Излагането на замърсен въздух може да повиши риска от суицидни мисли и смърт вследствие на самоубийство както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, което подчертава влиянието на факторите на околната среда върху здравето на хората.
Нов анализ, публикуван в списанието "Епидемиология и обществено здраве" (Journal of Epidemiology & Community Health), установи, че краткосрочното излагане на фини прахови частици (PM2,5 и PM10), както и дългосрочното излагане на азотен диоксид (NO₂) и PM2,5, повишава риска от смърт вследствие на самоубийство, опити за самоубийство и суицидни мисли.
Изследователите са анализирали над 40 проучвания, разглеждащи различни видове замърсяване на въздуха, шума, светлината и водата, както и връзката им със смъртта вследствие на самоубийство, опитите за самоубийство и суицидните мисли.
Всяка година в световен мащаб над 720 хил. души умират вследствие на самоубийство. В Европейския съюз през 2023 г. повече от 48 хил. души са починали вследствие на умишлено самонараняване, според най-новите данни на Евростат.
"Причините за самоубийство са многопластови и включват редица индивидуални и биологични фактори, в допълнение към по-широки културни и социални фактори", пишат авторите.
Тези констатации допринасят за по-широко разбиране на ролята, която играят факторите на околната среда в риска от самоубийство, отбелязват авторите. Въпреки това рисковете, свързани с околната среда, все още не са напълно разбрани, отбелязват учените.
Анализът посочва възможни механизми, свързващи замърсяването на въздуха със самоубийствата. Например то може да причини неврологични ефекти, включително хронично възпаление и невротоксичност, които може да увредят функциите на мозъка и да повлияят на настроението и устойчивостта към стрес.
Колите и други източници на шум и светлинно замърсяване също са свързани с по-високи нива на стрес чрез нарушаване на циркадния ритъм.
"Основният принос на проучването не е да докаже, че замърсяването е причинно-следствен фактор за самоубийственото поведение, а по-скоро да ни напомни, че психологическото страдание винаги възниква в определен контекст", заяви психоложката проф. Сусана Ал-Халаби от Университета в Овиедо, Испания, която не е участвала в проучването.
Тя добави, че замърсителите могат също така да допринесат за създаването на по-уязвими социални среди, като например квартали с по-лоши условия на живот, по-ниско качество на околната среда, повече ежедневен стрес или по-високи нива на неравенство.
Според авторите, по-нататъшните изследвания трябва да проучат кумулативния ефект от тези фактори на въздействие от околната среда, за да се разбере по-добре тяхната роля при формирането на риска от самоубийство.
"Тези констатации привличат вниманието към критичното значение на признаването на факторите на въздействие от околната среда като модифицируеми рискови фактори в рамките на усилията за превенция на самоубийствата", пишат те.
