие в точната метаболитна математика на нейното тяло и нови данни от проучване за клетъчния рестарт.
При данните ѝ за физиката и лека до средна физическа активност се нуждае от около 1500 калории за деня. Менюто ѝ е проектирано така, че да осигурява 200 грама сложни въглехидрати (53% от нужната енергия за деня), 53 грама чист протеин (14%) и 48 грама качествени мазнини (29%).
В рамките на схемата 53-14-29 менюто на г-жа Х е примерно - подходящите храни могат да се комбинират по много начини. (Вижте типичните представители на полезните въглехидрати, белтъчини, мазнини в инфографиката по-долу.) Според проучване за храненето като средство за здраве този подход гарантира, че клетките получават точното количество гориво, без да се претоварват с излишни наситени мазнини, твърди изследване.
Интересът към този тип диети се разпали, след като учени от Университета на Сидни публикуваха своето проучване в авторитетното списание Aging Cell. Научният труд показва, че можем да обърнем посоката на клетъчното стареене назад само за 28 дни. При това, без да се подлагаме на мъчително гладуване или тотално отказване от въглехидратите, защото “не всички въглехидрати са лоши”.
В най-достъпните обяснения диетата е наречена подмладяваща.
За да уловят фините сигнали на стареенето, ръководените от д-р Кейтлин Андрюс изследователи към известния австралийски център Charles Perkins Centre провеждат прецизен експеримент с доброволци.
Учените поемат пълен контрол над менюто на участниците и проследяват 20 ключови биомаркера, сред които са нивата на холестерола, инсулина и С-реактивния протеин - основния маркер за тлеещо възпаление. Чрез прилагане на подходящ за практиката научен метод за изчисляване на биологичния товар на тялото, доброволците са разпределени в 4 гупи според диетичния режим, като всяка получава 14% от енергията си от белтъчини. Първата група спазва всеяден режим, богат на мазнини и близък до стандартното хранене в съвременната западна култура днес, втората е на полувегетарианска диета с повече мазнини, третата залага на полувегетарианско хранене с повече въглехидрати, а четвъртата тества всеяден модел с ниско съдържание на мазнини и високо количество сложни нерафинирани въглехидрати, които са популярни като “бавни”, защото са богати на фибри и не повишават рязко кръвната захар.
Когато след четири седмици учените анализират кръвните проби на хората и ги сравняват с изходни, резултатите преобръщат представите на фитнес индустрията. Докато групата със стандартно хранене тъпче на едно място по отношение на клетъчното здраве, останалите три започват да се подмладяват.
Най-мощният и статистически безспорен ефект се откроява в четвъртата група, където всеядното меню съдържа 53% сложни, бавни въглехидрати от пълнозърнести храни, зеленчуци и бобови култури, 28-29% мазнини и 14% смесени приблизително поравно белтъчини от животински и растителни храни. Това показва - твърдят изследователите - че ако наситените мазнини и тлъстите меса се ограничат за сметка на бавните въглехидрати, клетките буквално се разтоварват от оксидативния стрес, нивата на захарта в кръвта се успокояват, а маркерите на стареенето тръгват рязко надолу.
Физиологичният рестарт се обяснява с епигенетични изследвания, според които храната действа като софтуерен код за нашите гени чрез процеса ДНК метилиране. Тъй като натрупването на твърде много метилни групи заключва полезните гени и активира стареенето, специалистите обогатяват протоколите с метилови адаптогени и ценни хранителни групи.
